С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

9 10 яну 2018, 8:45, 26373 прочитания

Комунизмът (не) си отива

Най-обемният труд за социалистическия концлагер в Белене и други проекти, свързани с близкото минало

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Носталгията ограбва бъдещето ни

Продавачи на илюзии

3 авг 2018

Книга: Уилям Уортън - "Отбой в полунощ"

Един от романите на Уортън, вдъхновени от ужасите, на които става свидетел през Втората световна война

23 фев 2018

Комунистическият период най-накрая влиза в учебниците по история

"Народен съд", "репресивен апарат", "експроприация", "насилствено коопериране" и "горяни" са само някои от думите, чието значение ще бъде изучавано от десетокласниците

17 яну 2018

Една българска проза

Как България стана главен герой във вече успешни и тепърва очаквани англоезични романи

17 авг 2017

Unhappy соц

Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него

24 мар 2017

Полет над психиатрично гнездо

Инсталация в Червената къща хвърля светлина върху психиатрията в социалистическа България

18 сеп 2015
Борислав Скочев не е историк или журналист, но е посветил значителна част от живота си на проучвания, свързани с концлагера в Белене и зверствата на комунистическия режим. Той е автор на най-обемния труд по темата до момента - издадената през декември от "Сиела" книга "Концлагерът "Белене" - 1949-1987".

Тя е резултат от десетгодишно изследване и надхвърля 900 страници. Източниците на информация са архивите на Държавна сигурност и Политбюро, Министерския съвет, отдел "Затвори" на ЦДА, радио "Свободна Европа", онлайн архивът на ЦРУ, руски, холандски и британски архивни източници, десетките мемоарни книги и сведения на бивши концлагеристи, документални филми, каталози към изложби по темата.


Авторът казва, че няма роднини, пострадали в Белене. Въпреки това е избрал да се зарови надълбоко в историята на концлагера. От много години редовно посещава възпоменанията и е общувал с хора, които са били в него през всичките му периоди.

В библиотеката му са подредени различни трудове за периода на социализма. "Започнах с намерението да направя интегрална карта на концлагерите през целия комунистически период с кратки сведения за всеки от тях – за периода на функциониране, броя на лагеристите, вида принудителен труд, категориите въдворени, лагерните началници. Оказа се, че дори за тези характеристики са необходими проучвания. По-късно, през 2009 г., смятах да оформя това като статия за издаваното в Холандия списание "Диалог", по повод 60-годишнината от откриването на концлагера "Белене", но многото неизвестни към онзи момент за организацията на концлагерната система като цяло и за историята на този концлагер в частност ме накараха да задълбоча изследването", казва роденият през 1964 г. в София Борислав Скочев.
Борислав Скочев: "За да имат широк отзвук, тези разкази от ада трябва да бъдат пресъздадени от талантливи литература и кино."

Той обхваща всички елементи от историята на концлагера, прилагането на различните видове репресии, организацията на концлагерната система, до детайли като затворническите дрехи.

Книгата му хвърля светлина и върху рядко споменавани факти от историята на лагерите: присъствието на чуждестранни затворници и етнически турци (като част от елиминирането на интелигенцията сред тях и дългогодишна подготовка преди процеса на насилственото им преименуване), въдворяването на жени, лагерния жаргон (новите въдворявани през лятото на 1949 г. са наричани "неплакалите"), изборът на локацията, въпреки слабото влияние на БКП в региона в онзи исторически момент.



Свидетелствата сочат, че още в първите години от съществуването на Белене арести са се извършвали не само по политически причини, но заради "изкълчени танци", носене на светли дрехи, дори тананикане и усмихване. Репресията е масова, показна.

Скочев пише без почти никакви художествени залитания и изцяло се придържа към директното назоваване на фактите. Дори за подготвени по темата читатели някои пасажи може да са трудни за четене заради описанията на мъченията и тежките условия в лагера.

"Вече са публикувани много мемоарни книги, някои от тях са с литературни достойнства. Но почти всички са издадени в малък тираж, обикновено от самите автори, и нямат широко разпространение. Дори изследователите, които работят по темата, не могат да си ги набавят. А за да стигнат до по-широк обществен кръг, тези разкази от ада трябва да бъдат пресъздадени от талантливи литература и кино. Може би е необходима една дистанция и напоследък българската литература като че ли се обръща към близката ни история", казва авторът.

"Няма воля в държавните, научните, образователните, медийните институции идващите поколения българи да научат що е тоталитаризмът и какво съветското господство е причинило на България. Напротив, има глуха съпротива, ведомствена приемственост, роднинска вярност, манталитетна солидарност с тоталитарната държава. Иначе една такава човешка, страдалческа книга като "Роб се връща" на социалдемократа д-р Атанас Москов отдавна щеше да е влязла в българското училище."

За Скочев е симптоматично това, че не получава отговори на запитванията си до Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и това, че през 2016 г. президентът Росен Плевнелиев посещава възпоменанието на остров Персин, а през 2017 г. сегашният президент Румен Радев не го прави. "С естествения край на помнещите жертвите споменът трябва да бъде отнесен, както дунавските води са отнасяли телата на загиналите лагеристи от плитките гробове в крайбрежния пясък."

Въпреки обширните му и задълбочени проучвания остават някои въпросителни. "Ако за времето до 1953 г. разполагаме с много документи от най-различни източници, за годините 1956-1959 - също, макар и с важни липси, то за 60-те и 70-те години те са все по-малко, а за 80-те години трябва да разчитаме главно на спомените. Това е така, защото от началото на 1959 г. концлагерите съществуват напълно незаконно, няма ги и онези структури за тяхното ръководство, които оставят след себе си масив от доклади. Освен това още в самото начало на прехода, късайки тоталитарната си опашка, преименуваните комунисти произведоха мита, че лагерите са закрити през 1962 г. Най-важният въпрос, който остава недостатъчно изяснен, е как е бил предаван съветският концлагерен опит."



Скочев е един от създателите на сайта decommunization.org, първата онлайн платформа за изследване и анализиране на престъпленията на режима.

"Конкретната причина да го започнем беше усещането, че тече реставрация и че документите на ДС отново стават недостъпни. През април 2002 г. новоприетият закон за защита на класифицираната информация отмени закона за достъп до документите на ДС и закри комисията, която беше работила само една година. Така че създаването на сайт за популяризиране на комунистическите репресии беше реакция срещу това."

Борислав Скочев се притеснява от осезаемите настроения на носталгия към социалистическото минало. "Носталгията към една диктатура не е нещо ново или уникално българско. Възприемам приказките за доброто соцвреме повече като проява на вечната българска опозиционност. Друго нещо са политическите претенции за "постиженията на социализма" и за "антифашисткото минало", които напоследък БСП все по-агресивно заявяват и които омаловажават и оправдават преживяната от страната ни историческа катастрофа и правят все по-невъзможен общия национален разказ за миналото."

Има нещо, което много повече го обезсърчава. "Готовността дори на хора, които не изпитват грам соцносталгия, да отхвърлят защитата на човешките права, да изпитват колективни омрази и да вменяват колективна вина, да одобряват ограничаването на избирателното право. Това много по-сигурно от соцносталгията може да ни отведе обратно към концлагерите и несвободата."

Ентусиазмът на Борислав Скочев не е самотен и в момента няколко проекта обръщат внимание на травматичната история на Белене от различни ъгли.

- Театралният режисьор Теди Москов планира да напише сценарий за пълнометражен игрален филм по мемоарната книга "Роб се връща" на чичо си д-р Атанас Москов (1903-1995), брат на неговия дядо. Проектът е в начален етап. Въпреки че не е сигурен дали "хората имат нужда да знаят и да помнят", режисьорът е твърдо решен да започне пълноценна работа по сценария. "Замислям филма като портрет на историята на Европа и България през живота му преди, по време и след комунизма, с основен акцент случилото се по време на него", казва Москов пред "Капитал".

- До края на 2018 г. премиера в София ще направи инсталацията "Съседите", която ще пресъздаде в апартаментно пространство ежедневното съществуване на оцелели от лагерите. Целта е да се акцентира върху преживяването на травмите и как липсата на публичен разговор за тях допълнително заглушава гласовете на пострадалите. Инициатори са Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и кубино-американският оператор Хорхе Робера. През 2015 г. Шехирян, роден в Ню Йорк в българско семейство, изследва психиатричните практики през социализма в страната. Историчката д-р Лилия Топузова завършва в Торонто през 2014 г. след петнадесетгодишна работа по обстоятелствата около "Белене", косценарист е на заснетия в Белене документален филм "Проблемът с комарите и други истории" на Андрей Паунов, а най-скорошната й академична работа е свързана с изследване на пола към Brown University. След представянето си като инсталация, "Съседите" ще бъде реализиран и като VR преживяване.

- Изкривената носталгия към комунизма и не достатъчно изследваните престъпления на режима са основна тема в работата на живеещата в Портсмут млада фотографка Красимира Буцева. В момента тя работи по фотокнига. Снимки от пътуванията из бившите лагери и срещите й с някогашни затворници са онлайн на krasimirabutseva.co.uk. На сайта й са качени два експериментални късометражни филма по темата, а скоро онлайн ще бъде интервю с бивш лагерист в Ловеч. Буцева се надява по-късно през тази година да реализира изложба и звукова инсталация в България.

- Историята на концлагерите в България и репресиите над интелигенцията са част от сюжетната линия на романа "Земя на сенки" (2017, издателство "Колибри") на американската писателка и изследовател на българския фолклор Елизабет Костова.

- Продължава изложбата от документи, снимки, писмени и устни сведения "Свидетели: памет за концлагера в Белене". Тя е в изложбената зала на Държавна агенция "Архиви" в София до 15 януари.

Премиерата на "Концлагерът "Белене" - 1949-1987" е на 22 януари от 18:30 ч. в зала "София" на Grand Hotel Sofia.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Kалендар и домашно кино Kалендар и домашно кино

Интересните събития през седмицата

19 окт 2018, 2257 прочитания

Сцената не е това, което беше Сцената не е това, което беше

Най-интересното от новото издание на фестивала за свободен театър ACT

19 окт 2018, 27325 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
За едно добро кафе

Where to Drink Coffee препоръчва 600 кафенета в 50 страни

Голямото църковно поражение на Путин

Най-сериозната загуба за Русия във войната срещу Украйна дойде от неочаквано място - религиозния фронт

Топ 10 разрешения за строеж: Мащабното строителство

През лятото има повече от 10 проекта с РЗП над 10 хил. кв.м, като отново доминират жилищните проекти с леко движение при офисите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

Албания в Демос версия

Гръцкият фотограф Джон Демос за революционните промени в Албания между 1990-1991 г.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: "Патриотите" не искат оставката на Симеонов, Ердоган обяви убийството на Хашоги за планирано

Емисия

DAILY @7PM // 23.10.2018 Прочетете