Соцът revisited
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Соцът revisited

Соцът revisited

Какво казва за настоящето ни все по-осезаемото навлизане на социалистическата естетика в заведенията

Светослав Тодоров
15723 прочитания

Каквото и да се е случило с родения през 1921 г. в село Помница Боян Петров Милтенов, сега членската му карта от Централния комитет на борците против фашизма е част от интериора на бар близо до бул. "Мария Луиза". Това не е кой знае колко изненадващо, тъй като соц естетиката е вече често срещана из заведенията в София - от табелки, артефакти до цялостни интериорни решения. И ако в литературата и киното засягането на теми от този период може да се възприеме като необходимо изговаряне на миналото, то заиграването със символите на комунизма в битов план е нещо съвсем друго.

Членската карта на Боян Милтенов е част от интериора в Com.Bar, в който погледът ви може да спре върху портрет на Енгелс, стари снимки, фотоапарати, значки, документи, плакат в рамки с думите на Георги Кирков "Победата на социализма е тъй вярна, тъй неизбежна, както изгряването на слънцето утре и вдругиден". Ако се усамотите с питие до входа, ще видите новия брой на "Работническо дело".

"Пише пълни идиотщини вътре", казва Данчо Йорданов, усмихнатият собственик на средна възраст, докато почиства стари оръжия, също част от интериора. Той е и основател на излагащия над 1500 експоната Музей на социализма в село Миндя. Откровен е, че барът е създаден основно за туристи, но и за обичащите добрата ракия местни. Интериорните детайли са част от личната му колекция, която започва да събира още с падането на социалистическия режим у нас. Причината? "Интересно ми беше как това, което до скоро трябваше да пазим с очите си, изведнъж стана годно само за боклука", казва Данчо, който през 1989 г. е в Троян, а после живее в Париж, Прага и Белград. Com.Bar е шеговитият му начин да ни припомни колко краткотрайна памет имаме като общество. "Винаги се опитваме да изтрием миналото и то ни се сервира наново, без обществото да усеща това. Малко хора го разбират, но и аз не се старая да им го обяснявам."

Дали подобни места означават, че сме преодолели миналото и можем да се шегуваме с него, или всъщност не можем да го оставим назад? Дали няма риск някой да интерпретира подобни място като възхвала на комунизма, или да навее неприятни асоциации - в един от ъглите на Com.Bar може дори да срещнете погледа на Сталин. Какво би си казал пострадалият от режима? Дали туристът или влезлият за малко възрастен иракчанин с добър английски няма да си помисли, че идеализираме това време? "Ами то и по време на комунизма не ни разбираха какво правим. Сега е същата работа", усмихва се Данчо.

"Интересът към естетиката на материалния свят на соца е очевиден", казва журналистката Албена Шкодрова, бивш редактор на сп. "Бакхус" и автор на книгата "Соц гурме: куриозната история на кухнята в НРБ". "В София поредица заведения се опитват да експлоатират темата – не знам дали с близък търговски ефект, но с ясно контрастиращ естетически резултат. Към пионерите в "Ракия ракета бар" и изпипания "Космос", забелязах неотдавна да се е присъединило едно съвсем различно по дух място до площад "Славейков". Там предметният свят на миналото не е естетизиран, ироничен, философски критичен поглед към миналото, а негова директна заемка. Тя се е сляла с духа на заведението, който също идва от тогава, и не е никаква дистанцирана рефлексия, ами си е тъжно пътуване назад във времето."

Според Шкодрова има големи разлики в начините, по които можем да се ровим в миналото. Защото, както гласи един руски афоризъм – то е по-непредвидимо от бъдещето. "Според Светлана Бойм носталгията е отвъд индивидуалната психология – тя е елемент от глобалната култура, желание историята да се превърне в "частна или колективна митология и да човек да може да се завръща във времето като в място в отказа си да се подчини на необратимостта на времето." Всеки коментар на миналото е коментар и на настоящето. Всяка оценка на соца съдържа мнението на човека, който говори, за днешния му живот, за средата около него. Жалкото състояние, в което се намират обществената среда и битът на някои от нас днес, не помагат да се поддържа споменът за проблемите на предходния режим. На фона на днешния разпад отдалеченото минало, свързвано с по-добри времена от физическия живот, естествено порозовява."

Нюансите във възприятията са разделителна линия и за живелия в САЩ, Индия и Франция български писател Николай Грозни. Полуавтобиографичният му роман за репресиите в Музикалното училище в София през 80-те години "Вундеркинд" спечели международно признание, включително в САЩ.

"След като за пръв път посетих KGB бара в Ню Йорк, смятан за литературна институция, не можах да повярвам, че такова място може да съществува и че известни писатели с радост организират четения в един своеобразен музей на извращенията на комунизма. Стълбището е украсено с бюстове на Ленин и Сталин, по стените висят комунистически плакати и съветски вестници, лампите са червени, коктейлите носят имена, свързани със Студената война. Споделих недоумението си с един близък приятел нюйоркчанин. Той се засмя и каза, че в крайна сметка няма по-жестоко отмъщение от това да принизиш една тоталитарна идеология и естетика до нивото на хипстърски кич. Вероятно е прав. Силата на хумора и иронията е точно в това - да принизи трагедията и ужаса до един шаблон, да сублимира страха, да преработи травмата и да предизвика катарзис. Ако вместо да взривяваме мавзолея, го бяхме превърнали в бар-мавзолей на идеологическите фараони, където писатели и поети представят своите произведения, сега вероятно щяхме да бъдем по-силни духом и нямаше да се крием зад една избирателна, посттравматична амнезия."

Каквото и да се е случило с родения през 1921 г. в село Помница Боян Петров Милтенов, сега членската му карта от Централния комитет на борците против фашизма е част от интериора на бар близо до бул. "Мария Луиза". Това не е кой знае колко изненадващо, тъй като соц естетиката е вече често срещана из заведенията в София - от табелки, артефакти до цялостни интериорни решения. И ако в литературата и киното засягането на теми от този период може да се възприеме като необходимо изговаряне на миналото, то заиграването със символите на комунизма в битов план е нещо съвсем друго.

Членската карта на Боян Милтенов е част от интериора в Com.Bar, в който погледът ви може да спре върху портрет на Енгелс, стари снимки, фотоапарати, значки, документи, плакат в рамки с думите на Георги Кирков "Победата на социализма е тъй вярна, тъй неизбежна, както изгряването на слънцето утре и вдругиден". Ако се усамотите с питие до входа, ще видите новия брой на "Работническо дело".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • ladinn

    Отвратителна и жалка тенденция. Това е все едно някой да реши да си отвори бар с препратки към нацизма - да си закачи портретчета на Хитлер и свастики навсякъде. Само че ще бъде разпнат, а в не малко страни и директно осъден. А соцът е дал милиони повече жертви от нацизма. Никакъв катарзис не е това - заблудени левичарчета, които никога не са подушвали соц, гледат през розовки очилца и си мечтаят за утопичен строй, смятайки че някой ще ги бръсне за нещо, а в действителност ще са сред първите озовали се в концлагерите.

  • 2
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Нека тези соц-носталгици пресъздадат атмосферата от социализма достоверно, без да изкривяват фактите. В такъв случай би трябвало (1) да национализират частните си заведения и да ги преотстъпят на общината; (2) да сервират само един вид бира с плуващи парцали в нея, върху покривки на мазни петна; (3) в менюто да се предлага само скара с гарнитура от изсъхнала нарязана краставица; (3) да позволят барманите им да ги крадат, така както са крали от оборота на държавните ресторанти в "доброто старо време". Тогава вече заведението ще бъде НАИСТИНА автентично социалистическо, без да се изкривяват или романтисизират фактите от този срамен период от нашата история.

  • 3
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    простотия си е това.

  • 4
    ladin avatar :-|
    ladinn

    До коментар [#2] от "karen_walker":

    Извънредно точно!

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Той се засмя и каза, че в крайна сметка няма по-жестоко отмъщение от това да принизиш една тоталитарна идеология и естетика до нивото на хипстърски кич."

  • 6
    n.youroukov avatar :-|
    Един препатил

    До коментар [#5] от "Георги Георгиев":

    "Човечеството се разделя с миналото си, смеейки се."

    Карл Маркс

  • 7
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#1] от "ladinn":

    точно така. целево бойкотирам такива заведения. върхът беше оня ден в кебапчийницата на малък български град, където на витрината имаше мини-постер "28 години без бай Тошо - и става все по-лошо". частник, разбира се. сълзливото томление по уродливата епоха на социализма и гоненето на зрелия комунизъм може да бъде възприемано единствено като отказ от разумно мислене и чувство за емпатия към жертвите на режима.

    интересното е, че най-после някой журналист е забелязал тенденцията. мислех си, че съм само аз.

  • 8
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    а ето това е потресаващо невежество и себезаблудителната надутост на западния човек, който дори не може да си представи:

    "Той се засмя и каза, че в крайна сметка няма по-жестоко отмъщение от това да принизиш една тоталитарна идеология и естетика до нивото на хипстърски кич. Вероятно е прав."

    не е прав, съвсем вероятно. искам да видя такъв бар, който по подобен начин принизява нацистката естетика и тоталитарна идеология до нивото на "хипстърски кич" на запад. защото нацизмът говори нещо на запад, хайде. подигравайте се де. искам да го видя в рамките на това наивистично съждение, по същия начин.

    просто някои неща или трябва да бъдат трезво помнени, за да не се повтарят, или пуснати в тоалетната на историята. поменуването им дори чрез заблудителния "хипстърски кич" е несериозно, безотговорно и има потенциал да репродуцира същите ценности, които осмива.

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#6] от "Един препатил":

    а пък човечеството не може да се раздели с Карл Маркс.

  • 10
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    [quote#2:"karen_walker"]Тогава вече заведението ще бъде НАИСТИНА автентично социалистическо, [/quote]

    и като автентично социалистическо, ще умре от липса на клиенти, разчитайки на дотации на държавата. ето това е вулгарната парадоксалност в този тип естетика: може да си позволи да се заиграва свободно днес с нещо, което иначе не би ѝ позволило да съществува в сегашния му вид.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.