Когато танковете дойдоха

Събитията на Чешкия център по повод 50 години от Пражката пролет

Вацлавският площад, Прага <br />    ©  Владимир Ламер

Вицът за руснака, когото на границата питат: Occupation? (професия, занимание/окупация), а той отговаря: No, no, just visiting (не, само гостувам), за нас може да е забавен, но за чехите е болезнен. Вече петдесет години раната от събитията, наречени Пражка пролет, продължава да не зараства. През 1968 г. тогавашна Чехословакия се надява да реформира комунистическия режим в страната, смятайки, че е възможно да го демократизира и хуманизира с помощта на умерени промени. СССР не оставя нещата така и безогледно прекъсва всички многообещаващи, вече започнали процеси, като в нощта на 20 август 1968 г. нахлува с армия от половин милион, съставена от войници от страни от съветския блок, включително и България. Чехи и словаци излизат срещу танковете, а най-големите протести са пред сградата на радиото в Прага, където гражданите защитават свободното радио излъчване буквално със собствените си тела.

Днес, петдесет години по-късно, Прага и Братислава отново са залети от протести в защита на свободното слово, поводът е смъртта на разследващия словашки журналист Ян Куцяк.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал