Книга: Катерина Стойкова – "Втора кожа"

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Книга: Катерина Стойкова – Втора кожа
Издателство: ICU Publishing
Цена: 12 лв.

Макар и това съвсем да не изчерпва смисъла на книгата, би било съвсем правилно да се каже, че "Втора кожа" на Катерина Стойкова идва в най-подходящия възможен момент – точно когато насилието над жени става важна, широко обсъждана тема, а реакциите са все още разнопосочни.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Автобиографичните стихове и кратки истории в книгата, съчетаващи поезия и мемоар, връщат към детството на Стойкова в семейство, измъчвано от алкохолизма и агресията на нейния баща. Текстовете изследват не само собственото й отношение към този период, но и поведението на близките – как те реагират или избират да не реагират на насилието, на което са свидетели.

"Години след това ме връхлитaха споменът и ужасът от тези сцени. Не знаех, че психиатрите го наричат флашбек", пише Катерина Стойкова, която живее в САЩ от над 20 години. "Както си играех, така изведнъж се оказвах сред насилието и го изживявах отново. Тогава изтичвах при родителите си и казвах: Татко, аз почти забравих как онзи път ти биеше майка. Доста пъти те ме гледаха, без да кажат нищо, докато накрая мама ми се скара, че така не се говори. И аз никога повече не го споменах. Но и не го забравих."

"В тази книга има всичко, което ни се иска да не се е случвало. Всичко, което може би преживява някой до нас, в съседния апартамент, на съседното бюро в офиса... Едно от големите достойнства на "Втора кожа" е, че вдъхва кураж - да се говори е възможно въпреки високата цена", казва редакторката на книгата и основна фигура зад издателството ICU Невена Дишлиева – Кръстева.



Миналата година под знака на ICU излезе друга автобиографична книга на недостатъчно засягана в България тематика: "Болестта на пеперудата. Моята анорексия" на Людмила Людмилова. В каталога на издателството са и сборникът "Бащите не си отиват", съставен от разкази и спомени на автори, загубили бащите си, както и "Куфарът на брат ми", събиращ текстове, посветени на темите за миграцията и чувството на принадлежност.