Тъга и мир
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тъга и мир

Тъга и мир

"Тъгопоглъщач" е театрална джаз импровизация на Мая Новоселска

7792 прочитания

© Светлозар Георгиев


"Тъгопоглъщач" – така се казва една от най-новите премиери в Театър 199. На пръв поглед такова заглавие озадачава – странна дума, измислена сякаш от дете, която се оказва вярна парола към вратите, които представлението иска да отключи. Използва я големият български писател Валери Петров, когато говори за Дафина Георгиева (наричана Роня, като любимата й героиня от Астрид Линдгрен), по чиито текстове и рисунки е оформен спектакълът. Вероятно някой от вас е чувал за нея или е попадал на книгата й, издадена посмъртно, "Аз съм един сън". Родена през 1989 г., тя остава завинаги на 14 години, след като автомобил, каран с висока скорост, прекъсва живота й през 2003 г. Валери Петров за нея: "В изкуството е рисковано да се предрича, но със страшната гибел на Дафина Георгиева градинката на поезията ни май загуби едно ценно бъдещо цвете. И това е тъй тъжно, че никакъв тъгопоглъщач не може да помогне в случая."

Несъмнено Дафина Георгиева е била от хората, които са умеели да живеят и отвъд обичайните физически граници. Нейните дух и въображение остават завинаги живи в написаното и нарисуваното от нея, което наистина е не само удивително, но и притежава онова специфично качество на силните произведения на изкуството да придава интензитет и форма на самия живот. Разхождайки се из нейния свят, човек се натъква и на самия себе си, толкова лек и свободен, какъвто е бил само в детството. Такава среща се опитват да предизвикат и артистите, създали тази необичайна "театрална джаз импровизация", както самите те определят своето представление.

В центъра е Мая Новоселска, която тук е обуздала своята актьорска стихия и сякаш стъпва на пръсти. Без характерните смешки и гримаси, с които сме свикнали да я свързваме, тя чете и споделя думите на Роня с особено внимание и изразителност. В музиката на Милчо Левиев, Антони Дончев и Румен Тосков, изпълнена на живо от самия Антони Дончев и тромпетистите Росен Захариев–Роко и Венцислав Благоев, също надделяват нежността и мекотата, приканващи към съзерцание, пред демонстрацията на виртуозност.

Фотограф: Светлозар Георгиев
Фотограф: Светлозар Георгиев

"Тъгопоглъщач" – така се казва една от най-новите премиери в Театър 199. На пръв поглед такова заглавие озадачава – странна дума, измислена сякаш от дете, която се оказва вярна парола към вратите, които представлението иска да отключи. Използва я големият български писател Валери Петров, когато говори за Дафина Георгиева (наричана Роня, като любимата й героиня от Астрид Линдгрен), по чиито текстове и рисунки е оформен спектакълът. Вероятно някой от вас е чувал за нея или е попадал на книгата й, издадена посмъртно, "Аз съм един сън". Родена през 1989 г., тя остава завинаги на 14 години, след като автомобил, каран с висока скорост, прекъсва живота й през 2003 г. Валери Петров за нея: "В изкуството е рисковано да се предрича, но със страшната гибел на Дафина Георгиева градинката на поезията ни май загуби едно ценно бъдещо цвете. И това е тъй тъжно, че никакъв тъгопоглъщач не може да помогне в случая."

Несъмнено Дафина Георгиева е била от хората, които са умеели да живеят и отвъд обичайните физически граници. Нейните дух и въображение остават завинаги живи в написаното и нарисуваното от нея, което наистина е не само удивително, но и притежава онова специфично качество на силните произведения на изкуството да придава интензитет и форма на самия живот. Разхождайки се из нейния свят, човек се натъква и на самия себе си, толкова лек и свободен, какъвто е бил само в детството. Такава среща се опитват да предизвикат и артистите, създали тази необичайна "театрална джаз импровизация", както самите те определят своето представление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Другата Варшава

Другата Варшава

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK