Диалози на гениалността

Илюстрация "Автопортрет", Франсиско Гоя, (около 1769 - 1773) Увеличаване "Автопортрет", Франсиско Гоя, (около 1769 - 1773) Смаляване

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес, художник. Луис Бунюел Портолес, филмов режисьор. И двамата са от Арагон - основополагаща за днешна Испания автономна област със суров климат, тежка храна и пустинно-планински пейзаж. Родени са с разлика от точно 150 години, която се стопява в сродността на душите им и в приликите между произведенията им.

И двамата губят слуха си в някакъв момент от живота си (Гоя от болест, Бунюел – от изстрел), след което все повече се вглеждат в сънищата и продължават да създават внушителни образи. И двамата са критично-саркастични към обществата, които се е налагало да обитават. И двамата са търсещи и не виреят на едно място – Гоя пътува често до Италия и накрая се заселва във Франция, където умира, Бунюел бяга от франкисткия режим във Франция и завършва живота си в Мексико. Дробят на парчета църква, буржоазия, самозабравила се власт, лицемерен морал и го правят с проникновеността на древногръцки мислители и разкрепостеността на Дионисиеви сатири.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Илюстрация Луис Бунюел по време на снимките на "Виридиана" (1961), колекция Рамон Масатс, Арагон Увеличаване Луис Бунюел по време на снимките на "Виридиана" (1961), колекция Рамон Масатс, Арагон Смаляване

Подобно на Никос Казандзакис, който разговаря с Ел Греко в недовършената си лебедова песен "Рапорт пред Ел Греко", и на Милан Кундера, който в романа си "Безсмъртие" среща Бетовен и Хемингуей в отвъдното, за да се посмеят виртуозно над земната суета, изложбата "Гоя и Бунюел. Сънищата на разума" пресъздава остроумния диалог между двама велики испанци, отвъд времето и пространството, във вечността на изкуството им.Изложбата тръгва от Мадрид, а в момента е отворена за посещение в Сарагоса в пет части – първата е в музея "Гоя", а останалите четири са в Музея на Сарагоса, чиято постоянна колекция съчетава историческо наследство с изящни изкуства.

Според Хосе Игнасио Калво, един от двамата куратори, геният на двамата е в умението им да разказват истории с усещането за пълна свобода и отвъд предразсъдъци, без да изпадат в нереалистични бълнувания; да поставят човека в центъра на своите интереси. В самостоятелната и встъпителна секция на изложбата в музея "Гоя" се случва конкретната наративна завръзка между двамата - изложени и анализирани са откъси от филмов сценарий за биографичен филм за Гоя, който Бунюел пише по случай 100-годишнината от смъртта на художника през 1928 г., но така и не заснема, редом с автопортрет на младия Гоя и фотография на младия Бунюел в една и съща възраст. Тези два портрета заедно с портретите на двамата в напреднала възраст, които по-късно откриваме в Музея на Сарагоса, оформят рамката на изложбата.

Илюстрация Кадър от "Андалуското куче" (Франция, 1929), режисиран от Бунюел в сътрудничество със Салводор Дали Увеличаване Кадър от "Андалуското куче" (Франция, 1929), режисиран от Бунюел в сътрудничество със Салводор Дали Смаляване

Останалите четири раздела отразяват допирните им точки в идеи, нагласи и творчески търсения. "Цената на любопитството" например разкрива интереса към знанието и себеусъвършенстването, демонстриран чрез важните за Бунюел книги, а картината "Мадона с младенеца" на Гоя е белег за еволюцията на изкуството му от бароковата традиция към новите течения за епохата. "Принципът на дискомфорта" пък се фокусира върху неконформистките им характери и критичността им спрямо политика, религия, властовите отношения и насилието в различните му аспекти, илюстрирани с няколко картини на Гоя от поредицата "Бедствия", между които и известната La letra con sangre entra (популярна испанска фраза, която се превежда буквално като "Буквите влизат с кръв"), и с откъси от филмите "Земя без хляб" и "Забравените" на Бунюел. Приковаваща вниманието е мисълта на мексиканско-испански експериментален романист Макс Ауб, изписана на една от стените: "Чудовищата на Гоя и тези на Бунюел са деца на църквата и буржоазията – израснали с първата и разпаднали се във втората – но в контекста на и двете засвидетелстват, най-вече в напреднала възраст, отсъствието на надежда."

Илюстрация "Пораженията на войната" (1810-1814), графика от серията 'Бедствия' на Гоя Увеличаване "Пораженията на войната" (1810-1814), графика от серията 'Бедствия' на Гоя Смаляване

В залата, озаглавена "Подривна дейност и свобода", продължава изследването на провокативността, като гвоздеят е "Сцени от карнавал" от Гоя, а най-интересната последна секция е посветена на ирационалното и интереса към сънищата от страна на двамата - включва известния капричос "Сънят на разума произвежда чудовища" на Гоя и сцени от сюрреалистичния филм "Андалуското куче", който Бунюел снима с приятеля си Салвадор Дали през 1929 г., осъществявайки топла връзка между авангарда в изобразителното изкуство и киното.

Изложбата продължава до 30 декември в музея "Гоя" и Музея на Сарагоса, но Гоя и Бунюел са из цяла Сарагоса - тяхното име носят монументи, площади, улици и училища, куполът на внушителната базилика "Нуестра Сеньора де Пилар" е изрисуван от Гоя, а във фоайето на Музея за съвременно изкуство "Пабло Серано" може да се види VR инсталация, която пресъздава заснемането на сцената с прерязаното око от "Андалуското куче" и друга ключова сцена от "Симон пустинникът" на Бунюел.