От Ню Йорк, с тревога
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Ню Йорк, с тревога

От Ню Йорк, с тревога

Надникване в малко известното творчество на емигриралия в САЩ български художник Рафи Шехирян

Светослав Тодоров
12848 прочитания

За художника Рафи Шехирян няма да намерите много в Google – откъслечни споменавания, статия в Wikipedia за съществувалата между 1975 г. и 1990 г. група "Кукув ден", целяща популяризиране на модернистичните течения в рисуването. Но един от първите резултати ще ви отведе в създадена от сина му е-книга от над 120 страници за творчеството и живота му – тя е само първата стъпка към популяризирането на творчеството на баща му.

Втората беше направенa неотдавна - еднодневната изложба "Следите на Рафи Шехирян: Американски видения" в галерията Rhizome във Вашингтон на 27 август.

Рафи Шехирян (1952 - 2011) е български концептуален художник, роден в София и потомък на арменски бежанци, пристигнали в България след арменския геноцид в Османската империя през 1915 г. Кандидатства в продължение на три години в Художествената академия, а както брат му си спомня в книгата: "Искаше работите му да са напълно оригинални, отличаващи се от всички останали, за да не могат да бъдат пренебрегнати."

Завършва текстилно изкуство, а тогава е ориентиран към живописта. Работата му не среща одобрението на комисиите и едва през 1987 г. той и съпругата му, скулпторката Галина Делиева-Шехирян, успяват да организират публична изложба на ул. "Раковски" 108. Един от съвременниците му, художникът Цветан Колев, описва събитието като "една изложба, която остави трайни спомени, и съм сигурен, че много неща се промениха в нашето изкуство, особено в средите на по-младите и необременени колеги."

Рафи Шехирян и Галина Делиева-Шехирян успяват да стигнат до Австрия, където са приети в бежански лагер през 1988 г. Година и половина по-късно те получават разрешение за убежище в САЩ. През следващите години Рафи Шехирян работи в текстилния дизайн, а за САЩ заминава и брат му Гаро, който пише: "Последният етап от творчеството му беше обвит в пълна изолация, сякаш не искаше никой да знае какво точно прави. Когато видях някои от картините му, се сащисах. Никога преди това Рафи не беше рисувал така. Лицата и човешките фигури на платната изразяваха мистериозна вглъбеност. Странна застиналост и в същото време детска стеснителност, сякаш искаха да кажат: "Ние сме тук не по собствено желание."

Именно част от този период ще бъде показана в изложбата във Вашингтон - десет платна, петнадесет малки портрета, няколко рисунки, лични вещи, както и свързани с тях инсталации на Джулиян. "За пръв път видях и започнах да говоря с баща си за тези картини, докато бях в гимназията – изложбата е начин да се докосна до духа на тези разговори", казва той. Баща му е рисувал в усамотение – никой не е сигурен за точните дати на картините, а нито една от тях не е озаглавена.

Картините са създадени между 1995 – 2000 г. и според сина му те са колкото визуална "имигрантска история", толкова и "философски медитации". Американците по улиците на Ню Йорк се превръщат в най-голямото вдъхновение за Рафи. Портретите им обхващат духовната дезориентация, социална неприспособенност, дълбоката човешка самотност. Както синът му обобщава – той е бил отново изгубен и точно тогава най-интересното му творческо пътешествие започва.

"Това е първата от поредицата изложби с творби на баща ми, която планирам и се надявам да успея да ги покажа скоро и в България – би било естествено те да се приберат в България и така кръгът да се затвори", казва Джулиян Шехирян. Той е роден след преместването на семейството в Ню Йорк и живее във Вашингтон.

През 2015 г. той организира инсталация в "Червената къща", посветена на историята на психиатричните практики в България по времето на социализма. В момента е обвързан и с очакван през 2018 г. VR проект, свързан с пресъздаването на бруталната реалност на трудовите лагери в същия период.

В близко бъдеще Джулиян планира да събере творбите на баща си в каталог. Книгата за Рафи Шехирян е онлайн на http://julianc.com

Рафи Шехирян

За художника Рафи Шехирян няма да намерите много в Google – откъслечни споменавания, статия в Wikipedia за съществувалата между 1975 г. и 1990 г. група "Кукув ден", целяща популяризиране на модернистичните течения в рисуването. Но един от първите резултати ще ви отведе в създадена от сина му е-книга от над 120 страници за творчеството и живота му – тя е само първата стъпка към популяризирането на творчеството на баща му.

Втората беше направенa неотдавна - еднодневната изложба "Следите на Рафи Шехирян: Американски видения" в галерията Rhizome във Вашингтон на 27 август.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    "Американците по улиците на Ню Йорк се превръщат в най-голямото вдъхновение за Рафи. Портретите им обхващат духовната дезориентация, социална неприспособенност, дълбоката човешка самотност. Както синът му обобщава – той е бил отново изгубен и точно тогава най-интересното му творческо пътешествие започва. "
    ==========
    Ако беше останал в България, пак това щеше да види след няколко години. Не можеш да избягаш от съдбата си. А и тя е въпрос на лично възприятие. Други по същото време и на същото място са били горди със средата.

  • 2
    convince avatar :-|
    convince

    Човека смяташе, че трябва да се разкара от дивотията в България, но не беше напълно наясно за другото.

  • 3
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#1] от "Костадин Иванов":

    Точен коментар, и аз си помислих за същото преди да прочета вашия. Творецът вижда това, което е психически/емоционално нагласен да види. За Ню Йорк специално може да се твърди точно обратното и няма да е заблуждение - че тук има немалко хора с ясна духовна ориентация, социално приспособени и общителни. Казвам го не ей така, от 25 г. живея в този град.

  • 4
    mihail_p avatar :-|
    mihail_p

    много интересни неща.
    а някакви по-стари негови неща
    има ли.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK