Имало едно време в Париж, 1966 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имало едно време в Париж, 1966 г.

Дневник

Имало едно време в Париж, 1966 г.

Фестивалът Master of Art започва с първия български документален филм за Юлия Кръстева

Светослав Тодоров
15520 прочитания

Дневник

© Анелия Николова


Над 60 непоказвани досега в България филми ще предложи второто издание на международния фестивал за документално кино Master of Art.

Темите варират между танц, театър, дизайн, кино, изобразително изкуство, фотография, архитектура, литература, видеоарт и арт реклама. Целта на организаторите е така да "приобщят максимално българската публика към съвременните световни тенденции в тези сфери". Голяма част от филмите са фокусирани върху работата на влиятелни творци като Клод Моне, Йеронимус Бош, Пикасо, Ян Флеминг, Йосиф Бродски, Дейвид Линч, Иржи Менцел.

Фестивалът започва на 20 април от 18 ч. в кино "Люмиер ЛИДЛ" с "Кой се страхува от Юлия Кръстeва?", първият пълнометражен документален филм за българско-френската авторка, която от 1966 г. живее и работи в Париж. Днес тя е смятана за една от основните фигури в световната интелектуална сцена.

Филмът, продукция на БНТ, НДК и Wonderland Productions, ще проследи не само утвърждаването на Кръстева като анализатор, философ и лингвист, но и обстоятелствата около заминаването й за Франция, как попада в центъра на местната интелигенция и се запознава с бъдещия си съпруг, писателя Филип Солерс.

Режисьори са Искра Ангелова (също така изпълнителен продуцент и автор на сценария) и Милена Гетова, а филмът им вече е показван в съкратена версия по БНТ под заглавието "Чужденката". След няколко френски продукции това е първият пълнометражен документален филм за нея.

Юлия Кръстева за себе си пред Light, 2015 г.: "Енигматична личност от български произход, с френска националност, осиновена от Америка, убедена европейка, която има за девиз "Аз пътувам".

Сред акцентите е и "Световете на Филип К. Дик" на френския режисьор Ян Кокард, изследващ живота и кариерата на писателя. Филмът за един от най-влиятелните американски фантасти съвпада и с появата на обемната антология "Омнибус" от "Бард", най-пълното издание с творби на Филип К. Дик (1928 - 1982) на български до момента. Програмата включва и филми за исторически личности като Ане Франк. The Magic of the Diary of Anne Frank изследва дневниците на загиналото през Втората световна война на 15-годишна възраст еврейско момиче. Записаното от нея е не само ценен документ за времето, но и свидетелства за хуманистичните й виждания, размислите й около войната и преследването на евреите. Към днешен момент дневникът е преведен на над 60 езика, включително на български.

Фестивалът продължава до 30 април, а прожекциите са в "Люмиер ЛИДЛ", "Одеон", "Евро синема" и "Културен център G8". Повече за програмата на masterofartfilmfestival.com

Q+A: Искра Ангелова, корежисьор на "Кой се страхува от Юлия Кръстева?"

В какъв период от време беше създаден филмът?

Многобройните интервюта, които направих с Юлия Кръстева и нейния кръг от последователи, приятели и семейство, се случиха в едни много интензивни 4 дни в Париж – понякога имах по 5 интервюта на ден. Първият ми кратък филм за нея, който се излъчи в рубриката на БНТ за документално кино "В кадър", също беше сниман под пара – в рамките на гостуването на Кръстева в България, или за още 4 дни. Но онова, което отне много време, беше да намеря някакво финансиране на пътуването и на филма – всъщност това ми отне 2 години.

В тези дни тя ни показа нейния Париж – заведе ни в любимото си кафене "Клозри дьо Лила", където са пили кафето си Бодлер, Пикасо, Фицджералд и Толстой, разходи ни из Люксембургската градина, показа ни любимата си сладкарница, института, където работи днес с младежи, увлечени от ислямския радикализъм, запозна ни с фризьора си и с приятелите си, с нейни съратници, последователи и студенти. Юлия направи изискано соаре в наша чест, където дойдоха всички участници във филма. Държах да снимам и местата на атентатите в Париж от 2015 г.

В работата си по този филм изгубих много от илюзиите си – аз си представях, че той е задължителен за страната ни и всеки би разбрал това. Оказа се, че не е така и че коства страхотно много усилия и здрави нерви, за да успееш да довършиш такова начинание. Истината е, че Юлия Кръстева е звезда в Париж и Ню Йорк, за нея се пишат книги, правят се симпозиуми и съществува дискусионен международен кръг "Кръстева", но у нас тя е малко позната. И за това имаме вина сами – преведени са само нейните романи, а тя става световно признат учен с невероятните си теоретични книги. Още не са преведени на български, а ги има на всички големи езици.

Кое най–много ви изненада в личността на Юлия Кръстева при личното ви запознанство с нея?

Когато я посрещнахме през 2014 г., това, което ме изуми, беше, че за четири дни тя не седна нито веднъж. Имаше добра дума за всеки, интересуваше се от всичко, веднъж в една сладкарница каза: "Две думи ме описват най-добре – аз съм любопитна и лакома!" За четири дни успя да направи панихида на родителите си, да посети Рилския и Драгалевския манастир, да отиде до началното си училище и гимназията си, да се срещне с приятели и съученици, както и с патриарха, да участва в "Нощни птици" и най-вече – да изнесе лекцията си в претъпкана аула на университета и да участва в последвалия я дебат със студенти и преподаватели на Софийски литературоведски семинар. Изброявам всичко това, защото то показва как е свикнала да живее тази жена. Успехът й е следствие не само на изключителния й, бърз и нестандартен начин на мислене, не само на идеи, но и на дела. Всеки, който е работил на Запад, знае как изискванията към нас – "чужди", "непринадлежни" – са още по-големи и колко усилия и труд коства всяка крачка напред там.

Определяте филма като "позакъснял, но изчерпателен и увлекателен разказ". На какво се дължи закъснението?

Тук сякаш не искаме да узнаем за нея. Закъснението вероятно се дължи на онзи циничен, байганьовски поглед над света, според който чуждият успех е постигнат непременно по нечестен, неявен, втори начин.: "Тая ли бе, знам я аз, кой я знае как се е добрала до центъра на Париж!"

Уверявам ви, дотам няма как да се стигне с връзки, с партийни билети, с картончета, с роднини или с природни дадености. Аз обаче съм запазила способността си да се възхищавам на постиженията на другите и да им се радвам. Моята работа като журналист в БНТ винаги е била тази – да покажа и осветя с прожектор онези изключителни, самобитни, интересни и вълнуващи личности, които невинаги намират място по първите страници на вестниците – хората на духа, създателите на смисъл – и аз подхождам към тях с доверие и обич. Юлия Кръстева ме е карала да се чувствам гражданка на света, когато бях студентка, кара ме да се чувствам така и днес.

Кой се страхува от Юлия Кръстева?

Аз разбрах, че ние. Ние самите. Какво освен страх ще да е това игнориране и отхвърляне? Не казвам, че трябва непременно да застанем зад всяка нейна дума. Тя, както и всички ние, се е променяла. Аз се възхищавам например повече на радикалността й от 80-те и 90-те, когато пише "Чужденци на самите себе си" или "Българийо, страдание мое", отколкото на тезите й днес.

След нейното последно посещение тук (лекцията за обществените и политически процеси в Европа "Нови форми на бунта" - бел.ред.) се получи много крив дебат – от едната страна застанаха критиците, които не познават добре пътя и ранните й произведения, а срещу тях се опълчиха феновете, които също са чували само преразкази за нея.

Това единствено доказа за пореден път, че тук истински разговор на подобни теми – в нашето ежедневие, извън посещенията на такива огромни интелектуалци – просто не се случва. И ако ние спешно не започнем да изграждаме такива места за тях, сме изгубени. Ние трябва да създаваме такива места и да започваме дискусиите по тези въпроси, да отпочнем наново този разговор. Страх ме е да не е късно, щетите да не са необратими.

Над 60 непоказвани досега в България филми ще предложи второто издание на международния фестивал за документално кино Master of Art.

Темите варират между танц, театър, дизайн, кино, изобразително изкуство, фотография, архитектура, литература, видеоарт и арт реклама. Целта на организаторите е така да "приобщят максимално българската публика към съвременните световни тенденции в тези сфери". Голяма част от филмите са фокусирани върху работата на влиятелни творци като Клод Моне, Йеронимус Бош, Пикасо, Ян Флеминг, Йосиф Бродски, Дейвид Линч, Иржи Менцел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    ''След нейното последно посещение тук (лекцията за обществените и политически процеси в Европа "Нови форми на бунта" - бел.ред.) се получи много крив дебат – от едната страна застанаха критиците, които не познават добре пътя и ранните й произведения, а срещу тях се опълчиха феновете, които също са чували само преразкази за нея.''

    Ами това обобщава всичко - Кръстева НЕ е позната у нас и следователно е безсмислено да се говори и за ''страхуване'' от нея. И критиците и обожателите си имат обект, който е един вид от ''втора ръка'', т.е. почти само в тяхното въображение, основан на оскъдна информация. Любопитно ми е дали създателите на филма са проучили въпроса за превода на български на важните трудове на Кръстева.

  • 2
    sps01522759 avatar :-|
    Лягам си само с големи книги

    Браво на Искра Ангелова, че е преборила повсеместното малоумие и е разказала за една наистина изключителна личност. Няма нужда да познаваш лично Кръстева или да я гледаш всеки ден по телевизора, за да я оцениш. Мисля, че въпросът е съществен и не е някаква произволна препратка към Улф. Нейното масово непознаване е функция от завистта и посредствеността както на академичната, така и на медийната общност в България. Към тях прибавям разбира се и зрителите, на които все някой друг им е виновен, че не знаят, не могат, не стават. Където има завист, има страх, който се състои в това, че някой ще измести вниманието от теб самия и от твоите мижави "ценности", сведени до обмен на печеливши стратегии за оцеляване в България, или пък страха, че никога няма да имаш постижения, сравними с тези на Кръстева. Важното не е, че Кръстева е звезда, а че заслужава да бъде, за разлика от много, много други. Заслужена репутация на човек, който не е спрял да изобретява и с това да се изобретява, при това не благодарение на семейството си или връзките си. Нещо, което никой няма да й прости очевидно. В средата, в която Кръстева съществува, никой от нейните български "критици" не би оцелял и ден.

  • 3
    sps01522759 avatar :-|
    Лягам си само с големи книги

    Може би трябваше да изгледам и трейлъра, че май избързах с комлиментите. Някакво обяснение за участието на паразита Бокова?

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#2] от "bok42520714":

    За завистта добре си обяснил. А сега да разясниш на непосветените защо и с какво конкретно е важна Кръстева. Но, разбира се, голите комплименти и възхвали в соц-стил не са достатъчни.

  • 5
    sps01522759 avatar :-P
    Лягам си само с големи книги

    До коментар [#4] от "princess_x":

    Явно сте една от тези, които завиждат, след като търсите обяснение, при все че коментирате. Искате някой да ви докаже, че Кръстева е важна? Вместо да тръгвам да доказвам, че е важна, няма ли да е по-лесно вие да докажете, че не е важна? Подозирам, че това ви е основното занимание така или иначе -- да доказвате, че тези, които са важни, не са важни, защото не можете да се справите със собствената си незначителност. Клишетата за комплименти в соц стил към кого са насочени? Бъдете сигурна, че не съм ви във възрастовата група. При всички случаи не споделяме и една и съща територия. С много претенции сте напълнили празната си кофа. Само мога да гадая колко ви е тежко и колко са ви натежали прасците от този изнурителен труд.

  • 6
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#5] от "Marilyn":

    Оказа се, че баналността и елементарността на мисълта и представите ти, прозиращи от първия ти коментар, са далеч по-жалки, от колкото предполагах. Нищо друго, освен съжаление, не предизвиква написаното от тебе - твоите единствени "доводи" са обиди и смешни намеци за възрастта ми. Повърхностно, изтъркано и жалко.

    Ах, щях да забравя за " територията" - още един повод да изпитвам съчувствие и жалост към тебе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK