С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията

// Light / Неща

6 20 апр 2018, 8:00, 22782 прочитания

Българите стават по-щастливи

Майк Викинг, директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Представете си два различни свята. В първия печелите по 50 хиляди на година, но всички останали около вас печелят по 25 хиляди. Във втория свят вие печелите 100 хиляди (двойно повече), но всички други печелят по 200 хиляди. Кой вариант ще изберете? Повечето хора избират първия вариант.

Въпросът е част от изследване на щастието на Харвардския университет. Резултатите показват, че парите са важни за усещането за благосъстояние, но не са от първостепенно значение, както е например качеството на социалните ни взаимоотношения. Или пък чувството за признателност за това, което имаме.


За тези неща се говори в новоизлязлата книга "Малък наръчник по люка" (lykke - датската дума за щастие) от Майк Викинг, който от пет години е директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген. Книгата (издание на "Хермес") събира различни световни проучвания, идеи и съвети за постигане на щастие, анализирани от Викинг и екипа му. Те сглобяват пъзела на щастието през фактори като здравето, парите, общността, свободата, добротата, доверието.

От изследванията им става ясно, че ще сме по-щастливи, ако практикуваме по-често японското ширин-йоку (разходки в гората) или сме сред приятели, отколкото ако се намираме в града, на работа или във Facebook. Книгата съдържа интересни изводи и факти, като например този, че през 2016 г. за британците най-щастливият ден е бил Коледа, а най-нещастният – денят, в който Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ.

Наръчникът по люка казва, че хората не могат да бъдат истински щастливи, ако им липсва усещането, че сами направляват живота си.



За общото чувство за щастие са важни наглед прости дейности, като например карането на велосипед. Ако правим добро, това предизвиква еуфоричен ефект, а тези, които правят добрини, са по-малко напрегнати, по-енергични и се смеят повече. Има смисъл да купуваме преживявания, а не вещи. За щастието е важно чувството за принадлежност.

Срещам се с Майк Викинг в София, близо до НДК. Той ме пита, ако започне да играе любимата си игра - да брои каква част от хората на улицата се усмихват - какво ще излезе. Шегувам се, че в дъждовен ден, в който в България пристига турският президент Ердоган, резултатът ще е под нулата. Майк се смее и бързо ме апострофира, че българите сме свикнали да се определяме като нещастни, но всъщност през последните 10 години сме една от най-бързо изкачващите се в класацията по щастие страни.

Според вас какво трябва да започнем да променяме в поведението си, за да сме щастливи?

Има много малки стъпки, които можем да направим, и в книгата си изследвам различни идеи, базирани на различни изследвания.

Някои от тях са обосновани научно и са подкрепени от данни за факторите, които оказват влияние върху живота ни. Към тях съм добавил наблюденията си от различни точки на света за поведението, което определя тези фактори.

Ще дам пример с един канадски журналист, който е чел книгата ми за хюга ("Малък наръчник по хюга", също издадена в България - бел. авт.), където много се говори за влиянието на свещите в дома. Той решил да си купи свещник и да го слага на масата, когато вечерят с жена му. В началото синовете им, тийнейджъри, започнали да се шегуват: "Какви са тези свещи, искаш да имаш романтична вечеря с мама ли?" Но постепенно и момчетата започнали да харесват свещите и вечерята се удължила с 15-20 минути, защото свещите предразполагали децата да разказват истории как е минал денят им. Това за мен е много хубав пример как една съвсем малка стъпка може да промени взаимоотношенията в семейството.


През 2010 г. The Economist излезе с един сравнителен анализ между държавите, озаглавен "Богатите, бедните и България". Той сочеше, че "най-тъжното място на света според доходите на глава от населението е България". Какво според вашите изследвания може да направим, за да променим този факт?

Последното изследване е отпреди две седмици, в него участват 156 страни и България е на стотно място. Но добрата новина е, че България е на трето място от всички тези страни по увеличаване на индекса на щастието за последните десет години. Така че има голям напредък и се движите в правилната посока.

Интересен е анализът на "Икономист" за това как страните успяват да конвертират финансовото благополучие в лично щастие. Защото е доказано, че парите имат значение, те не са всичко, но със сигурност са фактор за благосъстоянието. Все пак има и много други фактори.

Ако вземем САЩ, една от най-богатите страни в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението, при тях отчитаме намаляване на индекса на щастието за последните десет години, въпреки че доходите им са се увеличили. Американците не са в икономическа криза, но са изправени пред социална криза. Има спад в доверието, в усещането за общност. Въпросът е дали това се случва с обратен знак тук. Дали увеличаването на богатството върви с увеличаването на доверието в гражданското общество, в политическата система, можем ли да намалим размерите на корупцията, можем ли да създадем усещане за общност, да подобрим общественото благо? Тоест мога ли да живея относително щастливо, независимо от това дали съм богат или беден? Това според мен са нещата, върху които много държави трябва да се съсредоточат, а не само върху увеличаването на богатството.


Възможно ли е да си щастлив, ако повечето хора около теб не са?

Според мен е възможно. Също така е трудно да си нещастен в общество, което в по-голямата си част е щастливо.

Да, пишете за това в книгата. Дания често е на върха на класацията на щастливите нации, но там има много самоубийства

Да. Ако повечето хора около теб излъчват усещането, че животът е хубав, че всичко е наред, тогава е трудно личното ти усещане да е в контраст с всеобщото. Но, разбира се, има значение как приятелите, близките, колегите ти възприемат света и човек малко или много се адаптира към околното мнение. Има изследване, което доказва, че ако си изложен на негативни емоции във Фейсбук, е много вероятно ти самият също да изразяваш повече негативни мнения.

Доказано е, че повечето богати хора са щастливи. От друга страна - щастливите хора забогатяват по-лесно. В такъв случай кое е по-важно - да се стремиш към щастие или към бързо забогатяване?

За мен по-добрата стратегия е да се фокусираш върху щастието и усещането за благосъстояние. Знам, че е много по-лесно да мислиш за пари и е вярно, че по-богатите хора обикновено са по-щастливи, но едно увеличение на заплатата не води до подобряване на живота. Ако намериш това, което ти харесва, и се занимаваш с неща, които ти носят удовлетворение, и вложиш страст в работата си, и усещаш, че трудът ти има значение - това помага да постигаш много повече и води до увеличаване на доходите.

Самият аз го изпитах на гърба си. Започнах Института за изследване на щастието, защото ми беше интересно да изучавам тази материя. В началото не изкарвах почти никакви пари, започнах с хубава идея и скапан компютър, но темата беше моя страст и работех страшно много, без да получавам почти нищо в замяна. Но заради страстта, която вложих, сега и доходите ми се подобриха. Така че за мен правилната стратегия е първо да се замислиш какво ти носи удоволствие, какво би ти било приятно да работиш, и доходите ще дойдат като резултат.

Има ли лична история, заради която започнахте института?

Да, началото беше през 2013 г., преди това работех в друга изследователска институция в Копенхаген и се занимавах с устойчиво развитие. В онзи момент ООН прие резолюцията, според която стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството, други международни организации започнаха да измерват удовлетвореността от живота като критерий за напредъка на обществата, различните държави също започнаха да обръщат внимание на този фактор. Във всички класации Дания заемаше челните места по щастие и започнах да се замислям защо е така и реших, че трябва някой в Дания да започне да изследва и да извлича цялото това знание, което прави датчаните толкова щастливи хора. И си казах - защо аз да не съм този човек? Темата ми беше много любопитна, но се изискваше и малко смелост да създам мой собствен институт, защото финансовата криза не беше съвсем отминала.

Личният аспект в историята е, че майка ми почина, когато беше на 49. През 2012 г. моят шеф беше 15 години по-възрастен от мен, страхотен човек, който ми служеше за пример, чудесен приятел, баща и колега и той също почина неочаквано, когато беше на 49. Тогава аз бях на 34 и си казах, че ако ми остават само 15 години живот, трябва да реша какво искам да правя. Да продължа с работата ми, която беше добре платена, но не много вдъхновяваща, или да създам нещо, в което настина искам да вложа енергията си. Така се появи институтът.

Според Аристотел добрият живот е този, който има смисъл и цел. Как обаче да намерим смисъла на живота за себе си, как да си изберем цел в живота?

Това със сигурност е най-трудният въпрос за всички, включително и за мен, да намеря целта и смисъла на съществуването. Още като студент не знаех към какво да се насоча и минах през различни курсове, интересувах се от политика, история, урбанистика, социология и психология. И мисля, че затова изследването на щастието ми допада толкова много, защото комбинира различни дисциплини. Аз открих своя смисъл в живота на 35. Но това е много труден процес. Не е нещо, което можеш да си поръчаш онлайн. Много ми помогна осъзнаването на областта, в която искам да съсредоточа енергията си.

Докато взимах решението за създаването на Институт за изследване на щастието, стоях буден по цели нощи и мислех какви анализи, анкети и изследвания биха могли да се правят. Тези среднощни вълнения ми показаха, че явно това е посоката, в която трябва да тръгна и да съсредоточа интересите си. Ако осъзнаете, че сте напълно погълнати от някаква задача и не можете да мислите за нищо друго, това е добър знак, че сте намерили вашата цел и призвание.




Работите с различни компании, правителства, фондации. Разкажете ни за някои от най-успешните си проекти?

Работата ни е основно да отговорим на следните три въпроса - как мерим щастието, защо някои хора са по-щастливи от други и как да подобрим качеството на живота. Правили сме тези изчисления за различни градове, за групи пациенти, за различни организации. Едно от най-интересните изследвания беше за датска фондация, за която проследихме развитието на 600 деца в продължение на две години, за да помогнем на фондацията да установи по какъв начин най-ефективно да инвестира парите си, за да подобри възможно най-много качеството на живот на тези деца. Това, което установихме, е, че самочувствието е най-големият фактор, който оказва влияние върху нивото на щастие на младите хора, и по този начин помогнахме на фондацията да реши как да превърне финансовата си подкрепа в благосъстояние за хората, на които помага.

За финал бихте ли отговорил накратко на тези три въпроса, които споменахте. Как се измерва щастието? Защо някои хора са по-щастливи от други? Как да подобрим качеството на живота?

Ха-ха-ха, ще ми трябват 30 години, за да го направя. Първо, всеки сам за себе си може да прецени най-добре дали е щастлив или не. И ако проследим този човек във времето, можем да установим как промяната на обстоятелствата влияе върху живота му. Така мерим щастието. Защо някои хора са по-щастливи от други? Зависи от гените, от държавата, в която се намират, и от житейското поведение. Виждаме, че хората се раждат малко или много щастливи, градовете, държавите и законите, според които живеят, определят как се чувстват, но също и изборите, които правят ежедневно.

Дали следват желанията си, чувстват ли се обичани, имат ли връзка, как избират да прекарват времето си. Всичко това показва защо някои хора са по-щастливи от други. Как да подобрим качеството на живот? Може би най-основният и универсален фактор са отношенията ни с околните. Затова е важно да се фокусираме и да инвестираме време и усилия върху връзката с партньора си, семейството и приятелите и върху изграждането на общност. Това е най-завършената и универсална рецепта за щастие.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

В Белград, на чисто 1 В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

11 окт 2019, 1988 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

11 окт 2019, 948 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
София импровизира

18 представления от утвърдени чуждестранни и български хореографи на новото издание на "Антистатик"

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие