Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Аз, Юлия Кръстева

В книгата "Пътувам себе си" Кръстева разказва подробно за живота си между Франция и България

Светослав Тодоров
47129 прочитания

Книга: Юлия Кръстева – "Пътувам себе си. Разговори със Самюел Док"

Издателство: "Колибри"

Цена: 16 лв.

"Пътувам себе си" е добра възможност за придобиване на по-пълноценен поглед към личността и работата на родената в България и реализирала се във Франция Юлия Кръстева. Образът на Кръстева, писател, философ и лингвист, винаги е бил някак изкривен в България въпреки големия й успех по света. Посещението й през 2014 г. и последвалата лекция в Софийския университет предизвика вълнения, последва и документален филм за живота на Кръстева, но и до днес творчеството й остава почти изцяло непознато и непреведено на родния й език.

Последно името й се оказа в центъра на неочаквано разкритие: през март тази година стана ясно, че тя е била сътрудник на външното разузнаване на Държавна сигурност с псевдоним Сабина. Кръстева категорично отхвърли обвинението и го определи като "гротескно и невярно".

В книгата тя разказва за живота си в поредица от интервюта със Самюел Док, френски клиничен психолог, писател и познавач на трудовете й. В началото на разговора Кръстева се връща към детството си в Сливен: "Бях самотна (според майка ми) и вироглава (според баща ми). Разпознавам се в думата "самотна", но времето показа, че баща ми е бил прав." Тя говори и за откриването на френската литература още тогава, първите й приятелства в София като студент по френска филология и атмосферата на времето ("Две течения си оспорваха дисидентските интелектуални среди: "национално ориентираните" и "западно ориентираните", които се сблъскваха приятелски, но и пламенно."), както и начина, по който тя се адаптира към Франция след заминаването си през 1966 г. "Опитах нещо, на което се чувствах неспособна: да открия ползите от чуждостта, да я изживея като предимство."

Кръстева се впуска дори в теми като напредващата си възраст и мисълта за смъртта. Името на книгата идва от момент от разговора, в който тя си представя погребението си: "Достатъчно е да се чуе например "Реквиемът" на Моцарт и да се каже, че съм пропътувала себе си, като съм се опитвала да помагам на изключените, на слабите, на отхвърлените. Опитах се. Това е."

Във втората част на книгата тя все по-често говори по политически теми: "...европейското пространство е единственото място, в което преоценената историческа памет ни е научила да смятаме, че идентичността не е култ, а питане."

Издаването се случва по инициатива на преводача й Красимир Кавалджиев. Според него мемоарът ще задоволи любопитството както "на приятелите, така и на враговете" на Юлия Кръстева.

"Запознах се с нея след една нейна лекция на тема "Съществува ли европейска култура" в Institut de France в Париж. Тогава говорихме съвсем накратко по общи въпроси, като преминавахме ту на френски, ту на български", разказва Красимир Кавалджиев, който е превеждал Йордан Радичков и Чавдар Мутафов на френски, а на български – автори като Мишел Уелбек, Албер Камю, Ромен Гари. Няколко месеца след запознанството му с Кръстева той попада на книгата, издадена на френския книжен пазар през 2016 г.

"Делото на Кръстева не е добре познато у нас и чрез една такава книга, в която са описани накратко основните ѝ трудове, би могло да се привлече вниманието на потенциалните желаещи да ги издадат. От друга страна, тя не е просто една от многото учени на Франция, а се откроява от множеството с уникалния си жизнен път, който всъщност е и главният герой на това произведение."

"Пътувам себе си" е ценна и с подробностите, които дава около различни важни личности, отношенията й през годините с хора като Ролан Барт, Жак Лакан, Вацлав Хавел, цялостния контекст на времето. "Също така в думите на Кръстева често се съдържа скрито съжаление за някои нейни дръзки постъпки от младите години, в други моменти тя говори за много лични неща като брака си, отглеждането на детето си, връзката с родителите си - това развенчава мита за "студената и безчувствена Юлия Кръстева". Напротив, тук тя говори "със сърце на длан", както казват французите. И читателят разбира, че тя е човек като всички останали и че нищо човешко не ѝ е чуждо. Честно казано, бях приятно изненадан от тази "земност" на човек, който досега ни се е струвал като обитател на някакъв интелектуален Олимп, недостъпен за простосмъртните."

За Красимир Кавалджиев личността й предизвиква единствено възхищение. "Не се пробива лесно такъв бастион като френската и изобщо световната академична общност. Тя не само го пробива още като млада, но се и нарежда сред най-видните представители на френската мисъл и придобива световно признание с работата си в областта на семиотиката, психоанализата и литературознанието."

Красимир Кавалджиев гледа скептично към обвиненията за принадлежност на Юлия Кръстева към Държавна сигурност. "С напредването във възрастта се научих да не съдя никого. Нека всеки сам отговаря пред съвестта си", казва преводачът. "Държавата ни е пълна с хора, които не са имали досиета в ДС, но е по-добре да не ги срещате по пътя си, а други като Вера Мутафчиева и Доньо Донев, с досиета, са направили много повече за българската култура, отколкото тези, които ги съдят."

Преводачът на книгата не дава точна прогноза дали тя ще отговори на някои въпроси около личността на Кръстева, или по-скоро ще породи повече неизвестни. "Всяка книга ни дава по нещо - ако не информация, то поне емоции. Когато тя поражда въпроси у нас, това също е вид даване - не е задължително категорията на даваното да включва само отговори."


3 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Доносник на комунистическата Държавна Сигурност. Няма нужда да се правим, че не знаем за какво е била изпратена и какви ги е вършила...

  • 2
    alex_yordanov avatar :-|
    alex_yordanov

    До коментар [#1] от "olga_kokoshkina":

    Не,бе. Тя не е разбрала.

  • 3
    existenz avatar :-?
    existenz

    Браво на Красимир Кавалджиев за инициативата и за хубавия превод. Изключително оригинална и завладяваща книга, Юлия Кръстева разкрива не само необикновената си и невероятна биография, като пътешествие на себе си, но и най-интересните аспекти на нейната внушителна философия, призната по целия свят. Много необходима за България книга, защото непознатата тук Юлия Кръстева е сред най-големите имена на световната мисъл, и писател с много силен стил, автор превърнал се приживе в световна класика, в литературна легенда. Не случайно за "Пътувам себе си", Кръстева получи миналата година най-престижната френска награда за мемоарна книга, "Сен Симон".

    Между другото, Петя Владимирова много добре безусловно доказа в статиите си в Дневник, че Кръстева никога не е имала нищо общо с Държавна сигурност, както една невежа комисия и приписа за пред една не по-малко невежа местна публика. Но в крайна сметка, творчеството на Ю.Кръстева е действително велико и далеч от българските клевети и лъжи, то принадлежи на света, не на България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK