С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

// Light / Неща

9 мар 2018, 11:10, 8500 прочитания

Вивиан в кутия

Галерия в Болоня показва забележителното творчество на Вивиан Майер

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Джоел Мейровиц: "Да наблюдаваш света е голямо удоволствие"

Американският фотограф за работата си през годините, Ню Йорк след 11 септември и София през 1966 г.

26 яну 2018
"Беше странна и талантлива", коментира пред камерата на документалния филм "Да откриеш Вивиан Майер" едно от порасналите вече деца, чиято гувернантка е била до скоро неизвестната фотографка Вивиан Майер (1926 - 2009).

Светът научава за невероятното творчество на Майер по случайност, след като в края на 2007 г. 29-годишният агент на недвижими имоти от Чикаго Джон Малууф купува за 400 долара от заложна къща няколко кашона, пълни с черно-бели непроявени филми от 50-те и 60-те.

Лентите съдържали забележителни кадри, запечатали градски сюжети от живота в Чикаго и Ню Йорк в средата на ХХ век.

Малууф се заел да сканира и архивира фотографиите. Той не знаел нищо за тайнствената жена, която ги е направила, с изключение на няколкото автопортрета.

Година след покупката си попада на следа. На дъното на един от кашоните намира плик от фотолаборатория. С писалка е изписано името на получателя: Вивиан Майер.



На 9 октомври 2009 г. решава официално да обяви находката си. Прави го в Hardcore Street Photography във Flickr, като към линка си пише единствено: "Мисля, че единственият ми въпрос е какво да правя с всичко това?" Следва лавина от мнения, указания, коментари, съвети, обвинения в мистификация и конспиративни теории.

Илюстрация


Междувременно само броени дни по-рано в Chicago Tribune е публикуван некролог на 83-годишна жена: "Вивиан Майер (...) почина в мир в понеделник. Втора майка на Джон, Лейн и Матю. Свободолюбива и вдъхновяваща личност, която по вълшебен начин докосна живота на всички, които я познаваха. Винаги готова да даде съвет, мнение или да протегне ръка за помощ. Кинокритик и изключителен фотограф. Истински ценна личност, която ще ни липсва, но чийто дълъг и смислен живот ще почитаме и ще помним завинаги."

Илюстрация


Джон Малууф съжалява единствено за това, че е отлагал срещата с нея, и в крайна сметка е закъснял. Всичко, което е успял да научи за изключителната личност Вивиан Майер, е събрано в първата книга за нея, Vivian Maier: Street Photographer.

Родена е през 1926 г. в Ню Йорк, но прекарва детството си във Франция. Майка й е французойка, баща й – австриец, но той по никакъв начин не присъства в живота й. През 50-те се завръща в Ню Йорк сама и накрая се установява в Чикаго. Там работи 40 години като детегледачка. През свободните си дни обикаля града, винаги с апарата си Rolleiflex. Не е показвала снимките си на никого. Нещо повече – повечето от тях и самата тя не е видяла, оставяйки ги непроявени.

Вивиан Майер умира през 2009 г. в пълна самота в старчески дом, въпреки че трите деца - Джон, Лейн и Матю, не я забравили и в късните й години се погрижили да й купят апартамент.

Илюстрация


Французойка, католичка - или по-скоро антикатоличка. Жена с леви убеждения, феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена в себе си, но и открито ексцентрична, уязвима, но и смела, деликатна, но и безпощадна с мнението си, дисциплинирана, но и различна. Умна, талантлива и много самотна. "Жена с много кашони", спомня си някой. Друг: "Никога не говореше за семейството си, нямаше личен живот, приятели." Непрекъснато ходела на театър, четяла, не пропускала изложби. Носела мъжки сака, палта и обувки, дори през лятото. И почти винаги - шапка. Децата, които гледала, я описват като Мери Попинс. Тя не просто се грижела и им давала любов. Предлагала им е свят, пълен с приключения. Спомнят си как веднъж им домъкнала умряла змия – за да им я покаже, да разкаже как да се пазят от нея и за да нямат страх друг път, как убедила млекаря да ги закара на училище с камиона си. Научила ги е да са смели и любопитни.

Илюстрация


Излязлият през 2013 г. документален филм, режисиран от Малууф "Да откриеш Вивиан Майер" (2013 г.) има номинация за "Оскар".

Четири години след премиерата на филма, няколко издадени албума и изложби по-късно, Вивиан Майер е в центъра на нова изложба, в двореца "Палавичини" в Болоня.

От началото на март до края на май в залите на аристократичната сграда кураторката Ана Морин представя фотографии на Вивиан Майер от личната колекция на нейния откривател Джон Малууф и галериста Хауърд Грийнбърг, чиято галерия в Ню Йорк за пръв път оцени Майер като голям и значим фотограф.

Илюстрация


120 черно-бели фотографии и 20 цветни проследяват детството, живота и обсесиите на Майер.

"Вярвам, че нищо не трае вечно. Трябва да освободим място за другите хора. Животът е голямо колело, на което се качваш и слизаш, когато ти дойде времето. Някой друг заема твоето място и всичко започва отначало", разсъждава самата Вивиан Майер на страниците на открития сред вещите й личен дневник. Изкуствоведът Марвин Хийфърман смята, че фотографиите й са особено актуални днес.

"Вивиан Майер има таланта да улавя най-същественото от реалността във фотографиите си. Правила го е толкова съсредоточено и всеотдайно, че през целия си живот ги е съхранявала забулени в една особена и ексцентрична на пръв поглед тайнственост. Светът през очите на Вивиан е отражение на самата нея и в това се състои особената й значимост като фотограф, открит благодарение на любопитството на младия Джон Малууф".


До 27 май в Palazzo Pallavicini, Болоня
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Фрида: бит и душевност Фрида: бит и душевност

След "Мастабата" на Кристо изложбата, посветена на живота на Фрида Кало, е достатъчна причина да планирате пътуване до Лондон в следващите месеци

22 юни 2018, 5647 прочитания

Нежна е нощта Нежна е нощта

Лубри показва Ladies Only в Пловдив

22 юни 2018, 6759 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Вим Вендерс: "Липсва ми само повече време"

Режисьорът, гост на "София филм фест", за неизчерпаемия си ентусиазъм

Сделката за Гърция: Спасение, но под друго име

Гърция и Европейската комисия са пред сделка, която ще позволи на Атина да излезе от спасителната програма

Ще превърне ли Бабиш Чехия в олигархия

Други големи чешки бизнесмени също правят опити да влязат в политиката, но за момента не могат да се сравняват с успеха на премиера

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Бандитките на Оушън"

Дамският вариант е фриволен към формулата, но с добри актриси

Славянска беседа

Журналистът и писател Мариуш Шчигел за днешна Полша, демокрацията като трудова злополука и лекарството против популизъм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 23.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 24.06.2018 Прочетете