Неизвестната Маша Ивашинцова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неизвестната Маша Ивашинцова

Автопортрет, Ленинград, 1989 г.

Неизвестната Маша Ивашинцова

Историята на руската Вивиан Майер

Марина Караконова
41868 прочитания

Автопортрет, Ленинград, 1989 г.


В края на миналата година мъж и жена се качили на тавана на къщата си в Санкт Петербург. Случайно се натъкнали на потънали в прах кашони, пълни с негативи и непроявени филми. Били над 30 000.

За мнозина тези изречения може да звучат познато. Най-вероятно случката ще им напомни историята на една друга подобна находка - как в Чикаго агент на недвижими имоти, без да подозира какво купува, се сдобил със стари кашони с хиляди негативи и филми, повечето непроявени, които по-късно се оказали безценни като фотографска стойност.

И в двата случая фотографиите са заснети от жени, които никога на никого не са ги показвали. Чикагската история е на Виван Майер, за която ви разказахме преди седем години, историята от Санкт Петербург, и по-точно - от съветския Ленинград, е на Маша Ивашинцова (1942 - 2000) - вече наречена "руската Вивиан Майер".

Маша и един от тримата мъже, които е "обичала безпаметно", фотографът Борис Смелов, Ленинград, 1974 г.

Коя е тя?

Маша Ивашинцова е родена в стар дворянски род. След революцията болшевиките конфискуват всичките притежания и имоти на фамилията, включително луксозен апартамент в центъра на Ленинград. Като дете Маша започва да учи балет, каквото било желанието на баба й, но след няколко години семейството й я записва в техническо училище.

Маша сменя професии, работи различни неща, дълго време е и театрален критик. С каквото и да се е занимавала - винаги е принадлежала към поетическия и фотографския ленинградски ъндърграунд от 60-те, 70-те и 80-те. Дъщеря й, Ася Ивашинцова-Мелкумян, пише: "Майка ми никога не успя да се приспособи към всеобхватния и креслив свят на социалистическите вълнения."

Лингвистът Мелвар Мелкумян и Ася - единственото им дете с Маша, Москва, 1976 г.

В живота си е обичала, както тя самата казва в дневника си - "безпаметно", трима души, и тримата гении на своето време: фотографа Борис Смелов (1951 - 1998), жива легенда, качеството на творчеството му е сравнявано с това на поезията на Бродски, поета Виктор Кривулин (1944 - 2001), наричан и ангел-хранител на алтернативната ленинградска култура, по-късно вицепрезидент на Pen Club - Санкт Петербург, и лингвиста Мелвар Мелкумян, който е и баща на единственото й дете - Ася.

Маймуната Мики, Ленинград, 1978 г.

Дневниците й свидетелстват как през целия си живот е подценявала таланта си за сметка на този на мъжете, които е обичала. Нещо повече - искрено е вярвала, че на техния фон тя е незабележима, и въпреки че е снимала непрестанно, всеки ден, изобщо не е смятала за нужно да показва фотографиите си на когото и да било. Просто ги е запокитвала на тавана си, където събирали прах 17 години.

През 1976 г. Маша и Мелвар се разделят. Той заминава за Москва, тя остава в Ленинград. Междувременно започва да страда от все по-задълбочаваща се депресия. През 1981 г. се оказва безработна. В СССР безработицата е престъпление, а самата Маша била картотекирана от властите като "асоциална". Така пред нея имало два избора - или затвор, или психиатрия. Избира второто.

Прекарва десет години в съветска психиатрия, където бавно, но сигурно, с тежки медикаменти и чудовищен режим успяват да я пречупят напълно.

Карпатски момчета, Украйнска съветска социалистическа република, 1976 г.

Маша умира от рак в ръцете на дъщеря си през 2000 г. на 58-годишна възраст. Ася и съпругът й откриват архива на Маша през ноември миналата година, докато правят ремонт на къщата. Фотографиите са от периода 1960 - 1999 г. Повечето са заснети с Leica IIIc и Rolleiflex на Svema film.

Дъщерята Ася Ивашинцова-Мелкумян, кучето Марта и котката Пуся, Ленинград, 1978 г.

Преди месец Ася създава уебсайт, посветен на майка й. Все още няма ясна идея за бъдещето на колекцията. В момента четирима души - Ася, съпругът й и двама семейни приятели, водят проекта. Занимават се със сортиране и сканиране и се надяват през лятото да успеят да организират първата й изложба, която ще е във Виена.

Официален сайт

В края на миналата година мъж и жена се качили на тавана на къщата си в Санкт Петербург. Случайно се натъкнали на потънали в прах кашони, пълни с негативи и непроявени филми. Били над 30 000.

За мнозина тези изречения може да звучат познато. Най-вероятно случката ще им напомни историята на една друга подобна находка - как в Чикаго агент на недвижими имоти, без да подозира какво купува, се сдобил със стари кашони с хиляди негативи и филми, повечето непроявени, които по-късно се оказали безценни като фотографска стойност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK