С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

31 авг 2018, 8:00, 82893 прочитания

Виктор Пасков: авторът срещу човека

Защо прозата на Пасков продължава да вълнува и поляризира читателите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Има нещо гнило в България

Хелле Далгор е единствената активна преводачка от български на датски. Защо България я вълнува вече над 40 години?

28 сеп 2018
Безспорният талант и спорният характер са константа в личния и творческия живот на писателя Виктор Пасков (1949 – 2009), чиято проза усилено печели ново поколение читатели. Романът "Балада за Георг Хених" (1987) и "Германия, мръсна приказка" (1992) бяха преиздадени на твърди корици от "Сиела", а скоро предстои появата на "Аутопсия на една любов" (2005). И трите книги са силно автобиографични и понякога определяни като трилогия, която разказва за три отделни епизода от живота му – бедното детство в София, трудните първи емигрантски години след 1968, болезненото съзряване като човек и творец. И в трите книги музиката е елементът, който споява всички любовни, семейни и политически теми.

Литературата не винаги е била основното занимание на Пасков. Той прекарва 70-те години на ХХ век като джаз музикант и оперен певец, завършва консерватория в Лайпциг. В литературата започва като поет – и до днес липсва издание, което да събира стиховете му. Израстването му като автор през 80-те години съвпада с първите му изяви като киносценарист. Малко след падането на социалистическия режим той живее в Париж (1990-1992), впоследствие е директор на Бургаския драматичен театър и програмен директор на БНТ. Директор е и на Българския културен център в Берлин между 1995 и 1998 г. и отново между 2002 и 2004 г., като и двата мандата са съпътствани от спорни решения. Умира на 16 април 2009 г. в Берн от рак на белия дроб. Той сам се описва с измислената от него дума "ексилант" (от exile - "изгнание") - човек, който не приема докрай правилата нито на мястото, откъдето идва, нито там, където се намира.


Въпреки отсъствията от България, паузите в творчеството му и нееднозначния прием на книгите му интересът към него е постоянен. Дори и за известно време книгите му да не се намираха лесно по книжарниците, те пътуваха безпроблемно във времето – в читателската социална мрежа Good Reads романите му са коментирани от стотици млади хора. Дебатът дали сексуалните сцени в "Аутопсия на една любов" са противно самоцелни или най-силното, което е писал, продължава сред читателите му и до днес.

В предговора към едно сборно издание с книги на Пасков от 2010 г. литературоведът Бойко Пенчев го определя като "последния ни писател с митична аура около себе си". Дали почти десетилетие по-късно той все още мисли така? "Живеем в епоха, когато писателите не толкова пишат, колкото дават интервюта. Същото важи и за политиците впрочем, които, вместо да правят политика (а не задкулисни далавери), обясняват какво уж правят и как все не сме ги разбрали. Та в тази връзка много се надявам текстовете на Пасков да намерят новия си живот. Те имат всички дадености за това. Емоционални са, без да са лигави, социално заострени са, без да слизат до тривиалното българско черногледство", казва Бойко Пенчев.

"И сега има писатели с аура, но чуваемостта на словото и видимостта на писателската фигура вече са далеч по-слаби. Непрекъснато се чуват оплаквания, че вече нямало авторитети, нямало истински интелектуалци, духовни водачи и т.н. Аз по-скоро смятам, че дълбоко в себе си ние, съвременните хора, не желаем авторитети. На нас авторитети не ни трябват, ние сме си самодостатъчни. Никой няма какво да ни каже, на какво да ни научи, защото вярваме, че всичко си знаем. Имаме се за уникални, а всъщност сме неразличими. Вероятно Виктор Пасков доста би се забавлявал и по своя си начин убийствено би иронизирал самочувствието ни."





Според Ангел Игов, писател, преводач и дългогодишен критик на в. "Култура", популярността на Пасков във времето е устойчива. "Преувеличаваме непропускливостта на междупоколенческите бариери: все по-често си правя извода, че днешните млади всъщност се интересуват как се е живяло и писало в предишните десетилетия. Върхът на творчеството му несъмнено е "Балада за Георг Хених". Можем само да съжаляваме, че той така и не се докосна до този връх в следващите си книги." Нещо, което според Игов всъщност не е странно. "Качествата, необходими, за да напишеш тази книга, сякаш изключват възможността за постепенно развитие и писателско усъвършенстване по-нататък."

В последните години от живота си Пасков продължава да е провокативна фигура. През 2008 г., покрай 40-годишнината от Пражката пролет, той влиза в открит и остър конфликт с Георги Господинов, според когото културното и гражданско пробуждане през 1968 г. е силно преувеличено за България и до голяма степен мит ("това е годината, съчинена от мечтата на всеки да е друг и другаде").

Иронично, сред малкото места, където може да бъде намерена поезията на Пасков, е в брой на "Литературен вестник" от 2010 г., където тя е публикувана от Господинов. Според него независимо от различията им написаното от Пасков е ново начало в съвременната българска проза. "Продължавам да смятам "Балада за Георг Хених" за наистина отключваща книга, много важна за съвременната българска литература."

Въпреки че семейството на Пасков е страдало по времето на комунизма, а книгите му са често възприемани като опълчване на режима, той изненадващо подкрепя кампанията за преизбирането на Георги Първанов за президент на България през 2006 г.



Ангел Игов предполага, че причината може да се крие в средата около Пасков. По последния си сборник "Гледната точка на Гоген" той работи с издателство "Захарий Стоянов" на поета и редактор Иван Гранитски, бивш агент на ДС, част от кампанията на Георги Първанов за преизбирането му за президент, дългогодишен поддръжник на БКП, по-късно на БСП. За Бойко Пенчев обяснението е още по-трудно.

"В последните години от живота си Виктор Пасков поддържаше политическа позиция, която ми беше максимално чужда", казва Пенчев.

"В текстовете си той е гностик – материалното е зло, спасението е единствено в изкуството и любовта, във всичките им крайности. Това гностическо отвращение от материалния свят той пренася върху съвременната западна цивилизация, върху света на капитала, т.е. върху онова, което в очите на много хора, включително и на мен, изглеждаше като мечтаната нормалност – на фона на тукашното блато. По някаква причина Пасков се чувстваше по-комфортно в блатото, сред неговите обитатели, отколкото в "нормалния" Запад. Може би защото калта е по-истинска, по-честна за един гностик, отколкото лустрото на Запада, зад което не е много ясно какво се крие. Виктор Пасков беше антиглобалист, преди това да стане модерно, вероятно и антилиберал. В книгите му има едно много дълбоко съмнение и недоверие към свободата, която има човешки произход, зададена е от обществената система. За Пасков свободата идваше единствено от небето."

"Балада за Георг Хених" и "Германия, мръсна приказка" са в книжарниците от "Сиела". "Аутопсия на една любов" излиза на 15 септември. Преиздаването на кратката проза на Пасков е планирано за следващата година.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни" Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

9 ное 2018, 2578 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

9 ное 2018, 3485 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

Краят на евтината "Гражданска отговорност"

Най-разпространената застраховка поскъпва заради едно съдебно решение и това вероятно е само началото

Дигиталните варвари

Как информационните войни в интернет подкопават фундамента на свободното гражданско общество

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Властта опита да тушира протестите; "Антикорупция" притиска шефа на касационния съд

Емисия

DAILY @7PM // 12.11.2018 Прочетете