Да бъдеш Гала Салвадор Дали

Първата изложба в света, посветена на Гала – муза, художник и ключова фигура в авангарда на XX век

©Salvador Dali Foundation
©Salvador Dali Foundation    ©  ©Salvador Dali Foundation
©Salvador Dali Foundation
©Salvador Dali Foundation    ©  ©Salvador Dali Foundation

Жена, която цял живот остава интересна за един мъж, е достойна за уважение; жена, която цял живот остава интересна за мъж като Салвадор Дали, заслужава специално внимание; явлението Гала, която е не просто муза, но и съавтор, съвсем логично се оказва в центъра на една голяма европейска изложба.

Елена Дмитриевна Дяконова (Казан, 1894 – Портлигат, 1982) или Гала, както самата тя се нарича, без съмнение е личност с ключово място в световния авангард. Събудила безусловната любов на поета сюрреалист Пол Елюар и на неопровержимо гениалния Салвадор Дали, разпалила страстта на Макс Ернст, но и ненавистта на Бретон и Бунюел, тя е неделима част от сюрреалистичния пейзаж и без нея той не би могъл да бъде пълен.

В Националния музей за Каталонско изкуство - MNAC, Барселона, я виждаме във фотографиите на Ман Рей, в картините на Макс Ернст, и разбира се, на самия Дали, но това са много повече от портрети – те проследяват пътя на една амбициозна жена, която сама контролира и създава своя образ в своеобразен житейски пърформанс avant la lettre.

Изложбата в Барселона ни показва една Гала, която, използвайки за параван ролята на муза, извървява собствения си път на артист – пише, създава сюрреалистични миниатюри, крои собствените си рокли и сама взима решенията за това как и по какъв начин де се разкрие пред света. Постепенно ще усетим как тя заема съществена роля в артистичното развитие на Салвадор Дали, докато не оформи заедно с него един нов, трети креативен персонаж, който самият художник признава за факт, подписвайки свои творби с недвусмисленото Гала Салвадор Дали.

И все пак, коя е Гала?

Родена и израснала в Русия, тя е без съмнение артистична натура с изключително богата обща култура. Гала не просто подбира книгите в библиотеката си, тя прозорливо избира и с кого да общува – само с таланти. Оказва се ключова фигура в литературното развитие на първия си съпруг Пол Елюар, който при първата си среща с нея дори не знае, че иска да пише. Тя е и тази, която, в едно пътуване до Кадакес през 1929 г. и все още омъжена за Елюар, съзира потенциала на младия Дали. Зарязва преуспяващия парижки поет, за да сподели живот и творчески проект с този млад каталунец, който я боготвори и с когото остава заедно до края на дните си.

Изложбата в Барселона с великолепна кураторска нишка повдига мистериозното було на муза. Влизаме в стаята на Гала в личния й дом-крепост в Пубол, настаняваме се в будоара й, докосваме се до личните й фотографии, писма и вещи. Отваряме гардероба й, пълен с изискани вечерни рокли от дантели, пайети и десени, създадени от Дали специално за нея, виждаме и една от ексцентричните й шапки във формата на обувка. Изложбата е обогатена и с видеоматериали, които ни правят пряк свидетел на кокетниченето й с Пол и съжителството й с Дали, виждаме я и като домакин в прословутата Вечеря на сюрреализма, на която артистичната лудост на двойката Гала-Дали стига до крайност. Трудно е да се определи кое е по-екстравагантно – това, че те поднасят на гостите си живи жаби, или безумната реакция на радост и вълнение на самите поканени.

Безспорна естетическа кулминация на обиколката в залите са портретите на Гала от Салвадор Дали. В една от картините виждаме двойката в зряла възраст и някак неволно си задаваме въпроса "възможно ли е един творец да е нечие друго произведение на изкуството".

До момента в света не е показвана толкова подробна селекция, посветена на Гала, отчасти заради предразсъдъците около личността й, но и поради изключителната деликатност и крехкост на много от изложените лични предмети, реконструиращи портрета й.

Изложбата включва 315 картини, скици, фотографии, ръкописи. Повечето от произведенията са от Фондация "Гала Салвадор Дали", много са непоказвани до момента; от частни колекции и музеи от различни точки по света като "Музея Дали" в Сан Питърсбърг (Флорида); Haggerty Museum of Art (Милуоки); Център "Жорж Помпиду" (Париж); Pinakothek der Moderne (Мюнхен), Музея за съвременно и модерно изкуство в Тренто (Роверето); Музея "Тисен-Борнемиса" и Музея "Рейна София" в Мадрид редом с други.

Забележителна като мащаб "Гала Салвадор Дали" в MNAC се вписва и в линията на големите

европейските изложби тази година, които надникват в кухнята на бележити художници (* "Кухнята на Пикасо", Барселона), отварят будоари и несесери с гримове (*"Frida Kahlo: Making Her Self Up", Лондон) , а сега отключват не просто стаята, но и крепостта на Гала, превърнала се в пряк и преносен смисъл в свята обител, в която самият Салвадор Дали е можел да пристъпи само с предварителна уговорка.

Изложбата продължава до 14 октомври в Барселона, а ресторантът на музея MNAC освен зашеметяващи гледки към града предлага и "сюрреалистично" меню. Домакините обещават, че няма да поднасят живи жаби.

Още от Капитал

Гъби за народа

Гъби за народа