Посланикът на фламенкото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Посланикът на фламенкото

Посланикът на фламенкото

Хорхе Падро за творческия си път преди концерта на 20 септември в Sofia Live Club

5013 прочитания

© Angel Vicente


Хорхе Пардо започва кариерата си във време, в което всичко ври и кипи на сцената на Иберийския полуостров. Пътят му е белязан от големите имена в музиката като Пако де Лусия, Чък Къриа, Джон Маклафлин, Ал ди Меола, Камарон де ла Исла, Енрике Моренте. Опитвал е от всичко в музиката - от рок групата Dolores до участието в знаковия албум La leyenda del tiempo на Камарон де ла Исла по стихове на Лорка, а впоследствие става част от секстета на Пако де Лусия.

"Музиката ми не може да се пришие точно определение - тя е моя музика, това съм аз, моята душа в нея живеят и двата стила, пък и още други неща, които са само мои", казва Пардо.

Той ще бъде на сцената на Sofia Live Club на 20 септември, а изявата му е част от програмата на второто издание на ¡Olé Festival!.

Какво трябва да води един творец?

– Той не бива да си поставя рамка и граница в търсенето на вдъхновение и емоционално вълнение и в този смисъл аз заставам против "талибаните" в изкуството и в частност във фламенкото, които призовават за неговата чистота без сами да разбират, че по този начин го ограничават и му чертаят смъртния път – така те го залостват в музея като фолклорен експонат без право на развитие.

Съществува ли чистота на стила – това е дебат, който отдавна битува в Испания най-вече относно фламенкото?

– Чистотата на стила е в личната интерпретация на артиста. Онова, което днес за нас е чист стил, в своето време може да е бил възприеман другояче. Самият Бах, а и още много други артисти са страдали от подобни обвинения. Но най-общо можем да кажем, че живите стилове са онези, които са почерпили влияния и са израснали в настоящето и в миналото. Точно този дебат държи живо това изкуство и го прави по-велико. Колкото до мен – не се страхувам от смесването на стиловете, а точно обратното.

Новият ви проект носи странното заглавие "Djinn.Metaflamenco". Разкажете ни повече за албума?

– Джиновете са същества, които се отнасят до божественото и човешкото, сродни са на дуендето във фламенкото, палави и диви са, и се появяват в кулминационни моменти, когато композираш или свириш на сцена. Макар че не са доказани научно, аз знам, че съществуват.

Тези митологични същества разбунват духа и допринасят за отвеждането му в транс. Толкова години съжителствам с тези същества, че вече дори ги надушвам. Вдъхнових се от комиксите на Ана Мирайес и затова нарекох така диска си. Не ми се влиза в полето за обяснение на музиката, по-добре е да се опитаме да я почувстваме. "Djinn" е съвременна музика с ърбън уклон и хората я възприемат като музика, ритъм и мелодии без да се опитват да я анализират и без да влагат своите предразсъдъци.

Мислите ли, че всичко в музиката вече е измислено и не могат да се изобретят нови формули?

– Не трябва нищо да се измисля – ако един музикант живее в своето време и като артист е чувствителен и умее да трансмитира това, ще звучи свежо. Ако още повече се обръща към своето вътрешно аз в музиката си, ще бъде уникален и същевременно разбираем. Не бих твърдял, че всичко е измислено, но информацията лети свободно и знаем, че като стигнем до хоризонта, ни се открива нов напред.

Казвате, че са ви повлияли в музикално отношение толкова разнообразна палитра артисти – Бах, Джими Хендрикс, Лед Зепелин и същевременно сте работил с великите Камарон де ла Исла и Енрике Моренте. Кои са оставили ярък отпечатък във вашата музика?

– Хората, които живеят със страст, успяват да проявят това във всичко и гореизброените люде принадлежат към тази група. Но има и още много други – известни и неизвестни, които са ми повлияли по един или друг начин. Влиянието не идва директно, а произтича от всяко нещо, независимо дали е рок или фламенко, китара или тромбон.

Пако ми бе много близък и макар че последното десетилетие не общувахме толкова в музикално отношение, в предходните бяхме неразделни и той никога не ме е напускал, нещо от него живее у мен и в този смисъл той не си е отишъл от този свят за мен. Той живя бурно живота си и ни караше и ние да се забавляваме много покрай него.

Награждаван сте с множество престижни отличия, като едно от тях е "джаз музикант на Европа" на френската музикална академия – какво е отношението ви към тези награди, отразяват ли се на музикалната ви кариера?

– Наградите са признание и съм благодарен за тях, но вече съм на такава възраст, че който ме познава – ме познава. Работа не ми липсва. Никога не съм приемал твърдението, че джазът е музика за малцина и съм работил за разбиването на този мит. Веднъж като си усвоил блуса и фламенкото, и го имаш във вените си, можеш да свириш и с маркуча на прахосмукачката. Аз се чувствам прекрасно – моите почитатели ме слушат със същата страст, както и преди. На други пък им е необходимо да знаят, че принадлежиш към някакъв "елитен клуб", за да те ценят и така се застраховат, че им предлагаш необходимото качество. Трети пък не понасят да им казва някой какво е хубаво и какво не, и слушат само вътрешния си глас. Добре дошли са всички.

Хорхе Пардо започва кариерата си във време, в което всичко ври и кипи на сцената на Иберийския полуостров. Пътят му е белязан от големите имена в музиката като Пако де Лусия, Чък Къриа, Джон Маклафлин, Ал ди Меола, Камарон де ла Исла, Енрике Моренте. Опитвал е от всичко в музиката - от рок групата Dolores до участието в знаковия албум La leyenda del tiempo на Камарон де ла Исла по стихове на Лорка, а впоследствие става част от секстета на Пако де Лусия.

"Музиката ми не може да се пришие точно определение - тя е моя музика, това съм аз, моята душа в нея живеят и двата стила, пък и още други неща, които са само мои", казва Пардо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK