С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

3 авг 2018, 9:46, 16851 прочитания

Задължителният музей

Спирките от линия 1 на неаполското метро са превърнати в изложбени зали за съвременно изкуство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Илюстрация

През 2012 г. станция "Толедо" е обявена за най-красивата спирка в Европа.
1884 г. е забележителна в историята на Неапол по възможно най-ужасяващия начин. Точно тогава от Южна Франция към града допълзява холерата. По това време най-големият град на Апенините вече се е простил със статута си на регионална столица. Данъците, парите и бизнесът неумолимо се изнасят на север към Торино. На тяхно място се настаняват мизерията, корупцията и камората. Бордеите на града преливат. Населението се бори със зъби и нокти за прехраната си – на ръба на закона, а много често и отвъд него. Когато епидемията обхваща Неапол, паниката придобива зловещи размери. Болните са изпращани насилствено в болници, в които лекарите са некомпетентни, за сметка на това с експериментаторски дух. По-бедните пациенти са убедени, че холерата е пъклен план на управата да разчисти града от тях, а лекарите са просто екзекутори. Започват масови безредици. И в този момент в града се появява архитектът урбанист Ламонт Янг.

Янг е млад (не само по фамилия). Той предлага с ентусиазма на младостта и визионерството на доброто образование план за изграждане на градска железница под земята. Идеята е Неапол да се изправи икономически на крака, като се подпомогнат търговията и туризмът. Метрото ще позволи на дребните търговци от околността да пътуват към града и същевременно ще привлича посетители. Въпрос на малко търпение и време е инвестициите да започнат да носят печалба. Истината, обаче е, че в края на XIX век Янг може със същия успех да предложи на банкрутиралата община да разхожда желаещите с карети, теглени от еднорози. Неговите планове остават на чертожната маса. Трябва да минат още няколко десетилетия и още една епидемия на холера през 1911 г., за да се заговори отново сериозно за нуждата от метро в града.

Първата градска влакова линия е открита през 1925 г. Тя е наземна. През 60-те години на ХХ век се изгражда цяла мрежа от трасета, които свързват центъра на града с покрайнините. През 1993 г. е завършена първата подземна част на метрото – Линия 1. През 2006 г. управата на област Кампания решава да превърне спирките по тази линия в изложбени зали за съвременно изкуство. Проектът става известен като "Арт станциите" на Неапол. През 2012 г. станция "Толедо" е обявена в класациите на Daily Telegraph и на CNN за най-красивата спирка в Европа.
Днес по 20-километровия маршрут на Линия 1 годишно преминават близо 35 милиона пътници. Всички те волно или неволно са въвлечени във фантазиите на 90 артисти от цял свят – художници, скулптори, фотографи, дизайнери и архитекти. Целият този творчески биг бенд се дирижира от основния куратор на гигантската експозиция – изкуствоведът Бонито Олива.

Илюстрация


Негова задача е да модернизира представата за метрото като лабиринт от тунели и коридори, в които хората се придвижват от една дупка към друга - бързи и невиждащи като къртици. Целта на Олива е да ги вкара в музей, от който те и да искат, да не могат да избягат. Затова нарича концепцията си за метрото "задължителният музей". В него по безпрецедентен начин обикновеният пътник се превръща в потребител на съвременно изкуство. По време на рутинното си отиване на работа или връщане от пазар той е заобиколен от близо 200 авангардни инсталации със светлинни ефекти, триизмерни картини, огромни пана, мозайки и смели футуристични архитектурни решения.
Метрото в Неапол е плод на колективните усилия на артисти от различни страни и различни поколения, които ползват различни изразни средства, но имат обща кауза. Показаното вътре може да ни хареса, може да ни трогне или ужасно да ни подразни, но няма да ни остави безразлични. А както казва Ели Визел: "Обратното на изкуството не е грозотата, а безразличието."

Срещу сумата от 1.50 евро, колкото струва един билет за метрото, човек има възможност да избяга за 90 минути от всичко привично, което му се случва на повърхността, и да се спусне в един различен подземен свят. Може би най-подходящото място да направи това е при статуята "Рицарят от Толедо" (Il Cavaliere di Toledo). Това е метална гротескна скулптура на кон, яхнат от огромен човешки нос. Вдъхновена е от известния разказ на Николай Гогол "Носът".



Творбата, сатирична препратка към бюрократщината, е дело на южноафриканския художник Уилиям Кентридж. В непосредствена близост до нея е и входът към известната станция "Толедо". Неин архитект е каталунецът Оскар Тускета Бланка.

Спускането с ескалаторите надолу е като потъване в топла вана в края на тежък ден. Светлините са приглушени. Стените са покрити с вълнисти мозайки във всички нюанси и отблясъци на синьото. Малките парченца са прецизно подредени така, че да създават ефекта на сенки и светлосенки. Това е средновековна техника, въведена през 12 век от фамилията Cosmatti, в която четири поколения майстори декорират църковни олтари, амвони и гробници.

Централен елемент в интериора е "Кратерът на светлината" (Crater de Luz). Това е конус с височина 40 метра, който преминава през всички нива на станцията и свързва най-дълбоката й част с улицата горе. Така долу са нощните неонови светлини, а на върха – слънчевите лъчи.

Излизането от станция "Толедо" е като връщане в света на човеците. Огромните портретни снимки на мъже и жени от цял свят утешително напомнят, че хората могат да бъдат красиви, великолепни в своето разнообразие и "не чак толкова ужасни, когато ги опознаеш отблизо".

Илюстрация


Илюстрация



Само на десетина минути път от "Толедо" е станцията на университета. Тя е изградена по проект на египетския архитект Карим Рашид. В централното фоайе той е разположил огромна метална скулптура, която е нарекъл "Синапс". Името обозначава специфичния контакт между нервните клетки, чрез който се обменя и пренася информация. Статуята е може би метафора за езика, диалога и комуникацията като основна движеща сила на човешкото познание. А може и да е просто стилизиран портрет на подпийнали студенти.

Рашид последователно развива академичната тема в две посоки. Първата е свързана с модерните технологии, дигитализацията, телекомуникациите и въобще - с Третата технологична революция. За да няма неразбрали, на всяка фаянсова плочка, с която са облицовани част от коридорите, е изписан термин от тайния жаргон на IT масоните.

Илюстрация


Втората отличителна черта на университетската гара са нейните "психеделични" цветове. Тук сякаш всичко е потънало в онази пурпурна мъгла, за която пее Джими Хендрикс (Purple Haze). Символите по стените се повтарят. Лампериите са с триизмерни изображения, които създават оптическата илюзия, че странните фигури се движат заедно с преминаващите пътници.

Илюстрация


Георги Господинов казва, че работата на езерата е да произвеждат тишина. В известен смисъл със същото се занимават и тъмните води на станцията при Националния археологически музей (Museo). Спускайки се под земята, човек попада в царството на полусенките и сподавените чувства. Италианският фотограф Миммо Йодиче посвещава години, за да снима известни скулптури от античността, заедно със сенките, които ги съпровождат. Тези фотографии сякаш събират тленното и нетленното в едно, материята и нейния дух, който човечеството пренася от поколение на поколение.

Артистът също така подрежда по пероните портрети на статуи в едър план. Погледнати толкова отблизо, лицата излъчват радост, тревога, страх, ужас, блаженство – чувства, които всеки пътник в метрото познава толкова добре, колкото и гражданите на Неапол отпреди 3000 години. Така линията на времето сякаш прави обратен завой и се връща в началната гара. А ние си даваме сметка, че натам, накъдето сме се запътили, няма нищо ново и неоткрито. Там вече са били всички преди нас. Просто сега е дошъл нашият влак.

Има още много какво да се разкаже за арт станциите на неаполското метро. Посетителят минава покрай театралните импресии на иранската архитектка Ширин Нешат. Оглежда се в цитатите от "Божествена комедия", изписани върху стъкло на входа на станция "Данте" и отразени във всички посоки. Погледът му се плъзга върху импресионистични мозайки и футуристични аркади.

И както обикновено се случва, в един момент човек загубва ориентация дали животът захранва изкуството със сюжети или обратното.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

17 авг 2018, 7143 прочитания

Книга: Сет Стивънс-Давидовиц - "Всички лъжат" 1 Книга: Сет Стивънс-Давидовиц - "Всички лъжат"

Може да излъжете всички, но не и "Гугъл"

17 авг 2018, 7252 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

Трите рекламни стълба на L'Oréal

Главният дигитален директор, българката Любомира Роше, разказва пред "Капитал" за новата рекламна стратегия на козметичния гигант

Когато улицата изкрещя "Стига!"

Опитите на управляващите за овладяване на правосъдната система и цялата държава вече будят опасения, че Румъния върви по стъпките на Унгария и Полша

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

Кино: "Дрейф"

Красиво заснета драма на оцеляване по истински случай

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Ралица Агайн вече не е в КФН, стартът на Търговския регистър е отложен

Емисия

DAILY @7PM // 21.08.2018 Прочетете