Thank you for the music
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Thank you for the music

Джон Прайн

Thank you for the music

Коронавирусът отне живота на по-възрастни музиканти и така засегна цели жанрове

Светослав Тодоров
2219 прочитания

Джон Прайн

© www.johnprine.com


Глобалните последствия от пандемията върху музиката са вече печално известни - отмяната на турнетата, затварянето на зали, клубове и музикални магазини кара цяла индустрия, така или иначе с отдавна натежали проблеми, да се държи на тънък лед. Ефектът не се измерва само в изгубени милиони, но и в таланти.

Тъй като коронавирусът засяга не само, но най-вече възрастните, музиката даде жертви в жанрове, които имаха комерсиалния си пик в предишни десетилетия. Така през последните два месеца от усложнения след COVID-19 си отидоха ключови личности от музиката, но най-вече от джаз, блус, кънтри жанровете. Тъжните събития всъщност отключиха богат архив от истории и биографии, които рядко бяха припомняни.

Дибанго на живо през 2019 г.
Фотограф: Laurent Sabathe

Сред първите починали беше камерунецът Ману Дибанго, една от основните фигури на африканския джаз. В началото на 70-те става един от първите от континента, чиято музика стига до топ 40 в САЩ. Творчеството му обхваща 70 албума. Както Майкъл Джексън, така и Риана използват мотиви от песните му, според него - неправомерно. Дибанго почина в Париж на 20 март на 86 години.

Джон Прайн е един от изпълнителите с най-нетипична творческа траектория. Той намира известност в началото на 70-те, според някои заради покровителството на Крис Кристофърсън, според други - на легендарния американски критик Робърт Ебърт. Преди това служи в американската армия по време на войната във Виетнам (взима китарата със себе си) и след това години наред работи като пощальон в щата Илинойс. Заради това в една от първите статии за него е наречен "пеещият пощальон". Травмите от войната и социалните проблеми на САЩ са продължителна тема в музиката му, която впоследствие се разгръща в осемнадесет албума, последният от 2018 г. През последните две десетилетия от живота си Прайн е преследван от ракови заболявания, но винаги успява да се завърне на сцената. Боб Дилън нарича Прайн "Марк Твен сред композиторите", а през годините той е цитиран като влияние от Роджър Уотърс и Джони Кеш. Прайн почина на 7 април на 73-годишна възраст. Творчеството му се оказа оценявано и от днешното поколение - в дните след смъртта му кавъри на негови песни направиха по-млади изпълнители като Кевин Морби и Фийби Бриджърс. Мемоариална стена с портрети и изписани негови текстове беше открита в град Остин.

Елис Марсалис и афроамериканската история на Ню Орлийнс са неразривно свързани. Баща му е притежател на мотел, приютявал Мартин Лутър Кинг, Ета Джеймс, Рей Чарлз. Елис от малък влиза в музиката, но признанието идва едва когато вече е създал семейство, а през последните десетилетия е оценяван най-вече като ментор и преподавател. Той е баща на Уинтън и Бранфорд Марсалис, също доказани имена в джаза. Популярността им кара лейбъли като Blue Note и Columbia да преиздадат творчеството на баща им. "Той отдаде всичко, което можеше, за да ни направи това, което сме", каза след смъртта му Бранфорд Марсалис, който свири в София през 2016 г. Елис Марсалис почина на 10 април на 85-годишна възраст.

С по-леки симптоми и изгледи за пълно възстановяване болестта премина през Ед О'Брайън от Radiohead, Джон Тейлър от Duran Duran, Дейвид Брайън от Bon Jovi, поп певицата Пинк, оперната легенда Пласидо Доминго, Мариан Фейтфул.

Контрабасистът Хенри Граймс е сред фигурите в джаза, обгърнати в мистика. Той е едно от водещите имена през 60-те години, а постепенно музиката му започва все повече да бяга от конвенцията и да отива към авангарда и импровизацията. През 1968 г. заминава за Калифорния, но вместо още по-солидни успехи следва период на несигурни професии и дори бездомничество. В някои ретроспективни публикации за джаз сцената през 60-те той дори е посочван като починал. Десетилетия по-късно социалният работник Маршъл Марот се заема с детективската задача да го открие и започва благотворителна кампания, която да го върне към музиката.

Хенри Граймс
Автор: Nick Ruechel
Преглед на оригинала

През 2003 г. Граймс се завръща на сцена в Ню Йорк след цели 35 години пауза. Следват стотици концерти по света и няколко нови албума, един от които с посетилия София през 2018 г. Марк Рибо. Граймс почина (този път наистина) на 15 април на 84 години.

Странно подобна е и историята на саксофониста Джузепе Логан, който след успехи през 60-те изчезва за десетилетия покрай наркотична зависимост, ментални проблеми и бездомничество. В края на 90-те документални режисьори и музикални журналисти започват да събират пъзела и в крайна сметка да засилят отново интереса към работата му. Той издава нов албум през 2010 г. и оттогава пак е на сцената. Логан почина на 17 април, също като Хенри Граймс, на 84-годишна възраст.

Майлс Дейвис, Чарли Мингъс, Бил Евънс - в групите и на тримата в различни периоди е бил Лий Кониц. Саксофонистът почина на 15 април на 92-годишна възраст. На 19 април си отиде 64-годишният Матю Селигман, басист на Дейвид Боуи през 80-те години (включително в записването на саундтрака към "Лабиринт" и участието му на Live Aid), а по-късно работил с Мориси, Шиниъд О'Конър, Тори Еймъс.

Китаристът Адам Шлезингер от американската пънк-поп група Fountaines of Wayne също почина преждевременно. Извън нея през годините работата му като продуцент и композитор оставя отпечатък върху филмите "Ледена епоха", "Ах, тази Мери", "Аз, моя милост и Айрийн", сериалите "Ориндж каунти" и "Клюкарката", шоуто на Стивън Кобер и Saturday Night Live, както и постановки на Бродуей. Той си отиде на 1 април на 52-годишна възраст.

Глобалните последствия от пандемията върху музиката са вече печално известни - отмяната на турнетата, затварянето на зали, клубове и музикални магазини кара цяла индустрия, така или иначе с отдавна натежали проблеми, да се държи на тънък лед. Ефектът не се измерва само в изгубени милиони, но и в таланти.

Тъй като коронавирусът засяга не само, но най-вече възрастните, музиката даде жертви в жанрове, които имаха комерсиалния си пик в предишни десетилетия. Така през последните два месеца от усложнения след COVID-19 си отидоха ключови личности от музиката, но най-вече от джаз, блус, кънтри жанровете. Тъжните събития всъщност отключиха богат архив от истории и биографии, които рядко бяха припомняни.

Дибанго на живо през 2019 г.
Фотограф: Laurent Sabathe

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK