Гледай и най-вече помни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гледай и най-вече помни

Гледай и най-вече помни

"21 август: Краят на Пражката пролет" в бившето гарнизонно стрелбище е нещо, което не бива да пропускаме

4701 прочитания

© Бохумил Доброволски


"Не се притеснявайте, това е нова Русия, всичко е различно. Няма проблем да покажем изложбата за Пражката пролет", уверява директорката на Дома на фотографията в Москва Дана Киндрова. Чешката фотографка и кураторка не вярва нито за миг, че нейната изложба ще бъде представена в Русия, макар годината да е 2004 г. И се оказва права – "не харесаха, че заглавието на изложбата е "1945 Освобождение – 1968 Окупация" и тя не се състоя. Някои неща никога няма да се променят, днешна Русия не иска да говори за съветската окупация на Чехословакия", обяснява Дана Киндрова за "Капитал".

Част от същата тази изложба ще бъде показана в София (до 15 юни) в рамките на фестивала "Фотофабрика". Поводът е петдесетгодишнината от Пражката пролет. По време на събитията от 1968 г. Дана Киндрова е само на тринадесет години. Майка й работи в издателство в Прага и когато й се обаждат, че руските войници маршируват по улиците, тя грабва фотоапарата и отива да снима. В рамките на изложбата ще видим тези снимки на майката – Либуше Киндрова. Размирните дни Дана прекарва с баща си по улиците: "Бяхме на най-опасното място – пред националното радио, когато руснаците искаха да го превземат, а чехите се опитваха да ги спрат с телата си пред танковете. Беше ме страх, но баща ми казваше: "Гледай и главно помни!" Kогато започнаха да стрелят, се разбягахме по малките улички." Танковете са над пет хиляди, сред които и тридесет и три български.

Автор: Бохумил Доброволски

Времето минава, а съветските войски сякаш никога няма да си тръгнат от Чехословакия. Това се случва чак през 1990–1991 г. и порасналата Дана Киндрова, вече професионален фотограф, заснема оттеглянето им. В София ще се запознаете с Киндрова през работата й на куратор – в изложбата тя е включила кадри единствено от дните на самата окупация.

Според нея, освен че трябва да помним историята, трябва да сме по-умни, за да си представим или да разпознаем различните форми, под които тя би се повторила. "Съвременната окупация не е с танкове и няма нужда да бъде заради властта, която дават интернет и социалните мрежи. Войната е виртуална – тя е кибервойна", смята Киндрова и намира, че това е по-страшно и дори няма как да бъде документирано с фотоапарат. Пропагандата обаче е видима: "Бях в Москва по време на празненства и снимах. Случаен руснак в тълпата ме пита откъде съм, когато чу Чехия, стана агресивен и се опита да ме изгони. Каза, че сме предатели, защото сме в НАТО и сме против Русия." Историята е отпреди няколко години. Но за да умеят и младите да разпознават какво е пропаганда и какво е изопачено, в училище би трябвало да се учи и по-нова история. "В Чехия надълго и нашироко се изучават Древна Гърция и Рим, а комунистическото ни минало се претупва."

Автор: Иржи Вшетечка

Изложбата, която гостува в София със заглавието "21 август: Краят на Пражката пролет", проследява стремежа на Чехословакия да облекчи един тоталитарен режим и провала на този опит. Изборът на най-добрите снимки на деветнадесет фотографи е плод на четиригодишен труд – Киндрова ги издирва не само сред самите фотографи, но понякога и чрез наследници на авторски права, колекционери, както и в архивите на много институции. "Беше трудно да намеря историите зад снимките. Сега на изложбата ще видите и описанието към всеки кадър." Подборът на снимките също е труден: "Накрая, разбира се, имаше и обидени, защото всеки си мисли, че неговият кадър е най-силен."

Снимките не са увеличени оригинали, а са отпечатани върху пенокартон. През 70-те и 80-те години в Чехословакия не е било възможно да се показват фотографии, запечатали нахлуването на войските, и авторите старателно са пазили негативите.

Автор: Вацлав Тоужимски

Сред избраните са работите на Густав Аулехла, Ян Бартушек, Яромир Чейка, Бохумил Доброволски, Иржи Егерт, Йозеф Хник, Дагмар Хохова, Мирослав Хуцек, Даниела Сикорова и др. Показани са и драматични моменти от Либерец – известният кадър, на който се вижда как съветски танк бута част от къща, запечатан на лента от Вацлав Тоужимски.

Интересно допълнение са фотографиите от бившата главна редакторка на списанието "Чехословашка фотография" (Československá fotografie) Алена Шоуркова, която ги получава анонимно в пощенската си кутия.

Мястото на изложбата в София е специално - бившето гарнизонно стрелбище, което сега е превърнато в "Експозиция за национално помирение". "За последните години съм представяла тази изложба по цял свят, даже в момента гостува в Мадрид, но това е най-перфектното пространство за нея. Тъжно и въздействащо", казва кураторката. Тъмните тунели с тухли по стените, в които някога са били екзекутирани хора, сега са място за преосмисляне и дискусия.

Изложбата продължава до 15 юни. На 18 юни ще бъде представена в Пловдив, а на 21 август - в Бургас.

"Не се притеснявайте, това е нова Русия, всичко е различно. Няма проблем да покажем изложбата за Пражката пролет", уверява директорката на Дома на фотографията в Москва Дана Киндрова. Чешката фотографка и кураторка не вярва нито за миг, че нейната изложба ще бъде представена в Русия, макар годината да е 2004 г. И се оказва права – "не харесаха, че заглавието на изложбата е "1945 Освобождение – 1968 Окупация" и тя не се състоя. Някои неща никога няма да се променят, днешна Русия не иска да говори за съветската окупация на Чехословакия", обяснява Дана Киндрова за "Капитал".

Част от същата тази изложба ще бъде показана в София (до 15 юни) в рамките на фестивала "Фотофабрика". Поводът е петдесетгодишнината от Пражката пролет. По време на събитията от 1968 г. Дана Киндрова е само на тринадесет години. Майка й работи в издателство в Прага и когато й се обаждат, че руските войници маршируват по улиците, тя грабва фотоапарата и отива да снима. В рамките на изложбата ще видим тези снимки на майката – Либуше Киндрова. Размирните дни Дана прекарва с баща си по улиците: "Бяхме на най-опасното място – пред националното радио, когато руснаците искаха да го превземат, а чехите се опитваха да ги спрат с телата си пред танковете. Беше ме страх, но баща ми казваше: "Гледай и главно помни!" Kогато започнаха да стрелят, се разбягахме по малките улички." Танковете са над пет хиляди, сред които и тридесет и три български.

Автор: Бохумил Доброволски

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK