"За мен Жозеп Гиноварт (1927 - 2017) е най-силният и оригинален художник през втората половина на XX век в Испания. Твори веднага след извънмерните Пикасо и Миро и съперничи достойно на съвременника си Антони Тапиес." Тези думи са на Луис Басат, един от най-значимите колекционери на каталонско и световното изкуство, чийто български произход беше причина миналата година той да покаже част от своята богата колекция в мащабна изложба в Националната галерия в София. Затова не се учудих, като видях, че една от ключовите творби в изложбата "ГИ-НО-ВАРТ" в Музея на музиката в Барселона е част от именно от колекцията на семейство Басат.
Изложбата представя този изключителен художник през ключа "музика", тъй като именно музиката е сред от неговите основни артистични интереси и вдъхновения. Гиноварт съумява да я вплете в много свои творби и на моменти посетителят има усещането, че е пред цветни нотни тетрадки, а в други се озовава пред скулптура, която хем напомня на извито в танц тяло, хем изглежда като непознат музикален инструмент. Точно това е силата на абстрактното изкуство на Гиноварт, с всичките му особености и разпознаваем почерк, който не може да объркан с никой друг.
Изложбата има три различни фокуса, които са музикалните жанрове, които най-силно вълнували Гиноварт – джаз, опера и андалуското "канте хондо".
Любовта си към джаза художникът изразява в творби, посветени на Алберта Хънтър, основателя на стила бибоп Дизи Гилеспи, когото виждаме с тромпет в ръце, или императрицата на блуса Беси Смит, чието тяло откриваме да лежи безжизнено при инцидента, сложил край на живота й, но закриляно от искрящо бял ангел, контрастиращ с цвета на кожата й, заради който една болница отказва да й окаже първа помощ.
Китарата на Федерико Гарсия Лорка бързо ни препраща в Южна Испания и света на този андалуски поет, когото Гиноварт неведнъж поставя в центъра на своите абстракции.
Тромпети, нотни тетрадки, цветове, музиканти, всички тези образи се сливат и ни запознават с творчеството на Гиноварт, абстрактно, триизмерно, силно свързано със заобикалящия ни свят и много често социално и философско.
Изложбата продължава до 7 октомври и е част от "Годината на Гиноварт" в Каталуния, която тече от 2017 г. насам и включва редица събития. В момента в Жирона тече Guinovart, à table, също до 7 октомври; предстоят Patrimoni от 7.10.2018 до 3.02.2019 г. в Аграмунт, провинция Леида, и заключителната и вероятно най-мащабна от всички досега Retrospectiva Guinovart, която ще може да се види от 24.01.2019 до 26.05.2019 г. във Fundació Vila Casas, Barcelona.
"За мен Жозеп Гиноварт (1927 - 2017) е най-силният и оригинален художник през втората половина на XX век в Испания. Твори веднага след извънмерните Пикасо и Миро и съперничи достойно на съвременника си Антони Тапиес." Тези думи са на Луис Басат, един от най-значимите колекционери на каталонско и световното изкуство, чийто български произход беше причина миналата година той да покаже част от своята богата колекция в мащабна изложба в Националната галерия в София. Затова не се учудих, като видях, че една от ключовите творби в изложбата "ГИ-НО-ВАРТ" в Музея на музиката в Барселона е част от именно от колекцията на семейство Басат.
Изложбата представя този изключителен художник през ключа "музика", тъй като именно музиката е сред от неговите основни артистични интереси и вдъхновения. Гиноварт съумява да я вплете в много свои творби и на моменти посетителят има усещането, че е пред цветни нотни тетрадки, а в други се озовава пред скулптура, която хем напомня на извито в танц тяло, хем изглежда като непознат музикален инструмент. Точно това е силата на абстрактното изкуство на Гиноварт, с всичките му особености и разпознаваем почерк, който не може да объркан с никой друг.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
0 коментара