Мистерията на световните гласове

Илюстрация Лиса Джерард по време на записите с Мистерията на българските гласове Увеличаване Лиса Джерард по време на записите с Мистерията на българските гласове Смаляване

Лиза Джерард е родена през 1961 г. в Мелбърн. През 1981 г. с Брендън Пери (по-късно също гостувал в България) поставят началото на дуото Dead Can Dance, което започва от пост-пънк сцената на града и през следващото десетилетие намира широка популярност с най-експерименталните си проекти. Албумите им се издават от 4AD, и до днес един от водещите лейбъли за алтернативна музика и всъщност компанията, която преиздава събраните от швейцарския продуцент Марсел Селие записи и утвърждава на музикалния пазар "Мистерията на българските гласове" в края на 80-те години. Това се случва по препоръка на друг изпълнител, едновременно с опит в рока и най-експерименталните жанрове – Питър Мърфи от Bauhaus. Лиса Джерард е носителка е на "Златен глобус" и е номинирана за "Оскар" за работата си по композирания от Ханс Цимер саундтрак към "Гладиаторът". След 15-годишна пауза през 2012 г. Dead Can Dance се събират за албума Anastasis (2012). Извън дуото тя има четири соло албума.

Съвместният албум на "Мистерията на българските гласове" и Лиза Джерард е като че ли дефиниран от всичко, което не трябва да е: създателите му искат да внесат иновация в традицията, но без да я нарушават, да създадат нещо за голяма публика, но без да звучи комерсиално, да е с участието на интересни международни музиканти, но всички да се вписват хармонично в концепцията.

Още преди да е представена и секунда от съвместната им работата, интересът към нея е голям, до голяма степен и защото това е първа изява на Лиза Джерард, набрала огромна популярност с Dead Can Dance и соловите си проекти, в България.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Концертът в зала "България" на 6 юни е разпродаден, а на 8 юни музикантите и хорът гостуват в Античния театър в Пловдив. На двете събития те ще представят предстоящия през есента нов албум на "Мистерията на българските гласове", в който Лиза Джерард участва в четири песни. Балансът като че ли е намерен: една от тях, Manni Yanni, едновременно подчертава ролята на хора и би стояла добре и в проект на Dead Can Dance.

Илюстрация Петър Дундаков и Лиса Джерард Увеличаване Петър Дундаков и Лиса Джерард Смаляване

Първите идеи по проекта се формират през 2014 г., когато живеещата в Сан Франциско Бояна Бункова, инициатор и издател на проекта чрез Schubert Music Publishing, все повече избистря идеите си за нов албум на "Мистерията на българските гласове" с подчертано международно участие. "Но много трудно чужд композитор може да пише музика за подобен тип хор – тя трябва да е базирана на фолклора, текстът трябва да е на български, да се имат предвид сричките за правилното звукоизвличане и всички подобни специфики."

Исландската пост-рок група Sigur Rós, Тио Хъчкрафт от електро-поп дуото Hurts, работилите с почти всички значими имена в музиката пред последните десетилетия продуценти Брайън Ино и Flood са били сред възможните участници в проекта, но отпадат в хода на разговорите по различни причини – от несъвпадащи графици до трудността различните жанрове да бъдат обединени по възможно най-добрия начин.



Връзката с Лиза Джерард става посредством потвърдили участие в проекта музиканти, вече работили с Dead Can Dance и които знаят за привързаността на изпълнителката към българската фолклорна музика - тя личи и в една от най-известните песни на Dead Can Dance - The Host of Seraphim.

Както отбелязва композиторът Петър Дундаков, така всъщност се създава среща между автентичната българска фолклорната музика и влиянието, което тя е провокирала. "Пред нас стоеше една много трудна задача. Не трябваше просто да решим кое е най-доброто от някаква маркетингова гледна точка и да заложим на най-известното възможно име", казва Петър Дундаков, музикален продуцент и композитор на проекта. "Защото така рискувахме да се получи каша от най-различни гости. Все пак целта е хорът да бъде на преден план, но на различна платформа, а и тези гласове не могат да съществуват във всяка среда. От друга страна, няма как да вървим напред, ако просто преповторим постигнатото от хора. Тънкият баланс е да не изпадаме във фолклорното клише, но и да не интерпретираме погрешно традицията. Насочени сме към съвременния мислещ човек, който не е задължително запознат с този тип музика, но е достатъчно широко скроен, за да я разбере."

Лиза Джерард записва демо версии в Мелбърн и впоследствие лети до София за завършването на вокалите си. Перкусиите са записани в Германия от препоръчания от нея Дейвид Кукърман, а хорът е записан в България.

Петър Дундаков е роден през 1970 г. в София. През 90-те години е член на групата "Тибетски сърца" (1991-2001), една от първите, които се занимават с електронна музика в България. След разделянето й творческият му път се развива в различна и още по-интересна посока. През 2005 г. завършва консерваторията в Ротердам и участва в множество международни проекти. През 2009 г. и 2014 г. получава наградата "Икар" за театрална музика. Композира филмовата музика към "Любов и инженерство" и "Пощальонът" на Тонислав Христов, "Чуй" на Диана Иванова, "Щрих и стих" на "Компот". Автор е на цикъла от пиеси за струнен оркестър "Шестте вятъра", косъздател на инсталацията "Бъдеще сегашно" и спектакъла "Пандора" с балет "Арабеск".

Бояна Бункова e управител на българското подразделение на международната музикална компания Schubert Music Publishing. Тя има офиси в 13 държави и представлява голям каталог от автори на произведения, независими музикални издатели и големи мейджър компании за територията на България като Warner /Chappell Music и Sony/ATV Music Publishing. Тя също така е и практикуващ адвокат в Калифорния, с магистратура по право от "Св. Климент Охридски", диплома по авторско и патентно право от Queen Mary, University of London и магистърска степен по право на интелектуалната собственост от University of San Francisco, School of Law.

В записите гостуват още китаристът Петър Миланов и гъдуларката Христина Белева. Освен Лиза Джерард в проекта има още един гост-вокалист: българският бийтбокс изпълнител SkilleR.

"Проектът е среща на много хора, които оставиха отпечатък, смята Дундаков. В повечето случаи музикалната индустрия ражда клишета и модели, които само привидно работят на пазара. Влязохме в по-дълбоки музикални търсения. Голямото достойнство на проекта е, че той не си позволи да стане клише. Не допуснахме никакви компромиси. А имаше голям натиск от другите издаващи компании да направим поп албум – в смисъл на продукт, който да влезе в класациите, да има електронен елемент. Не искахме да се заиграваме с това, тъй като всеки прекален експеримент би изместил фокуса от гласовете. Работата със SkilleR се получи, тъй като това, което прави, е всъщност вид вокална традиция. Въпреки че успешно удържахме на желанията за по-комерсиален албум, мисля, че това е проект за много широка публика. Има връзка с много жанрове и мисля, че точно комбинирането им го прави адекватен на XXI век."

Двамата се надяват да се е получил албум с потенциал за дълготраен ефект. "Вместо интересът да угасне след три месеца, както често се случва, казва Бояна. И без аналог - двамата не намират прилики с работата на Кейт Буш с трио "Българка" през 1989 г. "От друга страна, искаме да разширим публиката, не просто да стигнем само до тези, които вече са слушат фолклорна музика. Голямото предизвикателство е да го направим, без да сме твърде поп. Искахме да направим албум, който да е концептуално свързан, който да има сходно звучене, но с нещо характерно във всяка песен. Да има физиономия. Според мен човек може да слуша тези песни и рано сутрин, и докато отива на работа. Други са малко по-медитативни. Така че мисля, че слушателят ще има достатъчно избор, стига да не възприема музиката като просто фонова."

Според нея албумът не е за хора, които са твърде ревниви към фолклора. "Музиката ни лесно може да съжителства с чужди култури, и то без идентичността й да е заплашена. Музиката ни отдавна е станала световна, тя не принадлежи само на България, границите са условни и не могат да бъдат етнографски дефинирани."

Концертите в София и Пловдив са също така първи тест за сработването на музикантите на живо. През 2018 г. се планира световно турне на Лиза Джерард и "Мистерията на българските гласове".