Съвременно изкуство за начинаещи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съвременно изкуство за начинаещи

Весела Ножарова

Съвременно изкуство за начинаещи

Весела Ножарова за дългоочакваното "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015"

Светослав Тодоров
34253 прочитания

Весела Ножарова

© Галя Йотова


Весела Ножарова е родена през 1974 г. в Благоевград. Има магистърска степен по история на изкуството в Художествена академия, София. Работила е в Съюза на българските художници, в галерия "Ирида" и "Ата" – център за съвременно изкуство. От 2003 до 2006 г. е програмен мениджър за визуални изкуства в Център за култура и дебат "Червената къща". През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-ото Венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 г. – асистент-куратор на 11-ото Архитектурно биенале във Венеция. В момента e куратор на галерия Credo Bonum.

Ако думата "инсталация" не ви дистанцира, а "куратор" не ви разсмива, значи сте готови за следващата стъпка.

"Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015" синтезира една история, която преминава през множество динамични процеси през последните десетилетия, но никога досега не е била представяна в книжно тяло.

Книгата на изкуствоведката и куратор Весела Ножарова е продължение на лекциите, които тя изнася през 2012 г. В нея тя разказва за самото начало на съвременното изкуство в България (варненският художник Веселин Димов с инсталацията "Воден змей" на река Велека през 1983 г.), първата частна галерия (основаната през 1988 г. "Галерия 8" във Варна), все по-смелото отхвърляне на конвенционалните форми и налаганите през социализма тенденции, влиятелните артисти в различните периоди, а към днешен момент - все по-осезаемото присъствие на независими пространства. Ножарова ни отвежда и към формиралите публика фестивали и дейността на галеристите, кураторите и артистите, които се наемат с мисията да компенсират стерилността, в която преди са живели и творили. Събитията често са разглеждани на фона на политическата обстановка в страната.

Книгата е ценна и с глобалния поглед, който дава върху артистичните движения през годините. До 1986 г. те са далеч от галериите и залите, а годините на комунизма провокират създаване на изкуство в изолация.

"За цяло едно поколение, започнало кариерата си през 80-те години, западният свят е истинската голяма цел", пише Ножарова. "За него пътят към тази цел преминава колкото през достигането на една визуална и идейна адекватност, толкова и през амбицията за реално включване в западния артистичен живот."

Преди и сега

За Ножарова събирането на информация не е било особен проблем – според нея направеното през последните 35 години е добре документирано, а и все пак голяма част от споменаваните личности са живи.

"Важен подход при определянето на това кое точно да влезе в книгата е дали събитията или неговите автори са имали рефлексия в артистичното пространство", казва Весела Ножарова. "Дали за тях се е говорило или писало в медиите. Дали са предизвикали дебат или дори скандал. Не съм се опитвала толкова да разглеждам изкуството от тези години през моя днешен оценяващ поглед, а от гледна точка на влиянието му върху средата в момента на неговото първо показване."

Това, което може да изненада някои читатели, е, че публиката се сформира сравнително бързо – фестивали от края на 90-те като "София ъндърграунд" привличат над хиляда души. В отсъствието дори на мобилни телефони и социални медии като че ли аудиторията се е генерирала изцяло от уста на уста. "Просто имаше вълна, която се подемаше от много хора, които се интересуваха от нещо синхронно."

От кръгове към балони

На няколко места в книгата става въпрос за групирането по интереси, къде по-откритите, къде по-скрити конфликти между артистите, особено през така ключовите 90 години. За нея това десетилетие е време на "фантастичен артистичен кипеж". Но също така време на крайности, на противопоставяния и конфронтация.

"Това са колкото личностни противоречия, противопоставяне на различни подходи към съвременното изкуство, толкова и е въпрос на борба на конкуренти, които си съперничат за интереса на публиката и вниманието за западната арт сцена, която в тези години е една от главните цели. Тези конфликти утихват в края на десетилетието, за да дадат място на една по-сложна и многогласна артистична сцена, на ново поколение, за което битките не са особено интересни. Според мен в момента няма кръгове или по точно всеки е намерил своята ниша и своята публика. Все пак не бива да забравяме, че живеем във времето на социалните "балони".

Този отправен към Запада поглед вече не е толкова силен или поне не толкова, колкото през 90-те. "Тогава Западът е някакъв "неясен обект на желание", но пък има и определен интерес отвън навътре. Тогава през тази призма се формират и идеите за идентичността, за локалността и т.н."

Суета vs спонтанност

За ранните години на българското съвременно изкуство Ножарова пише: "Историческите катаклизми, през които преминават българските художници, са много, а случването им е толкова ненадейно, че участниците в художествения живот често пъти не успяват да осъзнаят своята роля и място в процесите."

Според нея това все повече се променя и в самата книга може да се усети умерено оптимистичен тон за начина, по който се развива съвременното изкуство в България днес.

"След края на 90-те години нещата се движат по-плавно и правилата в света на изкуството са много по-ясни и отработени. В този смисъл съвременният художник много по-добре преценява дейността си и мястото си в обществото и света на изкуството като цяло. Може би това има недостатък, има липса на спонтанност и по-голямо поемане на рискове. Прекалено много искаме всички ние да се харесаме, да бъдем успешни, а изложбите ни да изглеждат добре във Facebook и Instagram."

Но всъщност тази спонтанност е сред качествата, които се оценяват най-много днес. "Съвременното изкуство е обект на голям бизнес, част е от гигантска машина за репрезентация и социализация. Спонтанността и рискът са част от качествата, които тази система разпознава като присъщи на доброто изкуство. В този смисъл те са умишлено подчертани и подкрепени."

"Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015" е в книжарниците от "Жанет 45" и фондация "Отворени изкуства", включително и на английски език.

Весела Ножарова е родена през 1974 г. в Благоевград. Има магистърска степен по история на изкуството в Художествена академия, София. Работила е в Съюза на българските художници, в галерия "Ирида" и "Ата" – център за съвременно изкуство. От 2003 до 2006 г. е програмен мениджър за визуални изкуства в Център за култура и дебат "Червената къща". През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-ото Венецианско биенале за съвременно изкуство, а през 2008 г. – асистент-куратор на 11-ото Архитектурно биенале във Венеция. В момента e куратор на галерия Credo Bonum.

Ако думата "инсталация" не ви дистанцира, а "куратор" не ви разсмива, значи сте готови за следващата стъпка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    'Ако думата "инсталация" не ви дистанцира, а "куратор" не ви разсмива, значи сте готови за следващата стъпка.'

    Мен ме отдалечава "дистанцира", а "инсталация" и "куратор" ме натъжават. Освен това не мисля, че твърдението на авторката, че вече не съществуват противопоставящи се кръгове в арт средите, е вярно. Съществуват и са безпощадни едни с други. Спорен е и критерият и' при подбора на творците, удостоени с привилегията да попаднат в нейната книга, а именно, дали при появата си техните работи са били предизвикали дискусии или скандали. Скандалът е най-прекият път към публичния интерес; по-важното е какво е дългосрочното влияние, ако изобщо го има. Ако съдя по тази статия, не съм обзета с трепетно очакване, за да разлистят тази книга.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK