Нова книга: Елизабет Костова - "Земя на сенки"

Елизабет Костова - "Земя на сенки"

Издателство: "Колибри"

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател
    • + 2

    Приветствам всяка нова и добра книга, която се издава у нас. Само не мога да разбера защо струват толкова много. Така се маргинализират по-бедните слоеве от обществото, които нямат толкова средства, за да си купуват по няколко пъти в годината по 25,00 лв. парчето (а след като в Народната библиотека не постъпват екземпляри от всички нови заглавия, след одит на Сметната палата, чийто резултат бе оповестен вчера, какво да кажем за по-малките библиотеки - както в столицата, така и в страната). Нужна е целенасочена държавна политика в областта на културата и в частност на книгоиздаването, вкл. намалена ставка на ДДС.

    За мен книгите са неоценимо богатство, но когато имаш по-насъщни нужди и потребности, се случва да се ограничаваш, с оглед на оскъдните средства, с които разполагаш. Вярно, има и немалко хора с високи доходи у нас, но масово не е такова положението. И високите цени на книгите се задържат години, години наред, сякаш има огромно търсене на тях (а знаем какви са средните тиражи у нас).

    И още нещо - много бих се радвал г-жа Костова да проговори на български и следващата й книга, посветена на България, да няма нужда от превод.

    Нередност?
  • 2
    roadie avatar :-|
    road fox

    Vinagi, kogato sum v bg se chudia za cenite i mnozhestvoto knizharnici. Knigite naistina sa skupi za standarta!!! Kak tezi knizharnici ne sa falirali ne mi e iasno. Edva li vse pak vseki v tazi malka strana e 100% intelektualec i kupuva knigi i durzhi pazara above water.

    Нередност?
  • 3
    onj1484384982514757 avatar :-|
    Iordan Kolev

    Книгата е слаба.
    Дълго време мислих коя единствена дума би могла да даде най-точно определение за “Земя на сенки” - това е “повърхностна”.
    Разбрах за Елизабет Костова от интервюто й в “Дневник”, публикувано преди три седмици. Заинтригува ме факта, че е свалила “Кодът на Леонардо” от първо място в класацията на “Ню Йорк Таймс” с първия си роман - “Историкът”. Тъй като авторката е американка, избрах да прочета романа на родния й език - английския, в електронен формат.
    За комерсиално четиво, което определено е “Земя на сенки”, действието върви мудно. Завръзката започва да се оформя едва около 25% (незнайно защо страниците в електронната версия на английски не са номерирани…). За разлика от “Горки парк” на Мартин Круз Смит или “Дете 44” на Том Роб Смит. И в двете произведения подобно на “Земя на сенки”, повествованието се развива в бивши комунистически страни, но те те завладяват от първата глава и се четат на един дъх. Няколко пъти се каних да оставя книгата, но упорито продължавах, за което съжалявам. Не за 12-те долара, които заплатих за електронната версия, а за 17-те часа, които прахосах за да я прочета.
    Така и не можах да направя връзка между сюжетната линия от детството на главната героиня и останалите две.
    Изключително дразни играта с условните имена на българските населени места и забележителности. След като София може да бъде София, или Венеция - Венеция…
    Има много фактологични грешки и несъответствия в сюжета. Недоумение буди факта, че главния злодей започва политическата си кариера почти на 75 години, при това е бивш служител на ДС…
    Има и досадно смешни грешки - в българската армия войниците си “увивали краката с парцали, за да не им е студено”. Който е служил и ползвал партенки, много добре знае, че благодарение на тях краката ни се запазиха в добро състояние. Освен това в никоя армия по света няма подобно немарливо отношение към хигиената, както е описано за българската армия в соца…
    В типичния опростенчески стил, за да може масовият американски читател да преглътне предъвканата действителност в бивша социалистическа България, много от героите са без реалистична многопластовост… С изключение на главния герой, разбира се. Чиято борба за оцеляване в трудовия лагер досадно и еднообразно продължава близо 20% от книгата. Незнайно защо ми се струва, че психологическият момент е заимстван директно от "Пеперудата" на Анри Шарие...
    Развръзката (в последните 8%) и пришития с бели конци (неизбежен за комерсиално произведение) щастлив край допълнително разочароват.
    Това, което обаче оставя най-много горчив вкус, е използването на България за фон на един несполучлив черен роман. Независимо, че в авторските бележки г-жа Костова твърди, че е влюбена във втората си родина. Останах с впечатление, че в първото десетилетие на 21 век България е неприветливо и грозно място заради все още незаличените следи от комунистическото време, а хората масово се страхуват от институциите… Не бих искал дори да си мисля какво ще научат за България и българите съгражданите на г-жа Костова след прочитането на “Земя на сенки”!

    Нередност?
Нов коментар