Клиника на третия етаж

Свикнали сме да свързваме понятието коуъркинг с хора, работещи на свободна практика, предимно от сферата на технологиите или креативната индустрия, които имат нужда от постоянен обмен със съмишленици. За психотерапевтичните сеанси се търси точно обратното – тишина, уединение, дискретност. Идеята за коуъркинг за терапевти не е нова в Западна Европа и САЩ, но у нас тъкмо прохожда.

Съпричастността им към каузата за популяризиране на терапията, както и съзряната бизнес ниша, амбицират Петя Димитрова и Снежина Маринова да отворят споделеното работно пространство за психотерапевти Hourspacе в центъра на София – пет кабинета, зала за групи, стая за масажи. Тук терапевти могат да наемат кабинет на час или за дни и да получат в комплект с това всички познати ни предимства на коуъркинга като интернет, почистване и хубаво кафе. Откриването на Hourspacе беше само преди седмица, но календарът със събития вече прелива.

"Докато ремонтирахме, единият майстор попита за какво ще се ползва мястото и след като чу думата психотерапия, реагира с: "О, да не дава Господ!" Именно срещу този тип реакция се борят Петя Димитрова и Снежина Маринова - "надяваме се терапията да стана по-достъпна в България и нагласата към нея постепенно да се промени".

"Българите живеят с представата, че човек трябва да има много сериозен проблем, за да ходи на терапия, а това може да са съвсем ежедневни стресови ситуации като смяна на работа, преместване в нов град, житейска дилема и подобни, които е хубаво да се обсъдят със специалист, за да не се задълбочават", обяснява Снежина Маринова, специализирана в гещалт терапия.

След като започва практиката си, тя забелязва, че много нейни колеги не разполагат с място за провеждане на сеанси и наемат чужди кабинети за по няколко часа. Тя самата също няма къде да се среща с клиентите са – "a средата е изключително важна – трябва да предразполага, човек да се чувства уютно и защитен".

Затова с Петя създават Hourspace. Мястото е уютно и приканващо, но чак след като изкачите стръмните стълби на старата кооперация и стигнете до втория етаж, където се намира - малко като символ на самата терапия (минавате през не особено приятни участъци, но накрая ви просветва).

Още с прекрачването на прага се разбира, че една от основните дейности на Петя Димитрова е интериорният дизайн – стените са бели, мебелите и килимчетата са решени в пастелни тонове, без ярки напрягащи цветове. "Сложих различни цветни акценти, за да е оптимистично и по-весело", казва Петя. Минаваме през залата за групови занимания, където в момента се провежда семинар по емоционална интелигентност, и влизаме в един от кабинетите, който по-скоро създава усещането за домашен хол. Нищо от семинара не се чува, звуковата изолация е достатъчна, за да може в съседната стая да се провежда терапия на спокойствие.

Създателките на Hourspace осъзнават, че осигуряването на подходящо място за практикуване е само малка част от процеса на популяризиране на терапията като услуга и инструмент за себепознание и личностно развитие. "Според мен психотерапевтите имат нужда от правилна комуникация на разбираем език и по-приветлив имидж, а аз имам опит във връзките с обществеността", усмихва се Петя. Планират всеки месец да организират публично събитие с различна тема – стрес на работното място, психотерапия за родители, следродилна депресия, гняв и др., на които експерти да насочват хората към възможни решения и опитни специалисти по дадения проблем. Формата ще е дискусионна, всеки ще може да сподели личния си опит. "Ще излъчваме на живо събитията във фейсбук, а ще има и видео архив."

На сайта на Hourspace в отделна рубрика ще се качват статии, в които психотерапевтите говорят за работата си, подобно на блог. Всички специалисти, наели кабинет тук, ще имат свои профили и представяне. "Идеята ни е да подпомагаме терапевтите в България, като им даваме платформата и ги учим как да се рекламират. Така ще се борим с битуващата стигма в нашето общество", казва Петя Димитрова.

Вече има и Hourspace общност от десетина души, които наемат кабинети за сесии – "в България все още няма конкретна регулация, кой има право да се нарече психотерапевт, затова ние провеждаме разговори с желаещите да работят тук, за да преценим по наши критерии, но все пак, ние само отдаваме под наем, самите клиенти трябва да са внимателни при избора на специалист".

У нас този вид услуги не са регламентирани от закона. Българската асоциация по психотерапия е професионалната организация на психотерапевтите в България. Нейните стандарти са и стандартите на Европейската асоциация. От няколко години съществува и Национален регистър на психотерапевтите в България, който дава на пациентите допълнителна референция и гаранция за качество.

Според Снежина Маринова, психотерапията е дълъг процес с надграждане, а повечето хора са свикнали да търсят бързо разрешение, все едно да изпият хапче и готово. "Всеки разпуска по различен начин – някои яздат коне, други рисуват или медитират – за всеки работи различно нещо. Посещавам терапевт само от година, но смятам, че това е най-важното и луксозно време, което отделям за себе си", добавя Петя Димитрова.

Q&A: Елена Евстатиева

Елена Евстатиева e психодрама терапевт с практика в областта на организационното развитие и възстановителното правосъдие. Има над петнадесет години опит, председател на УС на Българското дружество по психодрама и групова терапия

Има ли все още предразсъдък към психотерапията в България?

През последните години нещата се променят, обществото ни определено е направило немалка крачка напред, в това число и психотерапевтичната общност. Често ми се налага да насочвам хора, търсещи терапия и помощ в тяхното страдание. Има голямо разнообразие от модалности и практики, което вероятно е объркващо, но пък е част от доброто развитие на психотерапията. Това, което ме впечатлява в последно време, е, че търсещите помощ казват "искаме психотерапевт, не психиатър", като се аргументират доста ясно защо. Това говори за все по-добрата информираност и разпознаване на психотерапията като възможност за облекчаване или преодоляване на трудностите, пред които се изправят в ежедневието си. Има кръгове, сред които психотерапията става все по-модерна и не само че хората не се притесняват да споделят, че посещават терапевт, но дори се хвалят с това.

А станала ли е по-достъпна?

От гледна точка на информацията - да, може да се каже, че е много по-достъпна, отколкото беше преди двадесет години. Различните психотерапевтични модалности като психодрама, психоаналитична психотерапия, фамилна терапия, гещалт терапия, позитивна и всички други са ясно диференцирани и анонсирани, което дава възможност за едно по-добро разбиране и от страна на обществото. Финансовата страна е друг въпрос. Вероятно психотерапията като цяло все още изглежда елитарна, особено за малките населени места, където липсва голямо предлагане на терапевтични услуги. Но да не забравяме, че има много служби и неправителствени организации, които предлагат психотерапевтечни услуги почти безплатно, така че има и такава възможност.

След като в България няма регулация, как може човек да избере психотерапевт и да е сигурен, че е достатъчно квалифициран?

Минималното, което може да направи всеки, е да провери дали името на терапевта фигурира в регистъра на съответното психотерапевтично дружество. Обикновено терапевтите посочват към коя психотерапевтична школа принадлежат. Това лесно може да ориентира всеки къде да търси потвърждение за заявената от терапевта компетентност.

Фирмите могат ли да ползват такъв тип услуги?

При компаниите и бизнес организациите е като при хората, има два основни типа – такива, които са "по-осъзнати" и в стратегията си за развитие са превантивни, инвестирайки в служителите си и тяхното добруване и култура на конструктивни взаимоотношения, и такива, които се обръщат към специалист само когато има криза и спешна необходимост. В зависимост от организационната култура и потребности, традиция и разбиране може да срещнете индивидуално мениджмънт консултиране, екипно консултиране и корпоративни тренинги. И тук тенденцията е позитивна. Все повече компании вървят към едно "осъзнато организационно поведение" на грижа за взаимоотношенията и тяхната динамика на екипно и корпоративно ниво.