Народна наука
Какво трябва да знаем за "научните" открития, които дебнат отвсякъде, или защо масовите медии не са надежден източник на информация за това какво е здравословно и какво не
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Преумореното, недоспало, леко мързеливо клише "млад родител", в което съм се превърнала, дори няма сили да иронизира изоставените амбиции за физическо самоусъвършенстване и духовно развитие през последните 12 месеца. Но сладката психологическа самозаблуда за новото начало не ми е чужда, затова сядам да преровя архивите на новините в търсене на най-новите научно обосновани препоръки за водене на здравословен начин на живот (за от догодина).
Нещата започват обещаващо: научавам, че псуването ни прави по-силни физически и ако изслушамe човека отсреща със затворени очи, имаме по-голям шанс да разпознаем емоциите му. Разбирам, че хроничното недоспиване покрай новите зъби и отитите на детето всъщност ме предпазва от деменция и кардиопроблеми, но не без помощта на домашното куче, което, освен че допринася за сърдечното ми здраве, е и научно доказано по-умно от всяка котка.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Макар авторката да е професионалист и съветите и да са изключително ценни, долавям некоректна тенденциозност в статията. Смесени са примери от изключително сериозни научно изследвания (например за собствениците на кучета и намаления сърдечносъдов риск; между другото, в статията авторите казват, че това проучване не може да даде причинно-следствена връзка, макар и да предлагат възможни обяснения) и абсолютно необосновани в публикацията твърдения (например за киселото зеле и влагалището). Гърдиън, откъдето са повечето примери, не е кой да е вестник, а и чинно цитира кой и къде е публикувал изследването. Е, това, че е в Нейчър (нещо сайтът не ми позволява да превключа на латиница) не означава, че проучването е с добър дизайн и изводите му са достоверни.
Интересно, колко ли от читателите на Гърдиън например имат време и познания да проследят източника и да се запознаят с проучването, което вестникът цитира, както и да оценят дизайна и правилността на изводите. Абе ценни съвети, но доста непрактични. Може-би липсва най-ценният съвет - ако те интересува факт или статия, питай специалист по темата, на който може да му имаш доверие.
Леле колко дълъг стана този коментар...
Вярно по Коледа се случват чудеса. Авторът (бродещ в пустинята), получава прозрение!!! Че и академичен кадър!!! Браво. Похвален е анализът по точки на псевдонаучните партенки. Та да опростим - невежеството поражда, а знанието ИГНОРИРА тази помия. И още браво - да проверяваме поне в няколко независими източника всички сензационни глупотевини. Че рекламира определен източник, ще преглътнем. Успех!!!
Много нужен и навременен текст. Осветляващ и просветляваш-при добро желание, помагащ, да се предпазваме от самооглупяване. Успех в такива начинания!
Ъъъъ... какво ни предлага авторката? Да се заровим в научната литература на PubMed Health и ...
Душице, колко от нас са в състояние да разберат коя точно статия е обзорна и коя - не? Колко от нас (например финансисти) са в състояние да разберат езика на който е написана една медицинска статията? Колко от нас имат достатъчно време да изчетат подробно една научна статия, която обикновено е от около и над десетина страници?
Уважаема Арита, #4. Поклон, мъдър човек сте. Понеже съм експерт в тази област, приятелски ви съветвам да не вярвате в медикобиологични партенки, особено ако лично ви засяга. Намерете на кого да се доверите, но да е подготвен в областта. Има такива, дори в БГ-то. Здраве и успех!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход