Лора Чекоратова, пианистка

Защо избрахте Ковачевица за дом на фестивала?

Всяко лято си идвам в България. От много време ми се върти идеята за класически фестивал на красиво място, далече от комерсиалния туризъм, в подходяща зала. И преди две години един приятел в Америка ме посъветва да отида в Ковачевица. В мига, в който влязохме в местното читалище, усетих, че това е идеалното място. В района на Ковачевица има и много интелектуалци, хора на изкуството, и подобен малък фестивал като нашия би се вписал там съвсем естествено.

Следвахте ли модел на конкретен камерен световен фестивал?

Конкретно - не, но сме ходили на много такива фестивали в малки градчета и селца. Например на шведския остров Бощад или американските Тангълууд, Марлборо и Кнайзел. Въпреки че те са големи фестивали, които продължават по няколко седмици, някои със стогодишна история, и те са имали своя първи път. Точно две години отделихме за организацията и, учудващо, всичко минава сравнително лесно. Въпреки че получихме подкрепа от държавни институции, в известна степен моделът тук е като в Щатите - изкуството разчита и се спонсорира преди всичко от частни и корпоративни дарения.

Какво да очакваме?

Великолепни планини, чист въздух, прекрасния район около Лещен, Огняново и Дряново, чудесни къщи за гости, СПА басейни, качествени вина. Поканихме Вангел Тангъров, който от много години е сред най-ценените кларинетисти в Америка. Затова тази година фокусът е кларинетът. В своя Квинтет за кларинет и струнен квартет Моцарт е първият, който използва кларинета като напълно равностоен на останалите инструменти. Наред с това сме включили и все още не толкова изпълнявани композитори тук.

Колкото до програмата, има няколко нишки, които я обединяват:

Първо, фолклорната жилка - българска, от Централна и Източна Европа до Близкия и Далечния изток - присъства във всички програми, от Антонин Дворжак до Оливие Месиен. А при Пол Шонфийлд, един изключително интересен съвременен американски композитор, силно религиозен евреин, професор по математика и религия, всеки ще чуе позната мелодия или мотив.

Второ, творбата на Оливие Месиен е една от най-красивите композиции на ХХ век. Пише я в лагер за военнопленници през Втората световна. Среща там трима музиканти - кларинетист, челист и цигулар, и написва "Квартет за края на времето" за тях. Въпреки че творбата е посветена на Апокалипсиса, тя показва една вяра в човечеството. Същото е и с Прокофиев, който е в изгнание след руската революция, и с Барток, който напуска Унгария по време на войната. Всички те намират красота и светлина и при най-тежки обстоятелства Такова е и посланието на този фестивал.

И накрая, ще представим музика, писана от приятели за приятели. Поначало камерната музика се е изпълнявала в много интимни кръгове. Моцарт пише и посвещава Квинтета си на приятеля си кларинетиста Антон Щадлер. Въпреки че Щадлер му е дължал много пари. Брамс пише песните си за приятеля си Йозеф Йоаким като подарък по случай раждането на дъщеря му и те дълго време са изпълнявани в домашна атмосфера и в приятелски кръг.

Мисля, че в "Неотъпкана пътека" ще предложим точно това - музика у дома, с приятели.