Народна наука

Какво трябва да знаем за "научните" открития, които дебнат отвсякъде, или защо масовите медии не са надежден източник на информация за това какво е здравословно и какво не

Преумореното, недоспало, леко мързеливо клише "млад родител", в което съм се превърнала, дори няма сили да иронизира изоставените амбиции за физическо самоусъвършенстване и духовно развитие през последните 12 месеца. Но сладката психологическа самозаблуда за новото начало не ми е чужда, затова сядам да преровя архивите на новините в търсене на най-новите научно обосновани препоръки за водене на здравословен начин на живот (за от догодина).

Нещата започват обещаващо: научавам, че псуването ни прави по-силни физически и ако изслушамe човека отсреща със затворени очи, имаме по-голям шанс да разпознаем емоциите му. Разбирам, че хроничното недоспиване покрай новите зъби и отитите на детето всъщност ме предпазва от деменция и кардиопроблеми, но не без помощта на домашното куче, което, освен че допринася за сърдечното ми здраве, е и научно доказано по-умно от всяка котка.

Хващам се, че ме привличат повече новини за изследвания, които оправдават досегашното ми поведение (оказа се, че гледането на спорт по телевизията води до учестяване на пулса, подобно на това при самото спортуване), а не онези, предписващи радикална самодисциплина и лишения (нищо, че гладуването два дни седмично ни направи по-умни). Най-интригуващи са тези, които предлагат бързи решения с минимално усилие (чакам с нетърпение да пуснат на пазара лекарството, което замества нуждата от физическо натоварване).

Определението на нещо като "научно" все още (а може би и повече от всякога) предполага допълнителна тежест и надеждност, а оттам - често и сляпа или безкритична вяра. Затова в информационната лавина, в която живеем, сензационните заглавия на тема наука и здраве блестят неустоимо - къде комично, къде опасно подвеждащо. Проблемите с този тип статии на научни теми в медиите са много – те често се фокусират върху изолирани предварителни открития, неподкрепени от допълнителни изследвания, които бомбастично да противоречат на досегашните разбирания и насоки по темата.

Основната грешка на повечето поп-материали за научни изслeдвания е приемането за даденост, че резултати от експерименти върху други организми като модел са директно приложими у хората. По практични и най-вече етични причини, началните стадии на научни изследвания с медицинска насоченост се извършват инвитро или върху животни. Експериментите с клетъчни култури или мишки и плъхове могат да допринесат изключително много за нашите познания по дадена тема, но директна връзка между тези резултати и очаквания ефект върху човешкия организъм може да се прави само след валидиране чрез подходящи клинични изследвания върху хора.

Изборът на думи при представянето на статистически резултати (всички резултати от научни изследвания са в същността си статистически вероятности) е основният манипулационен инструмент на медиите, за който трябва да сме нащрек. Езикът, описващ относителен риск ("два пъти по-смъртоносен") е много по-сензационен и затова предпочитан пред числата, представящи абсолютни взаимовръзки ("повишен от 0.08% до 0.16%"), въпреки че абсолютният риск (рискът човек да изпита дадения негативен ефект) е това, което всъщност ни засяга.

Когато сме изправени пред гръмогласни твърдения, започващи с "научно изследване показва/доказва, че" и изискващи от нас някаква промяна в поведението, е важно да се поинтересуваме какъв точно е цитираният тип изследване. Важен и сравнително лесен критерий, по който бързо да преценим достойнството на дадено научно изследване, е размерът на представителната извадка, участвала в експериментите. По правило колкото по-голям е броят на участниците/пациентите, толкова по-обективни и силни са обобщаващите статистически резултати от това изследване.

Има стотици подходи към кройката на едно научно изследване, но всички те носят различен вид ограничения и не са еднакво надеждни. Най-общо научните изследвания в сферата на здравето и медицината се подреждат в две категории: базирани на наблюдение или експериментални. При изследванията от първия тип учените наблюдават даден феномен и събират и анализират данни, докато той протича спонтанно и без тяхна намеса: кой пие кафе сутрин, какви са тенденциите в консумацията на кокосово масло и зехтин сред дадена група хора, какъв тип физическо натоварване предпочитат хората веднага след празниците и т.н. Този тип изследвания се делят на четири основни групи:

1) Такива, които описват даден аспект от случайно подбрана представителна извадка от хора в даден момент, например колко души сред една случайно подбрана група жители, например от Варна, страдат от сърдечно-съдови заболявания (епидемиологично изследване), или какво е тяхното мнение за практичността на велоалеите в града (анкета за общественото мнение).

2) Такива, които описват даден аспект от случайно подбрана представителна извадка от хора в продължение на по-дълъг период от време, например как се променят (или не) оплакванията на варненците със сърдечно-съдови заболявания в период от няколко години. Този тип "надлъжни" експерименти позволяват събирането на здравна информация за дадена група за по-дълго време и наблюдението на различни тенденции, които не биха били видими от резултатите по-горе.

3) Такива, които наблюдават и изследват даден казус ретроспективно. Този тип изследвания се опитват да открият причините за развитието на болестта, като събират информация от (вече) болни и (още) здрави варненци за тяхното досегашно поведение и навици по отношение на здравето. Анализът на тази информация може да разкрие различия при тенденциите или рисковите фактори между двете групи, които от своя страна да предложат обяснение защо някои хора са болни, а други – не.

4) И такива, които описват в детайл единични медицински случаи (case reports).

И четирите вида изследвания, базиращи се на наблюдение, имат едно основно ограничение – те могат само да загатнат за връзка между рисков фактор (ядене на много пържена цаца) и резултат (сърдечно-съдово заболяване), но не могат да докажат, че едното е причина за другото.

За разлика от тези, базирани на наблюдение, при експерименталните научни изследвания учените активно се намесват в системата или прилагат статистически методи, които имитират намеса. Златният стандарт при експерименталните методи е двойно-сляпото рандомизирано контролирано проучване (double-blinded randomized controlled trial).

При този тип изследвания участниците биват случайно разпределени в различни групи – такива, които получават лечението, и такива, които получават само плацебо. Случайното разпределение е необходимо, за да осигури равномерно разпределение на всички възможни влияещи фактори в различните групи. Така единствената разлика между групите е интервенцията и това позволява на учените да изолират и изследват ефекта на тази интервенция. Когато експериментите се изпълняват "на сляпо", това означава, че участниците, изследователите или и двете групи (double-blinded) нямат представа кой получава лечението и кой – плацебото. Това премахва осъзнати или не предразсъдъци и позволява безпристрастното описание на възможен плацебо ефект.

Поради взискателността и различните нива на контрол на този тип експериментални изследвания те като цяло вдъхват най-голямо доверие. Реалистично погледнато обаче, те не са непременно практични или приложими към всеки научен въпрос и проект, особено такива, изучаващи ефекта на различни храни върху развитието на болести като рак. А и най-обоснованото и надеждно научно изследване е винаги само малка част от пъзела, който представлява даден научен въпрос. За да преценим надеждността, давността и приложението, на което и да е научно изследване, ни е необходим контекст – информация за това как тези най-нови открития се вписват в контекста на вече съществуващите доказателства по въпроса и каква тежест имат те като доказателства в сравнение.

За съжаление контекстът става първа жертва на ултрабързия медиен климат, в който живеем, и така се оказва, че хапването на кисело зеле действа ободряващо на влагалището.

Ако сериозно се интересувате от най-новите научни открития по даден здравно-медицински въпрос, както и произлизащите от тях препоръки за поведение/лечение, "информирането" от сутрешния телевизионен блок или от статии с гръмки заглавия не е за вас. Подходете със здравословен скептицизъм и потърсете най-актуалните обзорни научни статии по темата (например в PubMed Health) –такива, които правят критичен преглед и метаанализ на всички публикувани качествени изследвания в тази област през последните години и предлагат заключения, базирани на комбинираните резултати от хиляди участници/пациенти, идващи oт разнообразна среда. Spoiler alert – отговорите, които най-вероятно ще получите там, ще са изключително премерени и презастраховани с комплексен статистически анализ и вие трябва сами да прецените как и доколко те са приложими в личния ви случай (това е медицината по същество засега).

За себе си разбирам, че няма по-добро от омразното "умереност във всичко". А след поредната безсънна нощ (дори медузите спят, а те дори нямат мозък), откритието, че родителството удължава живота, ме оставя със смесени чувства.

Авторката преподава биохимия в Smith College, Масачузетс.

Някои открития от 2017:

Не карайте мотоциклет при пълнолуние

Ново лекарство може да намали продължителността на мигрената наполовина

Жените наистина са по-мили и по-малко егоистични.

Спящите медузи са доказателство, че за сън не е нужен мозък.

Сперма от мишки, замразена в космоса, създава здрави бебета.

Каузата ни помага да спим по-добре.

Пари, изкарани чрез експлоатация, носят по-малко удовлетворение.

Недоспалият вид вреди на социалния ви живот.

Пиенето на кафе предпазва от рак на черния дроб.

Бял или пълнозърнест заквасен хляб – зависи от вашия чревен микробиом.

Учени идентифицират 40 гена, свързани с интелигентността.

Разгадаха мистерията на разхлабените връзки за обувки.

Прекомерната употреба на антибиотици увеличава риска от рак на дебелото черво.

Умереното консумиране на алкохол намалява риска от инфаркт.

Родителството удължава живота.

Бащите предават четири пъти повече генни мутации на децата си от майките.

Черният хумор е признак за интелигентност.

Учени откриват кои танцови стъпки гарантират успех на дансинга.

Тройната комбинация, гарантираща женски оргазъм.

Средиземноморската диета намалява риска от рак на гърдата.

Мазнините по ханша са полезни.

Яденето на сирене може и да е полезно за вас

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    drizko3856 avatar :-|
    drizko3856

    Макар авторката да е професионалист и съветите и да са изключително ценни, долавям некоректна тенденциозност в статията. Смесени са примери от изключително сериозни научно изследвания (например за собствениците на кучета и намаления сърдечносъдов риск; между другото, в статията авторите казват, че това проучване не може да даде причинно-следствена връзка, макар и да предлагат възможни обяснения) и абсолютно необосновани в публикацията твърдения (например за киселото зеле и влагалището). Гърдиън, откъдето са повечето примери, не е кой да е вестник, а и чинно цитира кой и къде е публикувал изследването. Е, това, че е в Нейчър (нещо сайтът не ми позволява да превключа на латиница) не означава, че проучването е с добър дизайн и изводите му са достоверни.
    Интересно, колко ли от читателите на Гърдиън например имат време и познания да проследят източника и да се запознаят с проучването, което вестникът цитира, както и да оценят дизайна и правилността на изводите. Абе ценни съвети, но доста непрактични. Може-би липсва най-ценният съвет - ако те интересува факт или статия, питай специалист по темата, на който може да му имаш доверие.
    Леле колко дълъг стана този коментар...

  • 2
    uls39530211 avatar :-|
    babyroo

    Вярно по Коледа се случват чудеса. Авторът (бродещ в пустинята), получава прозрение!!! Че и академичен кадър!!! Браво. Похвален е анализът по точки на псевдонаучните партенки. Та да опростим - невежеството поражда, а знанието ИГНОРИРА тази помия. И още браво - да проверяваме поне в няколко независими източника всички сензационни глупотевини. Че рекламира определен източник, ще преглътнем. Успех!!!

  • 3
    hin1514578103545829 avatar :-?
    vatyo koev

    Много нужен и навременен текст. Осветляващ и просветляваш-при добро желание, помагащ, да се предпазваме от самооглупяване. Успех в такива начинания!

  • 4
    areta avatar :-|
    areta

    Ъъъъ... какво ни предлага авторката? Да се заровим в научната литература на PubMed Health и ...

    Душице, колко от нас са в състояние да разберат коя точно статия е обзорна и коя - не? Колко от нас (например финансисти) са в състояние да разберат езика на който е написана една медицинска статията? Колко от нас имат достатъчно време да изчетат подробно една научна статия, която обикновено е от около и над десетина страници?

  • 5
    uls39530211 avatar :-|
    babyroo

    Уважаема Арита, #4. Поклон, мъдър човек сте. Понеже съм експерт в тази област, приятелски ви съветвам да не вярвате в медикобиологични партенки, особено ако лично ви засяга. Намерете на кого да се доверите, но да е подготвен в областта. Има такива, дори в БГ-то. Здраве и успех!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал