С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

7 сеп 2018, 9:10, 36554 прочитания

За преходността на властта

Турско-българският филм "Обявлението" спечели наградата на журито на Венецианския кинофестивал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

На 15 юли 2016 г. Махмут Фазъл Джошкун вече е работил близо две години над третия си игрален филм "Обявлението" – трагикомедия, копродуцирана от братя Чучкови.

Точно на този ден започват да търсят места за снимките, нещата са доста напреднали. Вечерта обаче в Анкара се случва нещо – опитът за военен преврат срещу правителството и президента Ердоган. Реализацията на "Обявлението" за една нощ виси на косъм: филмът разказва историята именно на един неуспешен опит за военен преврат в Турция – този от 1963 г., трети подред за три години и само един от примерите за многобройните намеси на армията в политиката на страната от 1960-те до 1990-те.


Турско-българската продукция спечели специалната награда на журито в секцията "Хоризонти" на 75-ото издание на престижния филмов фестивал във Венеция.

В началната сцена на "Обявлението" германски лекар преглежда Мурат (Ердем Сеночак), кандидат за гастарбайтер, но бързо го отхвърля, тъй като му липсват няколко зъба. Стерилната белота на болницата, през която за миг се прокрадва обещанието за един по-добър живот в Германия, ще остане единственият широк и отворен кадър.

След миг светлината на екрана угасва и остатъкът от филма прекарваме в клаустрофобичен полумрак, майсторски хванат в кадър от българския операторски екип начело с Крум Родригес ("Виктория", "Цветът на хамелеона"). Синаси (Тархан Карагьоз) и безмълвният му спътник Реха (Али Сецкинер Аличи) пътуват в едно такси през нощния Истанбул. С напредването по пътя без много думи се покачва и напрежението в таксито и когато двамата стигат до хлебарницата на приятеля си Кемал (Мурат Килич), при когото, по-късно научаваме, работи Мурат, се случва нещо неочаквано. И така "Обявлението" се движи на ръба между внезапно безмилостно насилие и също толкова безмилостен сарказъм, изобличаващ преходността на тези, които са на власт.



Синаси, Реха и Кемал са офицери от армията, поели задачата да оповестят преврата на съмишлениците си в Анкара в радио "Истанбул". Те следват сляпо плана, изключили всякакви емоции. Същевременно намират време да си поговорят за новия бизнес на Кемал, който вместо с хляб смята да се занимава с внос на "студени шкафове" (в първия хладилник, който вече е в офиса му, след малко ще се помести поредният труп). Или да послушат как четвъртият от бандата Рифат (Сенчан Гюлерюз) пее химна на Северна Корея по долни гащи.

Още в първите си два игрални филма "Объркана броеница" и "Йозгат Блус", с които Джошкун печели два пъти награда за най-добър балкански филм на София Филм Фест (2010 и 2014 г.), режисьорът показва умелост при изграждането на всеки кадър. В комбинация с минимализма на сет дизайнера Ласло Райк ("Синът на Саул") и прецизното око на Родригес резултатът е естетически безупречен. Българският екип също така допринася и за звука на филма, с който майсторски разказва множество сцени, случващи се извън кадър.


Q&A: Махмут Фазъл Джошкун, режисьор

В режисьорските бележки към филма казвате, че искате да покажете "тоталната власт на улицата", коя е тази власт?

Историята на филма привидно е сблъсък между военните и цивилните, но това, което имам предвид, е конфликтът, породен от идеологиите. Войската тук е въплъщение на една идеология – военните се стремят към определен социален ред в обществото. Но вместо армия можеше да покажа комунистическа или фашистка партия например, тоест група хора, вярващи в определена идеология, които искат всички останали да им повярват и да им се подчинят. В нашия случай цивилните са "всички останали". А историята показва, че в дългосрочен план "останалите" винаги печелят, а идеологиите губят. В началото хората може и да им вярват, но накрая неизменно губят. Така ще е и със сегашния режим в Турция, по някое време и той ще свърши. А животът просто ще си продължи.

Как се сработихте с българската част от продукцията?

Много добре – според мен турците и българите са много сроден тип хора. Операторският екип, звукарите и гримьорите бяха все българи и освен че бяха много добри, някак веднага намерихме общ език.

Учили сте режисура не само в Истанбул, но и в престижния американски университет UCLA в Лос Анджелис, доколко това ви оформи като режисьор?

Не знам дали вярвам в ученето на режисура като цяло. Това, което ти преподават в университетите, е техника, история и така нататък. Самото правене на филми обаче зависи главно от това как разбираш живота, от възгледите ти. Тъй че ти трябва главно време и житейски опит, които не можеш да научиш в училище. Това, че живях в Щатите и завързах много приятелства там, обогати именно житейския ми опит.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

21 сеп 2018, 382 прочитания

Музика за очите Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

21 сеп 2018, 3827 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 5233 прочитания

21 сеп 2018, 3630 прочитания

21 сеп 2018, 2958 прочитания

21 сеп 2018, 2265 прочитания

20 сеп 2018, 2215 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Книга: Томас Гюнзиг - "Най-малкият зоопарк на света"

Първа среща на българския читател с белгийския автор Томас Гюнзиг

Със София в центъра на бизнеса

Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта пред "Капитал"

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете