С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
28 авг 2018, 8:30, 7280 прочитания

Тихи бунтове

Родителството като синоним на понятието за отговорност и възможността за вина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

По повод водещата тема на новия брой на "Капитал", поканихме писателя, съвременен артист и кино критик Антон Терзиев за текст по въпросите около съвременната роля на бащата. Причината - детството и израстването на сина му е все по-голяма част от творчеството му.

Намирате ме в момент, в който рисувам серия картини: портрети на моя син, в ситуации подкрепящи заглавието на цикъла – "Тихи бунтове".


В първата картина Боян е с нарисувана свастика на питащо обърната към зрителя дясна длан. В същото време дясната му буза е болезнено зачервена. Нарисуваното преживях на неговите години. Един ден се прибрах вкъщи с непознатия травматичен символ върху ръката ми. Честна дума, не знам как свастиката се беше появила там, не съм знаел и какво означава. Реакцията на баща ми бяха два космически щедри шамара. Семпло и ефективно. Без обяснение. Сигурен съм, че ги е намирал за неразривна част от възпитанието. В употребата на спомена може да има тъга, но не и укор, уверявам ви.

Образът на сина ми, в който някой ден ще се прокрадне и баща ми, тук става мой портрет. Три фасети на едно и също лице. Преплитане на персони а ла Бергман. Защо го правя? Личната археохология в търсене на изгубеното време, е пътуване, в което бих желал да съм придружен от детето си.

Бащинството е тема, която щастливо съм заобикалял досега. Вероятно от страх да не активирам страхове, че не се справям на нужното ниво. Родителството е хардкор синоним на понятието за отговорност, а това върви ръка за ръка с възможността за вина. Изкуството е начин да забавя срещата с тази вина. Всеки ден предполага ретроспекция на най-добрата и най-лошата част от нас. Защо тогава да не декларирам, че правя каквото мога синът ми никога да не узнае за най-лошата и да се гордее с най-добрата?



Още тук сякаш започвам да говоря в защитен режим. И като гледам родителите си, явно така ще е докрая. Правоверността в решенията им е недосегаема за коментар, камо ли ревизия. Здравословните им проблеми също не смекчават тона. "Накъдето отиваш, оттам се връщам" засенчваха лириките на Beastie Boys.

С растяща торба въпроси синът ми прекоси седемте си и половина години обидно бързо. Паметта е склонна да видоизменя картографията на спомените, но от самото начало ми станаха кристално ясни две неща – за нищо не бях подготвен, но и нищо не ме караше да твърдя, че съм вече "друг" човек.

Сканирах внимателно ценностните си ориентири, но не открих разлика преди и след раждането му. Напук на всички родителските форуми не проговорих "детски". Но се изненадах колко толерантен (да не се бърка с добър) станах към всеки в моето положение, независимо каква позиция е заел в смущаващо широкия диапазон на мнения и коментари по родителската тема.

Съжалявам, но бумът на модерни тенденции, в които ролята на личността на детето варира драстично само отразява общото ниво на страх, предпазливост и колективна параноя. Няма как да си преглеждал заглавията на купищата възпитателни методи (напомнящи военни тактики) и да не си усетил симптомите на панически атаки. Дали при всяко "Къде сбъркахме?", ще се чудим бестселърът на кой семеен терапевт ни затваряше очите на сърцето.

Моят син заслужава друго, помислих като всеки друг и повторих упованието на своите родители - обичта не може да сбърка, други опорни точки са ненужни. Да следваш школата на собствените мисли - какво потенциално тресавище за вдигане на ръце може да бъде това клише само, е хубав и удобен ъгъл за възпитание и аз консервативно ще го отстоявам. Но какво е вкус и какво е собствено, в епоха която не оставя илюзии за хакнатия код на мисълта...

Ежедневно копая за Боян романтично-митичен канал, по който преносът на информация да потече. Пълноводно, дългосрочно и безпроблемно. Опаковал съм мислено всеки филм, книга, картина, сентенция, случка или дума, която искам да оцелее в ръцете му. Капсула на времето. Подчертаното в любими пасажи неохотно изтривам, пак мислено, нали съм против авторитарно-патриархалния модел. Съветите "какъв да станеш" са ми уместни колкото строителен инвеститор, който продава панорамни гледки преди да е сложил тухла върху тухла. Но процеси по строеж и рушене кипят постоянно по болезнената ос между мен, него и баща ми.

Правя му диктовка от буквара за първи клас. Момче улучило птиче с прашка. Текстът завършва с два варианта, от които трябва да избере морално адекватния завършек на случката:

1. Момчето отминава без да погледне птичето.
2. Момчето се чуди как да поправи стореното зло.

Боян избира правилния вариант, но при последната дума моливът му завърта голямо "З". Непредумишлено. Хвана ме яд, ирационален и силен. Какво, и Пърсиг се е карал на сина си в "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет".

- Зло никога не се пише с главна буква! – пеня се аз, невъздържано и шумно. – Ще го пишеш винаги с малка!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1693 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2254 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Строеж на 2760 м надморска височина

След двугодишна битка "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" ще поднови заслона "Кончето"

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие