С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

1 10 май 2018, 8:00, 17769 прочитания

Имате арт поща

Неизвестната история на българското списание СВЕП на Веселин Сариев и как то влезе в архивите на MoMA

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Веселин Сариев (1951 - 2003) е роден в Пловдив и дебютира в литературата със стихосбирката "Здраво утро" през 1982 г. Основава списанието за визуална и експериментална поезия СВЕП през 1990 г. Въпреки краткото си съществуване то е знаково с начина, по който успява да приобщи автори от различни точки на Европа, Азия, САЩ, Южна Америка в един проект. Експерименталният подход към текста и формата остава емблематичен в творчеството му. Поезията му е събрана в двутомното издание "Събрани страници" (издателство "Жанет 45"). Пловдивската галерия за съвременно изкуство SARIEV Contemporary, основана от дъщеря му Веселина Сариева и съпругата му Катрин Сариева, носи неговото име.
Ако си спомняте какво е да получиш писмо по пощата, представете си ентусиазма от това да знаете, че в плика ще има и произведение на изкуството.

Дори и да сте съвременници на появата на първите нови издания след 1989 г., вероятно не сте чували за пловдивското списание за визуална поезия и мейл арт СВЕП. Докато историята му тепърва ще става по-известна, през 2013 г. то влезе в колекцията на Академията за изкуства (Akademie der Künste) в Берлин, а на следващата година започнаха преговори за включването на изданието в архива на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк
(MoMA).


СВЕП е основано през 1990 г. от поета Веселин Сариев (1951 - 2003). Това, което той прави, е форма на мейл арт – автори от различни точки на света изпращат творбите си по пощата и никой не знае какво да очаква, докато не отговори плика.

Като движение мейл арт придобива популярност в Ню Йорк през 50-те години на ХХ век и покрай кръга от експериментални артисти
Fluxus през 60-те.

Историята на изданието е кратка: само четири броя в тираж от сто копия, а дебютният излиза през юни 1990 г. и в него вече участват автори от четири континента.



Сариев успява креативно да се възползва от новооткритата свобода след 1989 г. - за всеки брой той получава по около 40 поеми и илюстрации в пощата си, кореспонденция, която до съвсем скоро не е била възможна покрай репресиите на социалистическия режим.


Илюстрация



За Сариев мейл артът е перфектна форма. Нарича я най-демократичното изкуство, тъй като почива върху креативност, всевъзможни материали и начини за изразяване. В българската преса тогава проектът и съавторите му са описани така: "За тях Земята е огромно село, а те – голяма фамилия, която търси своите роднини." На друго място списанието е определено като знаково за новите времена: "Сега, когато всички ние търсим пътя към Европа, Веселин Сариев е намерил пътя на света към България и Пловдив."

Илюстрация



По-рано тази година британският критик Оливър Башано посвети статия на СВЕП във фокусирания върху културата на Източна Европа сайт The Calvert Journal, където също така проследява пътя на авторите, които са изпращали творби до Сариев. Някои като руснакът Серж Сегай са привиквани на разпит от КГБ заради твърде многото чуждестранна кореспонденция.

Илюстрация


"През 2014 г. срещнах неформално кураторката Джулиет Кинчин от MоMA в Пловдив", разказва Веселина Сариева, дъщеря на поета и основна фигура зад развитието на галерията за съвременно изкуство SARIEV Contemporary.

"Разказа ми, че наскоро е посетила и други
източноевропейски страни, и беше впечатлена от проявите в изкуството и дизайна в исторически план, особено в ситуацията на цензура и изолация преди 1989-а и след това – на фона на процесите на освобождаване на словото и ранния преход от 90-те години", разказва Веселина, която има детски спомени от работата по изданието – тя и майка й са сглобявали броеве в хола на дома им. Първите опити на баща й с визуалната поезия датират от две години по-рано - 1988 г.

Илюстрация


Илюстрация


Семейната история на Сариева и приятелството на баща й с чилийския художник и поет Гилермо Дейслер (основна фигура във визуалната поезия и живял като бежанец в Пловдив, където се запознава със Сариев) стават повод за по-дълбоко поглеждане в творчеството му. Месец по-късно МоМА изявяват желание да поръчат броеве за колекцията на музея. "Макар и да търгуваме с произведения на изкуство, за нас тези материали имат специална стойност и отказахме да ги продадем - решихме да ги направим дарение на музея. Впоследствие развихме отношения с МоМА и при следващите ми визити в Ню Йорк предложих да направя дарение от книги и каталози на съвременно българско изкуство за библиотеката им – това беше реализирано пролетта на 2017 г.", разказва Веселина Сариева.

Илюстрация


Илюстрация


Последната новост е влизането на СВЕП в архивите на Getty Centre.

"През декември 2017 г. имах работни срещи в различни департаменти на J. Paul Getty в Лос Анджелис и една от тях беше с Нанси Перлоф - кураторката на изложбата Concrete Poetry: Words and Sounds in Graphic Space. Тема на разговора ни бяха експерименталната поезия на баща ми Веселин Сариев, манифестът му към СВЕП, публикациите на визуалните му поеми в българската демократична преса като "Век 21", "Подкрепа", специално изработеният от него щанд за 22-те му картички визуална поезия, който той открива през лятото на 1990 г. в книжарницата на главната до "Млечния бар" в Пловдив – уникални за времето си практики."

Илюстрация


Веселина все още няма конкретни планове как наследството на СВЕП може да стане по-достъпно, но със сигурност в близко бъдеще ще проучва още по-сериозно авторите в изданието и като цяло мейл арт активностите през 80-те и 90-те години. "Изключително ценно е, че освен че пожелаха да придобият материалите за колекцията си, което е вече факт към днешна дата, Getty отвориха поле за по-сериозно проучване на творчеството на Веселин Сариев и неговото представяне."

Илюстрация


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моя страна, моя Южна Корея Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

21 фев 2020, 818 прочитания

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата "Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 фев 2020, 1314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
LIGHT за лятото

Какво интересно да правим и опитаме това лято

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10