С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

1 31 май 2017, 9:00, 11734 прочитания

Мистерията на световните гласове

За съвместния проект на "Мистерията на българските гласове" и Лиза Джерард от Dead Can Dance

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Лиза Джерард е родена през 1961 г. в Мелбърн. През 1981 г. с Брендън Пери (по-късно също гостувал в България) поставят началото на дуото Dead Can Dance, което започва от пост-пънк сцената на града и през следващото десетилетие намира широка популярност с най-експерименталните си проекти. Албумите им се издават от 4AD, и до днес един от водещите лейбъли за алтернативна музика и всъщност компанията, която преиздава събраните от швейцарския продуцент Марсел Селие записи и утвърждава на музикалния пазар "Мистерията на българските гласове" в края на 80-те години. Това се случва по препоръка на друг изпълнител, едновременно с опит в рока и най-експерименталните жанрове – Питър Мърфи от Bauhaus. Лиса Джерард е носителка е на "Златен глобус" и е номинирана за "Оскар" за работата си по композирания от Ханс Цимер саундтрак към "Гладиаторът". След 15-годишна пауза през 2012 г. Dead Can Dance се събират за албума Anastasis (2012). Извън дуото тя има четири соло албума.
Съвместният албум на "Мистерията на българските гласове" и Лиза Джерард е като че ли дефиниран от всичко, което не трябва да е: създателите му искат да внесат иновация в традицията, но без да я нарушават, да създадат нещо за голяма публика, но без да звучи комерсиално, да е с участието на интересни международни музиканти, но всички да се вписват хармонично в концепцията.

Още преди да е представена и секунда от съвместната им работата, интересът към нея е голям, до голяма степен и защото това е първа изява на Лиза Джерард, набрала огромна популярност с Dead Can Dance и соловите си проекти, в България.


Концертът в зала "България" на 6 юни е разпродаден, а на 8 юни музикантите и хорът гостуват в Античния театър в Пловдив. На двете събития те ще представят предстоящия през есента нов албум на "Мистерията на българските гласове", в който Лиза Джерард участва в четири песни. Балансът като че ли е намерен: една от тях, Manni Yanni, едновременно подчертава ролята на хора и би стояла добре и в проект на Dead Can Dance.

Илюстрация


Първите идеи по проекта се формират през 2014 г., когато живеещата в Сан Франциско Бояна Бункова, инициатор и издател на проекта чрез Schubert Music Publishing, все повече избистря идеите си за нов албум на "Мистерията на българските гласове" с подчертано международно участие. "Но много трудно чужд композитор може да пише музика за подобен тип хор – тя трябва да е базирана на фолклора, текстът трябва да е на български, да се имат предвид сричките за правилното звукоизвличане и всички подобни специфики."

Исландската пост-рок група Sigur Rós, Тио Хъчкрафт от електро-поп дуото Hurts, работилите с почти всички значими имена в музиката пред последните десетилетия продуценти Брайън Ино и Flood са били сред възможните участници в проекта, но отпадат в хода на разговорите по различни причини – от несъвпадащи графици до трудността различните жанрове да бъдат обединени по възможно най-добрия начин.



Връзката с Лиза Джерард става посредством потвърдили участие в проекта музиканти, вече работили с Dead Can Dance и които знаят за привързаността на изпълнителката към българската фолклорна музика - тя личи и в една от най-известните песни на Dead Can Dance - The Host of Seraphim.

Както отбелязва композиторът Петър Дундаков, така всъщност се създава среща между автентичната българска фолклорната музика и влиянието, което тя е провокирала. "Пред нас стоеше една много трудна задача. Не трябваше просто да решим кое е най-доброто от някаква маркетингова гледна точка и да заложим на най-известното възможно име", казва Петър Дундаков, музикален продуцент и композитор на проекта. "Защото така рискувахме да се получи каша от най-различни гости. Все пак целта е хорът да бъде на преден план, но на различна платформа, а и тези гласове не могат да съществуват във всяка среда. От друга страна, няма как да вървим напред, ако просто преповторим постигнатото от хора. Тънкият баланс е да не изпадаме във фолклорното клише, но и да не интерпретираме погрешно традицията. Насочени сме към съвременния мислещ човек, който не е задължително запознат с този тип музика, но е достатъчно широко скроен, за да я разбере."

Лиза Джерард записва демо версии в Мелбърн и впоследствие лети до София за завършването на вокалите си. Перкусиите са записани в Германия от препоръчания от нея Дейвид Кукърман, а хорът е записан в България.
Петър Дундаков е роден през 1970 г. в София. През 90-те години е член на групата "Тибетски сърца" (1991-2001), една от първите, които се занимават с електронна музика в България. След разделянето й творческият му път се развива в различна и още по-интересна посока. През 2005 г. завършва консерваторията в Ротердам и участва в множество международни проекти. През 2009 г. и 2014 г. получава наградата "Икар" за театрална музика. Композира филмовата музика към "Любов и инженерство" и "Пощальонът" на Тонислав Христов, "Чуй" на Диана Иванова, "Щрих и стих" на "Компот". Автор е на цикъла от пиеси за струнен оркестър "Шестте вятъра", косъздател на инсталацията "Бъдеще сегашно" и спектакъла "Пандора" с балет "Арабеск".
Бояна Бункова e управител на българското подразделение на международната музикална компания Schubert Music Publishing. Тя има офиси в 13 държави и представлява голям каталог от автори на произведения, независими музикални издатели и големи мейджър компании за територията на България като Warner /Chappell Music и Sony/ATV Music Publishing. Тя също така е и практикуващ адвокат в Калифорния, с магистратура по право от "Св. Климент Охридски", диплома по авторско и патентно право от Queen Mary, University of London и магистърска степен по право на интелектуалната собственост от University of San Francisco, School of Law.


В записите гостуват още китаристът Петър Миланов и гъдуларката Христина Белева. Освен Лиза Джерард в проекта има още един гост-вокалист: българският бийтбокс изпълнител SkilleR.

"Проектът е среща на много хора, които оставиха отпечатък, смята Дундаков. В повечето случаи музикалната индустрия ражда клишета и модели, които само привидно работят на пазара. Влязохме в по-дълбоки музикални търсения. Голямото достойнство на проекта е, че той не си позволи да стане клише. Не допуснахме никакви компромиси. А имаше голям натиск от другите издаващи компании да направим поп албум – в смисъл на продукт, който да влезе в класациите, да има електронен елемент. Не искахме да се заиграваме с това, тъй като всеки прекален експеримент би изместил фокуса от гласовете. Работата със SkilleR се получи, тъй като това, което прави, е всъщност вид вокална традиция. Въпреки че успешно удържахме на желанията за по-комерсиален албум, мисля, че това е проект за много широка публика. Има връзка с много жанрове и мисля, че точно комбинирането им го прави адекватен на XXI век."

Двамата се надяват да се е получил албум с потенциал за дълготраен ефект. "Вместо интересът да угасне след три месеца, както често се случва, казва Бояна. И без аналог - двамата не намират прилики с работата на Кейт Буш с трио "Българка" през 1989 г. "От друга страна, искаме да разширим публиката, не просто да стигнем само до тези, които вече са слушат фолклорна музика. Голямото предизвикателство е да го направим, без да сме твърде поп. Искахме да направим албум, който да е концептуално свързан, който да има сходно звучене, но с нещо характерно във всяка песен. Да има физиономия. Според мен човек може да слуша тези песни и рано сутрин, и докато отива на работа. Други са малко по-медитативни. Така че мисля, че слушателят ще има достатъчно избор, стига да не възприема музиката като просто фонова."

Според нея албумът не е за хора, които са твърде ревниви към фолклора. "Музиката ни лесно може да съжителства с чужди култури, и то без идентичността й да е заплашена. Музиката ни отдавна е станала световна, тя не принадлежи само на България, границите са условни и не могат да бъдат етнографски дефинирани."

Концертите в София и Пловдив са също така първи тест за сработването на музикантите на живо. През 2018 г. се планира световно турне на Лиза Джерард и "Мистерията на българските гласове".


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

23 авг 2019, 888 прочитания

Лаборатория на края на света Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

16 авг 2019, 2151 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Календар и домашно кино

2 - 8 юни

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи