Когато танковете дойдоха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато танковете дойдоха

Вацлавският площад, Прага <br />

Когато танковете дойдоха

Събитията на Чешкия център по повод 50 години от Пражката пролет

36284 прочитания

Вацлавският площад, Прага <br />

© Владимир Ламер


Вицът за руснака, когото на границата питат: Occupation? (професия, занимание/окупация), а той отговаря: No, no, just visiting (не, само гостувам), за нас може да е забавен, но за чехите е болезнен. Вече петдесет години раната от събитията, наречени Пражка пролет, продължава да не зараства. През 1968 г. тогавашна Чехословакия се надява да реформира комунистическия режим в страната, смятайки, че е възможно да го демократизира и хуманизира с помощта на умерени промени. СССР не оставя нещата така и безогледно прекъсва всички многообещаващи, вече започнали процеси, като в нощта на 20 август 1968 г. нахлува с армия от половин милион, съставена от войници от страни от съветския блок, включително и България. Чехи и словаци излизат срещу танковете, а най-големите протести са пред сградата на радиото в Прага, където гражданите защитават свободното радио излъчване буквално със собствените си тела.

Днес, петдесет години по-късно, Прага и Братислава отново са залети от протести в защита на свободното слово, поводът е смъртта на разследващия словашки журналист Ян Куцяк.

"Важното е да помним какво се е случило през 1968 г., за да не допускаме историята да се повтаря, не искаме комунизмът да се върне. А мисля, че не само в България, но и в Чехия младите не знаят какво е Пражката пролет", казва Дагмар Остранска, директорката на Чешкия център в София.

Във връзка с годишнината от началото на окупацията на съветската армия в афиша на Чешкия център предстоят интересни събития, които да припомнят как седемдесет и пет хиляди войници с тежко оборудване и самолети уж трябва да са временно в Чехословакия, но остават за десетилетия.

На 26 март в рамките на "София филм фест" българският филм "Агресията" на Анна Петкова ще постави въпроса дали Пражката пролет се е състояла в България: "Трима студенти не се отказват да говорят: Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев са второкурсници по история от Софийския университет. На 29 октомври 1968 са арестувани, защото се опитват да кажат истината за Пражката пролет. Три момчета са изправени срещу комунистическата машина за разправа с неудобните."

Останалите заглавия са чешки и словашки филми, свързани с темата: на 23 март, "Всеки млад мъж" на Павел Юрачек, 24 март - "Случай за начинаещ палач" от същия режисьор. На 25 март има поредица от късометражни филми: "Торба с бълхи" и "Таванът" на Вера Хитилова, "Черно-бялата Силва" на Ян Шмид, "Фуга за черни клавиши" на Драхомира Виханова и "Моравска Хелас" на Карел Вахек, а на 27 март, е прожекцията на "Горящият храст" на Агниешка Холанд. Филмите ще бъдат представени от кураторката в чешкия Национален филмов архив и режисьорка Йохана Шварцова.

На 26 април е премиерата на българския филм за 1968 - "Дистанция" на Албена Михайлова. Филмът е документален "Почти едновременно с Пражката пролет и надеждата за "човешко лице на социализма" умира Стилян. Той е мой брат и е само на седемнадесет години, когато в края на 1972 г. се самоубива. След неговата смърт и последвалите обвинения в пресата семейството ни се разпада от угризения." Българското семейство на дипломат наскоро се е завърнало от Прага, преживяло събитията от 68-а година. В документалната си история режисьорката разговаря с майка си, която в момента е на 90 години и говори за идеологическите различия между баща и син и за предполагаемото КГБ-минало на съпруга й. "Аз ще разбера, че самоубийството на брат ми все повече изглежда като несвободно избрана смърт."

Български военни част са участвали в завземането на летището в Прага по време на потушаването на Пражката пролет "Знам, че въпреки официалната позиция на България по това време като част от Варшавския договор е имало много обикновени български граждани, които са били против военна намеса, били са на нaша страна и са изразили по някакъв начин позицията си, ще бъде интересно да чуем и техните спомени", казва Дагмар Остранска. На 19 април в Чешкия център ще има и интересен дебат – "противно на официалната тоталитарна пропаганда в държавите от източния лагер, гражданите в тях дадоха израз под различна форма на своя протест срещу военната намеса". Съвпадането на петдесетгодишнината от Пражката пролет с председателството на България на Съвета на ЕС като повод за размисъл върху настъпилите дълбоки демократични преобразувания у нас и в останалите източноевропейски страни. Организатор е фондация "Европейска памет Вулфила".

От 15 май до 15 юни в Гарнизонното стрелбище на София, в рамките на "Фотофабрика" ще бъде показана и изложбата "21 август 1968: Краят на Пражката пролет" с куратор Дана Киндрова. Тя заснема през 1990 г. оттеглянето от Чехословакия на съветските войски, а впоследствие събира фотографии, запечатали тяхното "пристигане". Дана Киндрова издирва снимки не само сред фотографи, наследници на авторските права и колекционери, но и в архивите на много институции. Бившата главна редакторка на списанието "Чехословашка фотография" Алена Шоуркова също предоставя снимки, които неизвестен автор пуска в пощенската й кутия. Изложбата ще бъде показана още във Варна и Пловдив.

От Чешкия център предвиждат и скулптурната композиция "Реконструкцията като трагедия и фарс", пресъздаваща действителен случай, да бъде показана в Музея на социалистическото изкуство през лятото на 2018 г., както и изложба "Вацлав Хавел – гражданин и драматург" през есента.

Вицът за руснака, когото на границата питат: Occupation? (професия, занимание/окупация), а той отговаря: No, no, just visiting (не, само гостувам), за нас може да е забавен, но за чехите е болезнен. Вече петдесет години раната от събитията, наречени Пражка пролет, продължава да не зараства. През 1968 г. тогавашна Чехословакия се надява да реформира комунистическия режим в страната, смятайки, че е възможно да го демократизира и хуманизира с помощта на умерени промени. СССР не оставя нещата така и безогледно прекъсва всички многообещаващи, вече започнали процеси, като в нощта на 20 август 1968 г. нахлува с армия от половин милион, съставена от войници от страни от съветския блок, включително и България. Чехи и словаци излизат срещу танковете, а най-големите протести са пред сградата на радиото в Прага, където гражданите защитават свободното радио излъчване буквално със собствените си тела.

Днес, петдесет години по-късно, Прага и Братислава отново са залети от протести в защита на свободното слово, поводът е смъртта на разследващия словашки журналист Ян Куцяк.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.