Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

8 30 дек 2017, 10:00, 15769 прочитания

Пук!

Теория и практика на балона и как да се научим да излизаме от него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
433 710 151 гледания. Това сочи статистиката под YouTube видеото на един от големите поп хитове за 2017 г. – песента Chained To The Rhythm на Кейти Пери. В нея персонажите живеят в увеселителен парк Oblivia ("Забвение"), в собствен "балон", далеч от трудности и нещастия.

Те танцуват с розови очила, попаднали в иронична "идилия". Кейти Пери пее за живеенето в балон - една от най-интересните и обсъждани глобално теми, която се отнася до затварянето със себеподобни в тесен свят от сходни ценности, възможности, вкусове и дори политически възгледи.

[Shutterstock]

Изразът изобщо не е нов, но започнахме да го чуваме често в края на миналата година след изборната победа на Доналд Тръмп – шок не само за либерално настроените американци, но и за много от журналистите, чиито преценки се оказаха напълно погрешни. Кампанията на Тръмп успя да оползотвори максимално функцията на социалните мрежи, и като че ли изпълни пророчествата от книгата на Илай Парисър от 2011 г. The Filter Bubble. Изобщо "балон" се превърна в понятие, използвано в различни области и натоварено с много значения, като общото е, че винаги се свързва с проблем.


Какво наричаме балон

Мария Стоилкова е доктор по антропология и преподавател по транснационализъм и международна миграция в Университета на Флорида. Тя живее в САЩ от дълги години и наблюдава професионално феномените в българското и американското общество.

Самата тя описва своя балон така: "Професионалисти, вкопчили се в работата си като единствена самоличност. Връзките им с другите почиват на професионални интереси или хобита, за които остава много малко свободно време. Закрепостени към къщите си с големите дългове, за които трябва да работят цял живот. Но това май е цялата бяла средна класа в Америка."



Боряна Димитрова от агенция "Алфа рисърч" припомня, че феноменът "балон" не е нов. В нейната професионална сфера – социологията, отдавна се употребява терминът референтни групи на индивида – приятелски, професионални, по интереси, политически и пр. общности, които всеки човек в някаква степен селектира и в които се чувства свойски, свободно, "на място".

Като дългогодишен специалист Димитрова твърди, че начинът, по който се гледа например на данни от социологически проучвания, добре илюстрира "сблъскването" на индивида с тази множественост на световете: "В коментарите под такива статии или в житейски разговори много хора реагират по модела "къде ги видяха социолозите тези х%, които слушат чалга, от моите приятели никой не слуша; "как ги измериха тези у%, които са доволни от работата си, питайте около мене, никой не е доволен; и пр. Тези реакции не са нищо друго освен вербален превод на културния шок от сблъсъка на собствения свят на индивида с анонимното мнозинство на "останалите", които той не вижда, или с които пътищата им не се пресичат."

За Боряна Димитрова изразът "живеене в балон" описва метафорично дистанцирането от онова, което можем да наречем масовия свят. То има две измерения - вътрешно и външно. "Вътрешното характеризира субекта, оттеглил се в балона. Може да е отделен индивид, малка група или по-голяма социална общност, която изгражда свои правила, норми, стил на живот. Външното измерение описва дистанцията от по-големите социални общности. Животът в балон може да е просто дистанциране, но може да е изолиране, а в крайната си форма – враждебност към останалия свят."

Балонът е естествено състояние на нещата и според Явор Сидеров. "Малко са хората, които с лекота прескачат от една група в друга", твърди журналистът, според когото безграничната лекота на общуването е мит. "Балон наричаме нетолерантността, снобизма и стадния си инстинкт." Сидеров, докторант в Оксфорд и доскорошен преподавател в Американския университет в Благоевград, е скептичен, че може да го избегнем, защото това е защитен механизъм, система за сигурност.

Как технологиите заздравяват балона

Изборите в САЩ дадоха повод да се заговори и за още един вид балон: филтърният. Един от първите, които анализират т.нар. filter bubbles ,е политическият активист, съосновател на MoveOn.org и създател на уебсайта за "смислено" вирусно съдържание Upworthy Илай Парисър.

Още през 2011 г. в книгата си The Filter Bubble: What the Internet Is Hiding from You той прави връзка с алгоритмите на Facebook, Google, Amazon, Netflix и т.н., които пресяват резултати от търсения и новини "по мярка" за всеки един потребител според профила му, образувайки отделни "персонализирани" балони от съдържание - "паралелни, но разделени вселени", по думите на автора. Парисър твърди, че алгоритмите за персонализация създават социално разделение, което пречи на съществуването на реално информирана аудитория. Освен това удобството на поток от информация, който по никакъв начин не ни провокира и ни предлага същата като нашата версия за нещата, потиска импулса към размисъл и творчество.

За Парисър, формираният по този начин балон е проблем за демокрацията, защото пречи на хората да получават неутрална изходна информация, която да имат възможността да анализират и коментират. Той ограничава, защото ни поднася информация, филтрирана спрямо собствените ни възгледи и интереси, без разнообразие от гледни точки.


Според Парисър в момента традиционните медии са много по-важни за повечето американци от социалните мрежи. "Най-засегнати от ефекта на балона са най-отдадените потребители на Facebook, за които мрежата е основен източник. Любопитен и сложен факт е, че такива са повечето журналисти. И това е проблем", казва той пред списание Wired през май тази година.

Самият Марк Зукърбърг на конференцията Тechonomy в Халф Муун Бей, само ден след победата на Тръмп, отрича теорията, че Facebook по някакъв начин е повлияла на изборите, като налудничава. В същия разговор той казва също, че не вярва във филтърния балон и че задълбочените изследвания на компанията показват, че всеки има приятели от друга партия или друга религия. Различното съдържание съществува, човек просто го подминава, когато го види, смята Зукърбърг.

Проблемът с достоверността

И докато едни автори като Ерин Грифин за Wired твърдят на основата на предишни политически примери, че "Фейсбук напълно може да регулира алгоритмите си", други, като Дана Бойд, изследовател в Microsoft Research и основател на института Data & Society, отричат такова едностранчиво твърдение. Според нея проблемите са неясната дефиниция за фалшиви новини и постоянната еволюция на методите за злоупотреба. Според Бойд, дискусията за фалшивите новини неправилно продължава да е фокусирана върху технологичното решение на проблема: че ако компании като Facebook и Google бъдат принудени да направят нещо, всичко ще си дойде на мястото.

Ако виждаме технологичните компании като единствен виновник, тогава не забелязваме културния проблем, който стои в основата и зачеркваме собствената си отговорност, казва Бойд.

През 2016 г. The Guardian прави експеримент – създава за 10 избиратели от двата края на политическия спектър нови Facebook профили, давайки на либералите "консервативния" профил и обратното. Участниците и от двата лагера са единодушни, че новините "от другата страна" са неверни и "промиващи мозъци", а една част директно разпознават насочена към тях омраза.

Реалност vs. виртуалност

Според Мария Стоилкова социалните медии и алгоритмите улесняват разслоението и затварянето на различни групи в потребителски или ценностни балони. "На базата на затвореното си общуване сме решили, че цялото общество е подобно на това, което виждаме в балона си. Проблемът е, че офлайн бавно губим цяла палитра от емоции, които ни правят човеци и ни помагат да се кооперираме за оцеляването си като човеци. Вместо това днес имаме Facebook, където се изразяват емоциите – безопасно и без тежкия данък на общуването. Ако не ти харесва статусът – разприятеляваш."

За Явор Сидеров онлайн балонът не е причина, а симптом на проблемите. "Ако в реалния живот сте в балон, ще бъдете в балон и във виртуалния. А както знаем, промени в реалния живот се правят трудно, особено осъзнати промени. Да се захванеш с биоземеделие или да идеш за година в Южна Америка няма да те извади от балона", твърди той. Според него онлайн просто пренасяме традиционни за общуването на живо феномени: "Вие с колко миньори от Бобов дол сте близки приятели? Точно така, с николко."

Реалността е балонеста и според писателя и либертарианец Чарлз Мъри, който през 2012 г. разработва тест за американци (включен в книгата му Coming Apart), който да покаже дали живеят в балон. Впоследствие PBS NewsHour използва въпросите в онлайн анкета, която получава стотици хиляди отговори. Тестът кара анкетираните да се замислят за отношението си към бедността, липсата на образование, живота в малък град и дори продуктите на Avon. Той помага на човек да осъзнае колко лесно, дори неизбежно е да попадне в балон - това се определя от ценностната система, религиозните и политическите възгледи, стандарта на живот, вкусовете, избора на места за посещаване, приятелите със сходни интереси.

"Въпросът е там, че колкото по-назад в историята се връщаме, толкова по хомогенни са обществата и толкова "по-подобни" индивидите от дадена социална класа", казва социологът Боряна Димитрова.

"Модернизацията и глобализацията, подпомогнати от интернет и Facebook, доведоха до непозната в историята степен на социална диференциация, експлозия на малки общности, възможност за участие в многобройни групи по все по-обособяващи се интереси. Този процес е двояк. От една страна, човек има по-големи шансове да открие подобни на себе си хора, с които да бъде в една група, лодка или балон От друга, усложняването на света, професиите, стиловете на живот, житейските биографии води до все по-голямо усещане за различие, за неразбиране, за несъответствие с голяма част от заобикалящия индивида свят. Точно поради това през последните години все повече се използва този или подобни изрази, всеки от които описва различна степен на обособеност – живее в собствен свят, живее в балон, живее в сапунен мехур."

За преподавателката Мария Стоилкова балоните в мисленето също се дължат на психологическа реакция срещу усложнения свят, в който живеем. Усложнен - понеже имаме достъп до всевъзможна и несекваща информация на фона на все по-фрагментарано и лошо образование.

"Различията между култури и страни, цялото разнообразие, което наблюдаваме в интернет, е толкова необозримо, че ни изглежда направо страшно. Така се затваряме в нашите си черупки и балони със страха от другите. Агресията избуява. Психолозите твърдят, че когато общуваме очи в очи, агресията е значително по-малка", обяснява тя. "В същото време се приватизира все повече физическо пространство от градската ни среда. Все по-малко са местата (паркове, градини, обществени площи), където, без да консумираме, можем да срещнем други, по-различни от нас хора – да имаме истински физически достъп. Не случайно борбата за парковете (и в Америка, и в Европа) в последните години се превърна в един от най-силните политически козове за социална мобилизация."

Стоилкова говори и за една друга ерозия на "човешкото", която наблюдава. Тенденцията е да ставаме все по-малко зависими от другите хора около нас и техните "услуги". Защо да се товарим с излишни емоции и да поддържаме контакт със съседа, който може да е много различен от нас и да не го харесваме, след като вече може да си купим услугата, някога предоставяна от него. Това, което в миналото е било достъпно само чрез физическата помощ на другите около нас – например в България някой да ти помогне да си поправиш печката, колата, друг да ти гледа детето, взаимоотношения, отработени чрез съпричастие, взаимна подкрепа или "бартер" - днес се купуват като услуга. Трябва само да имаш пари. Няма нужда изобщо да се потапяме в човешки взаимоотношения и емоциите, съпровождащи общуването. "Фейсбук балоните ни отдалечават все повече от другите балони и губим не само представата си за обществото като цяло, но и рецепторите за съпричастност и неравенство."

Като човек, който живее извън родната си България, Мария Стоилкова изучава новите балони у нас, които според нея водят началото си от стари деления (София / провинция, образовани / недоучени), съществували още при социализма. "Но върху тях стъпват новите деления днес, които все по-често се изразяват с география в самите градове – кварталите на богатите и гетата."

"София е балон и винаги е била – спрямо другата България, казва Мария, спрямо слоевете по квартали. Но нека уточним – балоните са други. София е много различно място днес от 90-те, когато заминах. Всъщност днешна София е имигрантски град, но не говоря за имигрантите от чужбина - много по-многобройни са тези от другите части на страната, дошли без опита на живеене в многомилионен град, вероятно почти без ресурси, без познати и приятели. Ако разберем това и прегърнем собствения си успех от адаптацията като имигранти в чужбина, може би имаме шанс да направим София такава, каквато искаме да бъде - малко по-либерална и приемаща."
Как се излиза от балона според Мария Стоилкова

Формулата е повече човечност. Да култивираме приятелства, които не са базирани на интерес, да си помагаме, да подкрепяме обществени инициативи и доброволчество, извън паричните взаимоотношения; да сме цивилизовани и толерантни, да подхождаме с уважение към другия, колкото и да е различен от нас. Ако имате роднини от други балони, приобщете ги или поне ги изслушайте. Пътувайте из страната, говорете с хората. Отделете време да помогнете с труда и ума си на някого. Ако понякога не ви боли главата от мъчни разговори, значи живеете в балон. Всъщност няма нужда да се проверява – просто всички живеем в балон.

Тенденции според Боряна Димитрова

Умножаване на "собствените светове" за сметка на един-единствен голям, мейнстрийм свят (терминът свят е по-добър от балон, защото препраща към социалните връзки вътре в общностите)

Формиране на все по-разнообразни тематични социални мнозинства; мнозинството по една тема може да живее в различни "собствени светове" по друга; оттук и трудността пред всички професии, които разчитат на широка общностна подкрепа и най-вече на политиците - да напипват (и създават) новите характеристики на мнозинствата

Нарастваща потребност чрез нови изследователски методи бизнесът, институциите, организациите, хората да се ориентират в този динамичен процес на изграждане на (респ. и отгегляне от) лоялности и идентичности.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моне за всеки ден Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

27 мар 2020, 1874 прочитания

Шоу по време на пандемия Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

27 мар 2020, 1934 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
"Култура" умря, да живее "Култура"

Седмичният вестник "Култура" става месечно списание от септември

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10