Арт градовете: Лондон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арт градовете: Лондон

© Linda Nylind

Арт градовете: Лондон

Преди и след Brexit Лондон остава европейският център за изкуство

5502 прочитания

© Linda Nylind


"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

Сцената съвременно изкуство е изключително динамична и разнообразна и в последните години редица градове изгряха на картата като арт дестинации: Берлин, Брюксел или Истанбул. Но колкото и нови арт градове да се появяват на небосклона, столицата безспорно си остава Лондон (не Париж). По данни на Tefaf Art Market Report, публикуван през март тази година, аукционните къщи във Великобритания и дилърите са генерирали 21% от продажбите на изкуство и антики в световен мащаб (за сравнение – Франция с 6% и Германия с 2%). Очаквано престижната платформа Artsy нарежда столицата на Великобритания на второ място в списъка си с най-важните градове за изкуство в света (на първо място, разбира се, е Ню Йорк).

Като централна точка на сцената за съвременно изкуство в Европа Лондон приютява галерийните мастодонти Gagosian, Pace, David Zwirner, Hauser & Wirth, Michael Werner, Dominique Levy, Skarstedt или Marian Goodman – всички от които отварят свои клонове в града от 2010 г. White Cube, Sadie Coles и Timothy Taylor пък са само някои от имената на престижните галерии, които произхождат от Лондон. Сцената за изкуство в града, разбира се, се допълва и големите арт институции – водещата от които е Tate Modern, който през лятото на 2016 г. откри и новата сграда Switch House, в която се помещава огромна колекция от произведения на изкуството.

Ако в повечето градове естествено се обособяват зони и квартали със засилено арт присъствие, то в Лондон в последно време подобно разпределение става все по-трудно. Традиционно "Мейфеър" е такова място, където се помещават и редица от вече споменатите галерии. Имаме още Централен Лондон, "Фицровиа" и "Сохо", където е панаирът Frieze London, British Museum, Pushkin House и Institute of Contemporary Arts. Източен Лондон пък предлага комбинация между големи галерии като Vitoria Miro и независимите организации като фондация Parasol Unit и Barbican Center. Но имаме още Южен Лондон, където е "Тейт Модърн", "Хакни" и "Бетнал Грийн", "Уайтчапъл" и изобщо още редица квартали и местности, които можем да отнесем към картата на изкуството в града. Оливър Башано, редактор в едно от най-старите и престижни списания за съвременно изкуство ArtReview коментира, че вече арт сцената е много разпокъсана, иначе казано – навсякъде по нещо.

Което колкото и да звучи добре, защото говори все пак за някакво разнообразие, си има и своята не толкова позитивна причинно-следственост – а именно трагичната ситуация с наемите в града. Става дума за космически суми, които според думите на Башано "убиват арт сцената". Големите галерии могат да си позволят огромните наеми, които обаче са непосилни за независими и некомерсиални организации и пространства.

Затова и изобщо независимата сцена е учудващо непостоянна. Т.нар. artist run пространства (задвижвани от художници), които са основен двигател на сцените в градове като Берлин или Брюксел, в Лондон имат твърде краткотрайно и несигурно съществуване. От независимата сцена по препоръка на Башано със сигурност не трябва да се пропускат Studio Voltaire, Barbican Center, Open School East, като особено горещо препоръчва и Troy Town Pottery – пространство за "радикална" керамика, което предлага и арт резиденция, а целта му е далеч отвъд традиционната керамика и да я представи като медия за съвременно изкуство.

Високите наеми и джентрификацията може и да не спират интереса на големите комерсиални галерии, но със сигурност пък отблъскват редица художници, които в последните години се насочват към места, където имотите са на далеч по-достъпни цени. Глазгоу е основната алтернатива на Лондон. Там цените са все още поносими, а и градът има жизнена и активна арт сцена, добро училище за изкуство. Е, името на града не се вижда често в списъците с галерии, които участват на най-големите панаири например, но все пак градът се превръща в лондонска алтернатива. Башано, който в ArtReview е международен редактор и следи отблизо най-важните арт градове по света и новопоявяващите се такива, разкрива, че много художници в последно време се изнасят към Порто. Ниски цени, забележителен пейзаж, история и културно наследство, относително спокойствие и евтините полети са това, което по всяка вероятност може да превърне Порто в новото попълнение на арт градовете в Европа. Що се отнася до галериите, Башано споделя, че в днешно време е почти все едно къде са базирани – дали в Лондон, Порто или София например, не е от толкова значение, защото в голямата си част те продават основно на панаири.

Истанбул и Берлин например, като два от най-активните градове в Европа в последно време, си имат биеналета и редица събития и фестивали, които привличат международната аудитория. В Лондон обаче подобни събития няма – вместо това има арт панаир. Frieze London е един от най-големите и престижни панаири и всяка година за седмица през октомври цялото внимание е насочено именно натам. Frieze включва всъщност два панаира – единият за съвременно изкуството, другият – Frieze Masters – за стари майстори. Наред с тях има и редица съпътстващи програми, като основен акцент е скулптурният парк, който, освен че е безплатен за посещение, може да бъде посетен до 8 януари 2017 г. Тази година програмата е курирана от Клеър Лили и включва 19 творби на водещи художници, сред които Конрад Шоукрос, Клас Олнденбург Ед Херинг, Гошка Макуда и други. В дните на панаира шестчленно жури избира и творби на панаира, които да бъдат закупени от фонда на "Тейт Модърн". От създаването на фонда през 2003 г. с него колекцията на "Тейт" се е обогатила с над 100 творби само от Frieze London.

Панаирът е един от най-големите акценти на културния живот в Лондон, но Башано не крие и критиката си към цялостния модел. Защо ще даде 10-20 паунда, за да отидеш на панаир, а не в Тейт Модърн например? Освен това споделя и една малка подробност "от кухнята" – истината е, че галериите пазят най-доброто за Арт Базел. А на останалите изложения показват по-малки и евтини творби. Така че, ако искаме максимума от панаир – мястото може би не е точно Лондон , а Базел.

В дните след 23 юни, когато Англия каза "не" на Европейския съюз, когато медиите се надпреварваха по черногледство, международната арт преса сдържано, но също така черногледо, предсказа, че пазарът на изкуство във Великобритания сериозно ще пострада от непредвидимите промени в търговията, износа, авторските права и други. Затова и Frieze London беше първият тест на пазара и до каква степен изобщо Brexit има значение. Паундът може и да пада, но панаирът доказа, че пазарът се държи, изкуството се продава, колекционерите са там. Единствената разлика е, че колекционерите се замислят повече за валутата, с която да платят.

Ето че нито Brexit, нито безбожните наеми могат да изместят Лондон от челните позиции на градовете за съвременно изкуство. Дали историята, духът или икономиката са това, което го крепи на върховете, е все едно едно. Лондон си е Лондон

"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Наша Стефка отишла до Barbican и някоя галерия в Brick Lane, и вече раздава "експертно мнение" как Brexit (който, между другото, още не се е случил), нямал ама абсолютно никакъв ефект върху арт-центъра Лондон, и всичко било по мед и масло...

    Само че скъпа моя Стефке, не знам дали от много "интелектуалствуване" из Лондон, ти е останало време да прочетеш новините през последните две седмици, в които се съобщава че големите международни банки (които са основните спонсори и дарители за изкуство, не само в Лондон, а навсякъде), планират да започват да пренасочват голяма част от операциите си от Лондон към ЕС, още от първото тримесечие на следващата година.

    А пък да не говорим за грантовете от ЕС, от които изкуството във Великобритания е един от най-големите бенефициенти. Кой мислиш издържа Tracey Emin цял живот, преди да направи финансовия удар с "леглото"?

    Което означава, че съвсем скоро, всички "интелектуалци", галеристи, arty-farty -исти, и прочее лаици в Лондон, ще разберат че без парите на големия бизнес, не може да съществува нито едно изкуство, независимо къде се намира или колко възвишено е то.

    Айде, свършвам вече, защото закъснявам за едно биенале в едно арт-пространство (или кръчма, ако държим да сме "екзактни") в Ихтиман. Наздраве!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK