С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

1 юни 2018, 9:10, 22507 прочитания

The kids are très bien

За децата и езиците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
София е само на четири години, а вече говори два езика, разбира трети и изучава четвърти. Тя е родена в Германия, а родителите й са българка и американец, които разговарят помежду си на английски, а всеки поотделно говори на детето на родния си език.

В Германия София посещава немска детска градина от 2-годишна и само за няколко месеца започва да разбира езика и да използва някои думи. Тя свързва немския език с детската среда и дори когато е в България, в присъствието на други деца започва да говори на немски. Когато София навършва три, прекарва няколко месеца в България, където успява да проговори свободно на майчиния си език. След това обаче семейството заминава за САЩ, а обстоятелствата налагат момиченцето да е разделено физически от майка си в продължение на няколко месеца. Оказва се, че София учи бързо, но и бързо забравя и след само три месеца едноезична среда тя избира по-лесния начин - да общува само на английски.


"През трите месеца, в които бяхме разделени, редовно се чувахме по телефона, но забелязах как детето има все по-малък интерес да ми отговаря на български", разказва Ива, майката на София.

"След като вече бяхме заедно, аз упорито настоявах да ми отговаря на български, преструвайки се, че не разбирам какво ми казва, когато говори на английски и забелязвам напредък, но тя така и не казва цели изречения на български, само отделни думи. Веднъж, когато й направих забележка и поисках да ми отговори на български, тя троснато ми каза: No mama, I want to talk normal! Тъй като, когато пристигна в Щатите, тя говореше предимно на български, предполагам, че в детската градина не са я разбирали и е възможно да са й казали да говори нормално, тоест на английски. В детската градина тя учи и испански и често употребява думи, които ние не разбираме, но я поощряваме да говори."


В глобализирания свят, в който живеем, все по-често се раждат деца от смесени връзки, чиито родители са с различен майчин език. В случая на София, майка й говори на български, баща й на немски, а езиците, на които тя учи и се социализира са английски и испански.



По темата за многоезичните деца са правени много изследвания и изводите трудно могат да бъдат обобщени. Едно е сигурно - децата имат категорично предимство пред възрастните при усвояването на нов език.

До седмата си година децата са буквално като попивателни, процесът на учене е несъзнателен и те не анализират получената информация. След седемгодишна възраст учебният процес се променя, натрупването на знания става съзнателно, информацията се селектира, анализира и се свързва с друга вече "отлежала" информация. Въпреки множеството изследвания по темата все още не може да се заключи дали въвеждането на повече от два езика в ранна детска възраст е изцяло положително или крие риск от някои негативни последствия. Според германската професорка по педагогика Юлия Фестман, специализирана в многоезичното възпитание, превключването между два езика е сложен мисловен процес, който активира определени механизми на мозъка, подобни на тези, които използваме при шофиране. Според нея, ако двуезичието е сложно упражнение за мозъка, то многоезичието е още по-комплексно и развива по-добре когнитивните умения на децата.

"Честото използване на различни езици поддържа мозъка във форма", смята и Мадалена Круз Ферейра, авторка на блога beingmultilingual.blogspot.de

Освен явните предимства за едно хлапе, което може да общува свободно на различни езици, изследванията показват, че многоезичните деца са по-креативни, приспособяват се по-лесно към нова среда и развиват гъвкаво мислене. Според Сузан Барон-Хауверт, авторка на книгите "Езикови стратегии за двуезични семейства" (Language Strategies for Bilingual Families) и "Двуезични деца", паралелното въвеждане на няколко езика може да доведе до известно забавяне в процеса на проговаряне на децата.

Колин Бейкър, автор на книгата "Основи на билингвистичното образование и билингвизъм" (Foundations of Bilingual Education and Bilingualism) също счита многоезичието за голям плюс, но твърди, че е по-скоро нестабилно в сравнение с двуезичието, тъй като е вероятно някои от езиците да не се развият достатъчно добре. Ето защо Бейкър препоръчва на родителите да наблегнат на езика, на който детето ще учи в училище.

Лоума Саден Бухана е писателка и блогър, която от собствения си опит като многоезично дете и майка на деца, възпитавани в многоезична среда, съсредоточава изследванията си върху методите на преподаване вкъщи. Според авторката има три основни подхода да научите децата на различните езици, които звучат около тях:

- Да им се говори само на един език, докато не го усвоят напълно, а след това да се въведе втори.

- Всеки от близките да говори на детето на един определен език - според Бухана това може да забави малко процеса на проговаряне

- Да се говори на различни езици според ситуацията - авторката не препоръчва този метод, тъй като това може да обърка детето.

Ако родителите говорят на един език, обикновено се концентрират върху първия метод, тъй като домашната среда на детето е едноезична, а вторият език се развива, след като детето тръгне на детска градина или на училище.

При родители, които говорят различни майчини езици, най-често срещан е вторият метод, но все повече признават, че неволно или принуждавани от обстоятелствата използват третия метод.

Нина отглежда двете си деца Виктор (7) и Оливия (4) в триезична среда, комбинирайки първия и втория метод. Децата разговарят с баща си и бавачката на испански, а в училище общуват на английски и испански.

Нина говори с децата си на български, но когато е в компанията на бавачката например, тя им говори на испански, а понякога и на английски. Тя признава, че това често ги обърква, тъй като децата са наясно, че майка им разбира и трите езика и тя трябва да им напомня да се обръщат към нея на български. Интересно е, че децата знаят точно на кой език да се обръщат към всекиго, а когато усетят, че някой им говори на даден език със силен акцент, те не отговарят. "Често наши съседи американци, от любезност, се опитват да поздравят децата на испански и да завържат елементарен разговор. В тези случаи децата чуват много силен американски акцент, чували са същия съсед да си говори на перфектен английски преди и се объркват защо се обръща към тях на испански. Никога досега не са отговаряли в подобен случай обратно на испански, а след първоначалното объркване и мълчание отговорят на английски, защото знаят, че това е езикът на човека", разказва Нина.


Този тип езикова "дискриминация" описва и авторката Шаи Лей Уанг в книгата си "Израствайки с три езика" (Growing up with three languages). Книгата е енциклопедия на многоезичието и разкрива в детайли важни елементи от възпитанието на децата и трудностите, свързани със сложната езикова среда. Според авторката особено важен е периодът, когато детето започва предучилищните си занимания, тъй като тогава се определя дали то ще запази майчиния си език или ще предпочете по-лесния вариант - да се изразява на езика на заобикалящата го среда. Точно тогава родителите трябва да бъдат най-настоятелни, използвайки майчиния език във всички възможни ситуации, но като внимават детето да не започне да асоциира езика само с досадно задължение. Игри, песни и при възможност контакти с други деца, говорещи майчиния език, биха мотивирали детето да използва активно съответния език.

Учебната система играе важна роля в езиковото възпитание на децата, особено в държави с няколко официални езика, като Люксембург например, където наред с местния люксембургски официални са немският и френският.

Милена отглежда малкия Александър в Люксембург, където детето освен майчиния български език разбира и немски, на който му говори баща му, а в детската градина слуша френски. В Люксембург има опции за частни или държавни училища, като частните са предимно едноезични, а държавните триезични (немски, френски, английски) с разговорен люксембургски. Милена разказва: "Учебната система в държавните училища е доста критикувана, защото има много деца, на които един от езиците им е труден, не се справят с предметите, които изучават на този език и изостават в училище."

Именно поради тази причина само преди няколко месеца Законът за субсидиране на детските градини и учебните заведения в Люксембург е променен и днес всички детски градини (частни и държавни), които покриват минимума да бъдат поне двуезични, получават съществена финансова помощ от държавата. "Благодарение на това подобрение в закона много родители биват финансово улеснени и плащат по-ниски такси за детски градини и училища. По този начин има много повече семейства, които могат да си позволят децата им да имат директен достъп до многоезичие и по–успешно справяне в училище", казва Милена.

В България българският е единственият официален език, но все повече деца започват да учат чужд език още от най-ранна възраст. Според професора по лингвистика в Политехническия университет в Мадрид Хесус Карденьоса за деца с едноезична семейна среда е препоръчително да се обучават на родния си език и едва след десетата годишнина да се въвеждат предмети на чужд език.

Всяка ситуация е индивидуална и всяко дете учи със своя собствена скорост. Важното е родителите да знаят как да мотивират децата си и да осъзнават, че усилия и дисциплина се изискват най-вече от тях самите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истории за слушане Истории за слушане

В селекцията ни: коледна история от О. Хенри и класика от Никос Казандзакис

13 дек 2019, 408 прочитания

ЕСМ на 50 ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

6 дек 2019, 1787 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Прайдът отива на кино

Интересната програма на "София прайд филм фест" включва непоказвани досега в България филми

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10