Комунизмът (не) си отива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Комунизмът (не) си отива

Борислав Скочев

Комунизмът (не) си отива

Най-обемният труд за социалистическия концлагер в Белене и други проекти, свързани с близкото минало

Светослав Тодоров
31888 прочитания

Борислав Скочев

© Цветелина Белутова


Борислав Скочев не е историк или журналист, но е посветил значителна част от живота си на проучвания, свързани с концлагера в Белене и зверствата на комунистическия режим. Той е автор на най-обемния труд по темата до момента - издадената през декември от "Сиела" книга "Концлагерът "Белене" - 1949-1987".

Тя е резултат от десетгодишно изследване и надхвърля 900 страници. Източниците на информация са архивите на Държавна сигурност и Политбюро, Министерския съвет, отдел "Затвори" на ЦДА, радио "Свободна Европа", онлайн архивът на ЦРУ, руски, холандски и британски архивни източници, десетките мемоарни книги и сведения на бивши концлагеристи, документални филми, каталози към изложби по темата.

Авторът казва, че няма роднини, пострадали в Белене. Въпреки това е избрал да се зарови надълбоко в историята на концлагера. От много години редовно посещава възпоменанията и е общувал с хора, които са били в него през всичките му периоди.

В библиотеката му са подредени различни трудове за периода на социализма. "Започнах с намерението да направя интегрална карта на концлагерите през целия комунистически период с кратки сведения за всеки от тях – за периода на функциониране, броя на лагеристите, вида принудителен труд, категориите въдворени, лагерните началници. Оказа се, че дори за тези характеристики са необходими проучвания. По-късно, през 2009 г., смятах да оформя това като статия за издаваното в Холандия списание "Диалог", по повод 60-годишнината от откриването на концлагера "Белене", но многото неизвестни към онзи момент за организацията на концлагерната система като цяло и за историята на този концлагер в частност ме накараха да задълбоча изследването", казва роденият през 1964 г. в София Борислав Скочев.

Борислав Скочев: "За да имат широк отзвук, тези разкази от ада трябва да бъдат пресъздадени от талантливи литература и кино."

Той обхваща всички елементи от историята на концлагера, прилагането на различните видове репресии, организацията на концлагерната система, до детайли като затворническите дрехи.

Книгата му хвърля светлина и върху рядко споменавани факти от историята на лагерите: присъствието на чуждестранни затворници и етнически турци (като част от елиминирането на интелигенцията сред тях и дългогодишна подготовка преди процеса на насилственото им преименуване), въдворяването на жени, лагерния жаргон (новите въдворявани през лятото на 1949 г. са наричани "неплакалите"), изборът на локацията, въпреки слабото влияние на БКП в региона в онзи исторически момент.

Свидетелствата сочат, че още в първите години от съществуването на Белене арести са се извършвали не само по политически причини, но заради "изкълчени танци", носене на светли дрехи, дори тананикане и усмихване. Репресията е масова, показна.

Скочев пише без почти никакви художествени залитания и изцяло се придържа към директното назоваване на фактите. Дори за подготвени по темата читатели някои пасажи може да са трудни за четене заради описанията на мъченията и тежките условия в лагера.

"Вече са публикувани много мемоарни книги, някои от тях са с литературни достойнства. Но почти всички са издадени в малък тираж, обикновено от самите автори, и нямат широко разпространение. Дори изследователите, които работят по темата, не могат да си ги набавят. А за да стигнат до по-широк обществен кръг, тези разкази от ада трябва да бъдат пресъздадени от талантливи литература и кино. Може би е необходима една дистанция и напоследък българската литература като че ли се обръща към близката ни история", казва авторът.

"Няма воля в държавните, научните, образователните, медийните институции идващите поколения българи да научат що е тоталитаризмът и какво съветското господство е причинило на България. Напротив, има глуха съпротива, ведомствена приемственост, роднинска вярност, манталитетна солидарност с тоталитарната държава. Иначе една такава човешка, страдалческа книга като "Роб се връща" на социалдемократа д-р Атанас Москов отдавна щеше да е влязла в българското училище."

За Скочев е симптоматично това, че не получава отговори на запитванията си до Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и това, че през 2016 г. президентът Росен Плевнелиев посещава възпоменанието на остров Персин, а през 2017 г. сегашният президент Румен Радев не го прави. "С естествения край на помнещите жертвите споменът трябва да бъде отнесен, както дунавските води са отнасяли телата на загиналите лагеристи от плитките гробове в крайбрежния пясък."

Въпреки обширните му и задълбочени проучвания остават някои въпросителни. "Ако за времето до 1953 г. разполагаме с много документи от най-различни източници, за годините 1956-1959 - също, макар и с важни липси, то за 60-те и 70-те години те са все по-малко, а за 80-те години трябва да разчитаме главно на спомените. Това е така, защото от началото на 1959 г. концлагерите съществуват напълно незаконно, няма ги и онези структури за тяхното ръководство, които оставят след себе си масив от доклади. Освен това още в самото начало на прехода, късайки тоталитарната си опашка, преименуваните комунисти произведоха мита, че лагерите са закрити през 1962 г. Най-важният въпрос, който остава недостатъчно изяснен, е как е бил предаван съветският концлагерен опит."

Скочев е един от създателите на сайта decommunization.org, първата онлайн платформа за изследване и анализиране на престъпленията на режима.

"Конкретната причина да го започнем беше усещането, че тече реставрация и че документите на ДС отново стават недостъпни. През април 2002 г. новоприетият закон за защита на класифицираната информация отмени закона за достъп до документите на ДС и закри комисията, която беше работила само една година. Така че създаването на сайт за популяризиране на комунистическите репресии беше реакция срещу това."

Борислав Скочев се притеснява от осезаемите настроения на носталгия към социалистическото минало. "Носталгията към една диктатура не е нещо ново или уникално българско. Възприемам приказките за доброто соцвреме повече като проява на вечната българска опозиционност. Друго нещо са политическите претенции за "постиженията на социализма" и за "антифашисткото минало", които напоследък БСП все по-агресивно заявяват и които омаловажават и оправдават преживяната от страната ни историческа катастрофа и правят все по-невъзможен общия национален разказ за миналото."

Има нещо, което много повече го обезсърчава. "Готовността дори на хора, които не изпитват грам соцносталгия, да отхвърлят защитата на човешките права, да изпитват колективни омрази и да вменяват колективна вина, да одобряват ограничаването на избирателното право. Това много по-сигурно от соцносталгията може да ни отведе обратно към концлагерите и несвободата."

Ентусиазмът на Борислав Скочев не е самотен и в момента няколко проекта обръщат внимание на травматичната история на Белене от различни ъгли.

- Театралният режисьор Теди Москов планира да напише сценарий за пълнометражен игрален филм по мемоарната книга "Роб се връща" на чичо си д-р Атанас Москов (1903-1995), брат на неговия дядо. Проектът е в начален етап. Въпреки че не е сигурен дали "хората имат нужда да знаят и да помнят", режисьорът е твърдо решен да започне пълноценна работа по сценария. "Замислям филма като портрет на историята на Европа и България през живота му преди, по време и след комунизма, с основен акцент случилото се по време на него", казва Москов пред "Капитал".

- До края на 2018 г. премиера в София ще направи инсталацията "Съседите", която ще пресъздаде в апартаментно пространство ежедневното съществуване на оцелели от лагерите. Целта е да се акцентира върху преживяването на травмите и как липсата на публичен разговор за тях допълнително заглушава гласовете на пострадалите. Инициатори са Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и кубино-американският оператор Хорхе Робера. През 2015 г. Шехирян, роден в Ню Йорк в българско семейство, изследва психиатричните практики през социализма в страната. Историчката д-р Лилия Топузова завършва в Торонто през 2014 г. след петнадесетгодишна работа по обстоятелствата около "Белене", косценарист е на заснетия в Белене документален филм "Проблемът с комарите и други истории" на Андрей Паунов, а най-скорошната й академична работа е свързана с изследване на пола към Brown University. След представянето си като инсталация, "Съседите" ще бъде реализиран и като VR преживяване.

- Изкривената носталгия към комунизма и не достатъчно изследваните престъпления на режима са основна тема в работата на живеещата в Портсмут млада фотографка Красимира Буцева. В момента тя работи по фотокнига. Снимки от пътуванията из бившите лагери и срещите й с някогашни затворници са онлайн на krasimirabutseva.co.uk. На сайта й са качени два експериментални късометражни филма по темата, а скоро онлайн ще бъде интервю с бивш лагерист в Ловеч. Буцева се надява по-късно през тази година да реализира изложба и звукова инсталация в България.

- Историята на концлагерите в България и репресиите над интелигенцията са част от сюжетната линия на романа "Земя на сенки" (2017, издателство "Колибри") на американската писателка и изследовател на българския фолклор Елизабет Костова.

- Продължава изложбата от документи, снимки, писмени и устни сведения "Свидетели: памет за концлагера в Белене". Тя е в изложбената зала на Държавна агенция "Архиви" в София до 15 януари.

Премиерата на "Концлагерът "Белене" - 1949-1987" е на 22 януари от 18:30 ч. в зала "София" на Grand Hotel Sofia.

Борислав Скочев не е историк или журналист, но е посветил значителна част от живота си на проучвания, свързани с концлагера в Белене и зверствата на комунистическия режим. Той е автор на най-обемния труд по темата до момента - издадената през декември от "Сиела" книга "Концлагерът "Белене" - 1949-1987".

Тя е резултат от десетгодишно изследване и надхвърля 900 страници. Източниците на информация са архивите на Държавна сигурност и Политбюро, Министерския съвет, отдел "Затвори" на ЦДА, радио "Свободна Европа", онлайн архивът на ЦРУ, руски, холандски и британски архивни източници, десетките мемоарни книги и сведения на бивши концлагеристи, документални филми, каталози към изложби по темата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Трябва да се помни , за да не се повтаря !

  • 2
    eqb12547644 avatar :-|
    eqb12547644

    В допълнение на темата. В гр. Белене функционира от над 2 години Фондация остров Белене. Те целогодишно приемат и придружават желаещите да посетят останките от концлагера Белене, които се намират на остров Персин до града. Благодаря на хората от фондацията, които ме придружиха лятото и ми разказаха историята за лагера. Мисля че те работят и върху проект за мемориал в памет на избитите.

  • 3
    selofia avatar :-(
    Селофия

    Те,,,, нащте крадократи.. кат чуят за култура...
    казват Збогом и са фащат за кобура...
    Яаммаха!... чистите и патреотични ... дела... на всекви ДС офицери, агенти, сътрудници, ятаци. явкаджии, доносници...
    ...ще слагате на кантара на арх. Михаил за добро и зло...
    Не са ли сега най-отпред в храма с най-големите свещи от 10 лв?..
    А?..Не пеят ли Кадесивернатилибовнародна посреднощ у парламента..
    И не ви ли притежават - като крепостни, нищо, че сами требе да си изработите за ток, вода...
    БСП дори за Русия е.. маргинална... тук нанесе за 25г. поражения не по-малки от БКП/ОФ след 9.9..

  • 4
    prv59547453 avatar :-|
    prv59547453

    Интересно, същите тия любители на демокрацията и човешките права не споменават и дума за тайните американски затвори от 21 век, включително и в Европа, в които се държат хора без съд и присъда, измъчвани и изтезавани? Което значи и че брътвежите им за това колко е било лошо в НРБ са платени ...

  • 5
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Важно е този период да бъде обективно прочетен. За тази цел на книжния пазар у нас има достатъчно книги, вкл. и тази. Всеки, който иска и който се интересува, може да си направи изводите - какво, как и защо е било такова. Добре е да не се изпада в догми, а да се гледат фактите - и за репресиите, и за всичко останало - вкл. за постиженията на държавата и народа ни в този период. Соцносталгията не е случайна, а си има основателни причини - на фона на фасадната (представителна) демокрация в последните 28 години. Ако имахме въведена директна демокрация по швейцарски модел, нещата щяха да стоят другояче.

    Хубаво би било да се направят музей или музеи на тоталитаризма, както е станало в Унгария (както има музей на социалистическото изкуство, където трябва да отидат много от монументите във възхвала на съветската армия). Давам си сметка, че все още има солидна съпротива паметта за близкото ни минало да бъде представена такава, каквато е, но това няма да е вечно.

  • 6
    mihail_p avatar :-|
    mihail_p

    До коментар [#4] от "prv59547453":

    я си прочети за лев главинчев и не
    се опитвай да изместиш темата.
    купи си Убийствено червено на Христо Троански
    и ще ти се поизясни чудовищността на
    убийствата на комунистите.
    тея ваши избирателни амнезии
    направо са жалки.

  • 8
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Интересно е на какво се базират фактите на автора за периода 1981-87 г? Около и особено след 1300-годишнината на България (1981) и дейността на Людмила Живкова - България вече не беше класическа комунистическа държава в която за непредпазливо казана дума или критика можеше да се стигне до лагер, още повече такъв като описвания "Белене". Опасни политически теми, разбира се, имаше (малцинствения въпрос, смяна на имена, ислям), но като цяло народът беше вече значително по-разкрепостен и спокойно можеше и говореше критически за управлението без особенни опасения за личната си свобода. С идването на Михаил Горбачов на власт в СССР този процес само се ускори. Коментирам не за оправдание на комунистическия режим, а по-скоро опитвайки се да изясня (за себе си поне) някои концепции, които до голяма степен са се превърнали в митове без надлежната фактологическа подплънка.

  • 9
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    До коментар [#8] от "zmuz":

    Ето моята история. Не съм бил в кауша или по Белене, но за късмет 89та дойде по-рано..
    Малко предистория. Дядо ми Петко е бил данъчен служител в румънската администрация преди 40та година. След връщането на Южна Добруджа и български.. Идат ОФ 45г. и му отнемат работата. По късно и собствеността- за колхоза.. обявен е за кулак, но е уважаван в селото си и комунистите не го закачат. Това обаче пречи на баща ми, на който му е позволено да завърши само основно.. Той напуска селото и се мести в близкия град, /от крестяните - пролетариат/ и се оправя както може.. жени се, деца, жилище, работа... нищо особено...
    Расъл съм с лишения, ходехме да копаме 100кв. за зеленчук и зимнина, лозе, бостан и т,н, 87.г абитуриент. Купони, дискотеки, Кандидатствах Морското и ВМЕИ Вн. За ВМУ не събрах бал да мина пред тези с привилегии.. но за инженер ме приеха.
    Отивам да служа в едно поделение, склад за гориво и техника.. шсеки ден наряд, а останалото време на бетонобъркачката и китайски метод за строеж.. или в отровите.. зъбите ми за 2-3 г. заминаха.. не от пародонтоза....
    Та имах за аскерлия един партиен член.. Той редовно ни коладеше на политкомисаря / говорели сме против властта, разправяли сме вицове и клевети, в караулното сме слушали Гласът на Америка, западна музика - кънтри и шоуто на Кейси Кейсъм, учели сме английски, за да продадем родината, и сме пиели алкохол../.
    Един път ЗКПЧто беше вахта и ни изключи Електрона след вечерна проверка и ни прати да спим в 9 посред юни.. Не издържах и казах на висок глас какво точно мисля за комунистите... На другич ден ме обискираха, намериха ми джобното радио и слушалка, едни картички с голи мацки и рок групи,, Немедленно бях порицан пред строя и пратен в ареста на ... друго поделение.. оттам в наказателна рота в Ямболско.. 40 дни изкарах в нещо подобно на Белене.. Глад, бой и местене на траверси по полигона.. Разболях се.. В болницата казах, че ще кандидатствам отново в ВМУ.. един от лекарите ме препрати към болницата във Варна.. Оттам ме вдигнаха на крака и успях да се явя на изпити.. Отново другарите с привилегии влязоха с тройки, а аз с моя 5,40 не.. Още имам един мускул на крака изтръпнал от него време...
    Уволних се 89та и веднага започнах в ВМЕИ. Имаше един Кеманов - Политикономия ли беше, научен комунизъм ли.. Събра ни от целия поток неблагонадеждните и ни заяви как след края на първи семестър ше ни прати да ринем сода в Девня... Късмет, че ТЖ го свалиха след месец... обърна палачинката... то и комунизма отпадна.... Такова черпене падна тогава... радост, радост...

    Години по-късно тате ходи в архива да чете за него и дядо ми.. Дойде и ми каза - Сине, и за тебе кви неща са донесени... Още преди казармата са те проучвали... А твоя аскерлия - той те е предложил за каторга...

    Ами това е... Бог дано ги опрости... Аз съм им простил..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK