Албания в Демос версия

Илюстрация Увеличаване Смаляване

В текста си към фотоалбума на Джон Демос, световноизвестният албански писател Исмаил Кадре пише: "Албания и албанците все още нямат установен облик, той все още се изгражда. Свързваме го с тъжните събития от 1991 г., с корабите, пълни с бежанци и със срамното саморазрушаване на държавата през 1997 г. Повечето от албумите на Джон Демос са посветени на точно този отрязък от време. Той просто приема неговата реалност. По време на нашия разговор, аз го питам дали му е хрумвало, че в този албански албум най-красивият човек е един мъртвец. Джон потвърждава без капка колебание."

"Като по-млад всъщност исках да стана художник", разказва гръцкият фотограф Джон Демос, докато намества Leica-та до кафето си. "Но колкото повече рисувах, толкова повече се убеждавах, че всъщност фотографията е формата, с която най-добре документираш промените в едно общество." Политически нестабилната Гърция през 60-те години на ХХ век, фотографията на Бресон и киното на Бергман го вдъхновяват да остави четката и да вземе фотоапарата.

Един от значимите трудове на живота му ще се окажат снимките му от Албания между 1990-1991 г., хаотичен период за страната след над половин век репресивен комунистически режим. Изложбата "Албания на прага на промяната" в галерия Synthesis до 11 ноември ще ви потопи в история, която звучи донякъде познато заради общите промени, през които преминава Източна Европа тогава, но и много специфично, заради информационната откъснатост на Албания по време на режима на Енвер Ходжа.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За родения през 1944 г. в Солун Демос впускането в неизвестното може би не е особена екзотика, тъй като винаги е бил човек на път. На 10-годишна възраст, малко след гражданската война в Гърция, той емигрира със семейството си в САЩ. "Където и да отидем, гърците оставаме свързани с родината. Баща ми ме изпрати да уча в гимназия в Солун, после се върнах да следвам в Чикаго. Вероятно щях да имам по-добър професионален живот в САЩ, но нещо ме теглеше обратно и през 1969 г. се върнах отново в Гърция", разказва Демос. Говори на американски английски, без следа от акцент. През следващите години се превръща в една от най-дейните фигури в гръцката фотография. Заедно със съпругата си Бернардин, често куратор на проектите му, той основава агенцията Apeiron Photos.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Демос документира променливия живот в Гърция, а в самото начало на 90-те рязко сменя фокуса към съседна Албания. Той е привлечен от мистерията, която витае около държавата – никой не може да влезе в нея, никой не може да излезе от нея. За Албания няма снимки, няма репортажи. Отварянето на границите за чужденци му позволява да пътува из страната няколко пъти, преди да стане кореспондент – прави го с туристически автобус от Атина.



"Беше много трудно да вдигнеш фотоапарата и просто да снимаш, без да останеш незабелязан", казва Демос. "Където и да съм, винаги се старая да съм част от ставащото, част от всички наоколо. A както е казал Йозеф Куделка, човек, от когото научих много – когато снимаш обстоятелствата около едно място, отиваш преди събитията, оставаш по време на събитията и продължаваш да снимаш и след събитията. Не смятам, че отразявам нещо, аз живея в него. Не се определям като фотожурналист. В Албания снимах за някои агенции, но нямах стриктни крайни срокове, което пречеше на други фотографи. А в много ситуации, бях единственият фотограф."

Въпреки обичайното етническо напрежение между тези два народа, Демос няма проблеми като грък в Албания, въпреки че "някои райони са много по-националистически от други". В южната част на страната няма езикова бариера заради голямото гръцко население там, а "където думите не стигат, очите казват достатъчно". За интереса му към Албания има и по-лична причина: отчаяните лица и напускащите страната му напомнят за детството в Гърция.

Определя изложбата и книгата към нея като повече хуманен, отколкото политически проект. Въпреки че е имало разговори, досега снимките не са показвани в Албания. По време на преговори в Шкодра кметът го посреща ентусиазирано – тримата активисти на Демократическата партия, убити от полицията, имат паметници, тъй като единствено Демос ги е снимал и обезсмъртил.

Текстът към фотоалбума е написан от международно най-известния албански писател, Исмаил Кадре. "Когато аз пристигнах в страната, той емигрира във Франция. Интересното е, че според него аз съм дошъл в "лош момент" за страната и се надява да я посетя пак в по-добър период от историята й. Мисля, че е останал с впечатлението, че подчертавам твърде много болката на хората. Аз просто исках да покажа през какво преминаваше това общество тогава." А именно: еуфория, болка, преоткриване на религиозната и личната свобода, лозунги с подръчни материали, среща на поколения.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Това е един от малкото му проекти, в които снима цветно. Когато посетите изложбата, ще разберете защо – във всяка снимка цветовете между хората и пространствата си отиват. А дефектът от липсата на всякакви външни влияния и модерна визия се превръща в ефект.

Дали се замисля за продължение на серията си? Дали новата Албания, която се превръща в туристическа дестинация и в която все повече икономическа стабилност, му е също толкова интересна?

"Бил съм в Албания няколко пъти след събитията от началото на 90-те години. Но не обичам да се връщам там, където съм снимал. Слагам знак за равенство между местата и събитията, които са се случили в тях, за мен те не съществуват едно без друго. Изкушаващо е да се върна и да сравня, но не бих искал да го правя. А туристическата реалност не ме интересува, има фотографи, които могат да я документират много по-добре от мен."

Подсказва, че би искал да снима повече тук. "България ми е интересна – прилича ми на Гърция отпреди 20 години в някои отношения. Харесва ми и да проследявам типични за страните елементи, които са заплашени от изчезване." Сега е съсредоточен в завършването на огромен проект – фотоалбум, който ще съдържа снимки на дървета, правени от Демос през последните 40 години. "Все пак и те като хората се раждат и умират."