По време на работата си като преводачка Петя Лунд често фантазира какъв е животът на човека, чиито акт за раждане и дипломи превежда – през ръцете й минават личните документи на непознати хора, чиито лица тя вижда на снимките, но няма да срещне никога.
Понастоящем тя е отдадена на проект, в който влага творческата си енергия много по-пълноценно. eta Verlag е издателството й за българска литература на немски език. Досега фокусът е върху съвременната българска поезия, която отсъства от немските книжарници, ако не броим няколкото антологии.
Издателството съществува от по-малко от две години и до този момент е публикувало Par Avion на Емануил Видински (преведена от Петя), "Ние според мансардата" (Wir Mansardenmenschen) на Иван Ланджев (в превод на Хенрике Шмит и Мартин Савов), антологията от съвременни български автори Ein fremder Freund и последно "Лапидариум" (Lapidarium), стихосбирката на Георги Господинов от 1992 г., в превод на Шмит, Александер Зицман и Валерия Йегер и с илюстрации от художничката Габи Бергман.
По-рано тази есен преводът на стихосбирката на Ланджев спечели една от наградите за преводна литература на Министерството на културата и медиите в Хамбург.
"Има ядро от 30 - 40 души, които поръчват книгите в момента, в който ги обявим, а интересът към "Лапидариум" е дори по-голям заради утвърденото име на Господинов като автор", казва Петя Лунд, която е в Берлин от четири години, а преди това живее близо десетилетие между Бон и Кьолн, където завършва медийни науки и после славистика. "Имам голям кръг от приятели, които са наполовина българи – те се връщат редовно и поддържат връзката си с българския език. Но дори говоренето на български да не представлява проблем за тях, четенето им е трудно, особено когато става дума за поезия."
Описва навлизането в издателската дейност като скачане в черна дупка. Петя е обвързана и с още една инициатива – проектът за организиране на културни събития Third Space (с другите две членки на екипа тя се запознава на дългата опашка в посолството на миналогодишните президентски избори), а срещата ни се случва малко преди ново издание на фестивала за българско документално кино BulDoc. Според Петя тепърва се създава истинско, устойчиво креативно и взаимопомагащо си общество сред българите, живеещи в Берлин.
И все пак какво българската поезия може да даде на германския читател? Петя приканва да не мислим в твърде национален контекст. "Поезията е по-универсално изкуство – това не е лютеница, няма вкус на нещо специфично българско. Просто имаме добри автори, които за съжаление пишат на малък език." Тя не мисли в рамките на определени тенденции на местния пазар, но според нея книги, които лежат твърде много върху историята и фолклора, по-трудно биха се харесали на читателите в Германия.
Все още неразработената ниша, в която българските автори биха могли да намерят международен отклик, е детската литература. "Родителите, особено незапалените читатели, са по-склонни да купуват книги на децата си, отколкото за себе си."
В момента Петя е отдадена напълно на eta Verlag. Дала си е пет години, в които да работи за пробива на издателството. От тях остават три. По-рано тази есен тя представи книгите на Buch Wien, най-големия литературен фестивал в Австрия и един от най-авторитетните в Европа, заедно с още едно издателство, което превежда български автори на немски - INK Press.
INK Press е основано от дългогодишната издателка Сузане Шенцле в Цюрих в началото на 2015 г. Досега то е превело и разпространило книгите "Елада, Пиньо и времето" (Elada Pinjo und die Zeit), роман на Керана Ангелова, автобиографичните романи "Алкохол" (Alkohol) и "Лудост" (Wahnsinn) на Калин Терзийски, сборника с разкази "Деград" (Verfall) на Васил Георгиев.
"Изкуството, към което спада и литературата, никога не е национално. Литература, удобна за която и да било държава, няма нищо общо със сферата на изкуството", казва преводачката на българските книги на INK Press Виктория Попова, отговорна за българската поредицата в INK Press. Тя живее в Швейцария от 1992 г. и завършва немска филология и компаративистика във Виена и Цюрих. Според нея издаването им е тест, тъй като с появата си на друг език творбите излизат отвъд тесния си оригинален контекст. Следващият автор, който тя ще преведе, е Тома Марков.
"Истинското писане се отприщва в момент, в който писателят усеща: ще пиша и нищо друго. Може да е изненада и за самия него, че се озовава в пространство, в което никой никого не пита кой си."
По време на работата си като преводачка Петя Лунд често фантазира какъв е животът на човека, чиито акт за раждане и дипломи превежда – през ръцете й минават личните документи на непознати хора, чиито лица тя вижда на снимките, но няма да срещне никога.
Понастоящем тя е отдадена на проект, в който влага творческата си енергия много по-пълноценно. eta Verlag е издателството й за българска литература на немски език. Досега фокусът е върху съвременната българска поезия, която отсъства от немските книжарници, ако не броим няколкото антологии.
1 коментар
Здравейте! Липсва информация за преводите на романите на Владимир Зарев - "Разруха" и трилогията "Битието", "Изходът" и "Законът". Трилогията е издадена в твърди корици, а от скоро и в меки от издателство "KIWI"