Критична (пласт)маса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Критична (пласт)маса

Критична (пласт)маса

Три идеи за намаляване на пластмасовия боклук и движещите сили зад тях

Десислава Лещарска
20289 прочитания

Сабина Максимова и чашите в детската градина

Когато детето на Сабина тръгва на детска градина във Варна, тя разбира, че заради неясни разпоредби и удобството на персонала децата пият вода от пластмасови чаши за еднократна употреба. Всеки ден всяко дете използва средно по 5 чаши с цена от по 3 ст., които се използват в рамките на няколко секунди. "Мащабите на пластмасовото замърсяване бяха огромни", казва тя. Освен финансово и въглеродно бреме тази практика затвърждава вредни навици у децата - те научават, че да използваш даден ресурс и да го изхвърлиш веднага след това е нормално.

Сабина отказва да приеме това разхищение, сяда, започва да чете и да мисли. И стига до решение: то отговаря на изискванията на наредбата, образува нула отпадъци, спестява 880 хиляди пластмасови чаши и сума от 20 000 лв. (изчислена за средно голяма детска градина с 6 групи, всяка с по 30 деца).

Решението е персонализирани чаши от неръждаема стомана (инокс 18/10). Материалът отговаря на най-високите хигиенни изисквания, не попива, не оставя химични следи, издържа на високи температури, устойчив е на удар. Сабина успява да реализира идеята си в групата на нейното дете в ОДЗ "Мечо Пух" във Варна. Тя и останалите майки финансират купуването и лазерното гравиране с изображения на животни на индивидуални чашки за всяко дете. Децата запомнят картинката и ползват само своята чашка - така отпада нуждата от стерилизация, освен това се научават да се грижат за вещите си и да потребяват отговорно. Цената е 5-6 лв. за чаша и още толкова за гравиране, като не е задължително средствата да се събират от родителите - те биха могли да бъдат отпуснати от бюджета на детската градина.

Но Сабина не спира дотук. Свързва се с екологични организации - Green Peace, "За земята", варненския Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, и създава инициативата "Аз избирам чашата за многократна употреба". След серия от информационни кампании и интерес от много родители промяната е налице: преди два месеца варненската община издава заповед в общинските детски заведения да не се използват пластмасови чаши за еднократна употреба. Сабина уточнява, че това е стъпка в правилната посока, но все още има неизчистени детайли: няма единен стандарт за чашите, невинаги са персонализирани - трябва да се стерилизират и др. "Това е моята мисия и продължавам да работя за нея. казва тя.

Данита Заричинова и фестивалите с нулеви отпадъци

От три години в старопланинското градче Априлци се провежда велосъстезанието "Байканджии", което се отличава от останалите с това, че е събитие без отпадъци. Маркировката вместо от пластмасови ленти е изработена от дървени табелки, които организаторите събират след състезанието. Няма пластмасови шишета за вода, а глинени чаши без глазура, които, дори да се счупят, безпроблемно се разграждат в почвата. Храната, осигурена от спонсорите, е в насипен вид. "Чуваме коментари от състезатели, че видимо това е състезанието с най-малко боклук", казва двигателят зад организацията Данита Заричинова от "За земята".

Данита е автор на Наръчник за фестивали без отпадъци, който с нейна помощ успешно е приложен вече на две големи събития - фестивалът в Родопите "Беглика" и "Лятна случка Карандила" край Сливен.

Идеята възниква покрай друга инициатива с нейно участие, наречена СИПИ.еу - "Спри използването на пластмасови изделия за еднократна употреба". "Почнахме да търсим добри примери от чуждестранни фестивали и се оказа, че депозитната система - взимаш чаша за няколко евро и в края на събитието я връщаш и ти дават обратното парите или я запазваш като спомен от феста, е много популярна практика. Има я и на бирфестове, концерти, коледни базари с греяно вино... А защо не и при нас", пита Данита.

Началото е поставено на две поредни издания на "Беглика фест" с канчета под наем. От 2017 г. фестивалът е изцяло на депозитна система и без пластмаса.

"Много е важно да се изговори предварително с търговците, че ще има такава система и че се изисква от тях като участници да не носят пластмасови чинии, нито пък картонени (които всъщност имат пластмасово фолио отгоре и дори не могат да се рециклират). Всичко трябва да е организирано предварително, за да работи добре и да няма сърдити", казва Данита.

Нейният наръчник е най-добре приложен на фестивала "Лятна случка Карандила". "Тази година наистина нямаше еднократна посуда за храна и напитки. Няколкостотин посетители си носеха чаши или взимаха на депозит. Имаше чинии и купички от трици, които са напълно биоразградими и се слагаха в компостер. А виличките, лъжиците и бъркалките за кафе бяха дървени. Разбира се, имаше и разделно събиране", разказва Данита.

Десислава Киркова и машината за депозиране на пластмаса

Автор: Яна Лозева

Не се налага да откриваме топлата вода, а да въведем прости и изпълними решения - в това вярва Десислава Киркова. Нейната идея за монтиране на машини за депозиране на пластмасови бутилки в супермаркетите печели първо място конкурса "Водна култура" - инициатива на екипа, който стои зад пространството "Генератор" в бившия завод "Витоша". Мисията на "Водна култура" е да поддържа жива дискусията за минералните ресурси на София, които от десетилетия не се ползват ефективно. Безплатната минерална вода е чудесен начин да намалим консумацията на бутилирана такава - пестим пари и щадим природата.

"Когато видях отворената покана за идеи във връзка с минералните извори в София, веднага се сетих за Централна баня и сините пластмасови бидони", казва Деси. Семейството й също пие минерална вода - "на ден използваме средно поне 3 бутилки вода (понякога и 5!) - пластмаса, която отива на боклука, а струва пари", уточнява тя. Деси е учила в Германия и помни автоматите за връщане на пластмасови бутилки. "Билетчето-депозит категорично ми показваше, че ако не върна своята бутилка, то просто хвърлям около 50 ст. на улицата."

Фотограф: Яна Лозева

Предложението й в конкурса на "Генератор" е да се създадат автомати за връщане на пластмасови бутилки, след което има няколко варианта: да се събират точки за стъклена бутилка или да се вземе ваучер за подарък или отстъпка. Проектът би ангажирал както бизнеса - за изграждане на автомати и поставянето им в магазини за хранителни стоки например, така и общината, която да инвестира част от събраните средства в облагородяване на чешмите на София. Но най-вече - вниманието на гражданите.

"Искрено се надявам, че дори и няколко машини за връщане на бутилки ще покажат една грижа към природата, личното ни здраве, ще спомогнат за по-активно гражданско съзнание и ще успеят да се съберат средства за подобряване на инфраструктурата на наличните в София чешми. Идеята е съвсем простичка за реализация, стига граждани, бизнес и община да работят заедно", казва Деси. Екипът на "Генератор" я надгражда, като предлага автоматите за бутилки да се ползват и като устройство - информационна платформа за богатството от минерални извори в София. В момента се търсят партньори за целия проект или части от него.

Сабина Максимова и чашите в детската градина

Когато детето на Сабина тръгва на детска градина във Варна, тя разбира, че заради неясни разпоредби и удобството на персонала децата пият вода от пластмасови чаши за еднократна употреба. Всеки ден всяко дете използва средно по 5 чаши с цена от по 3 ст., които се използват в рамките на няколко секунди. "Мащабите на пластмасовото замърсяване бяха огромни", казва тя. Освен финансово и въглеродно бреме тази практика затвърждава вредни навици у децата - те научават, че да използваш даден ресурс и да го изхвърлиш веднага след това е нормално.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    lhc47540902 avatar :-|
    lhc47540902

    Това са половинчати хипстърски решения, които нема да доведат до нищо. Обществото требва да се обедини около реални неща, като пълната забрана на пластмасови кисета, бутилки, кофички и опаковки за еднократна употреба.
    Който иска да пие минерална вода ще си я купува в стъклени бутилки. Най-добре да се инвестира в по-чиста чешмяна вода, която е и по-полезна от минералната. България има чешмяна вода с перфектен вкус, много по-добра от бутилираната вода в повечето европейски страни от типа на Гърция, Италия, Испания и пр.
    Кисетата се заменят перфектно с платнени торби и мрежи за многократна употреба. Чантите от магазини за дрехи с хартиени пликове, пластмасовите чаши и тарелки с хартиени и т.н. Проблемът може да се реши.

  • 2
    maria.st avatar :-|
    Марчето

    До коментар [#1] от "lhc47540902":

    Не бъркайте София с България. В много градове, а за села да не говорим, водата има ужасен вкус.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK