Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес, художник. Луис Бунюел Портолес, филмов режисьор. И двамата са от Арагон - основополагаща за днешна Испания автономна област със суров климат, тежка храна и пустинно-планински пейзаж. Родени са с разлика от точно 150 години, която се стопява в сродността на душите им и в приликите между произведенията им.
И двамата губят слуха си в някакъв момент от живота си (Гоя от болест, Бунюел – от изстрел), след което все повече се вглеждат в сънищата и продължават да създават внушителни образи. И двамата са критично-саркастични към обществата, които се е налагало да обитават. И двамата са търсещи и не виреят на едно място – Гоя пътува често до Италия и накрая се заселва във Франция, където умира, Бунюел бяга от франкисткия режим във Франция и завършва живота си в Мексико. Дробят на парчета църква, буржоазия, самозабравила се власт, лицемерен морал и го правят с проникновеността на древногръцки мислители и разкрепостеността на Дионисиеви сатири.
Подобно на Никос Казандзакис, който разговаря с Ел Греко в недовършената си лебедова песен "Рапорт пред Ел Греко", и на Милан Кундера, който в романа си "Безсмъртие" среща Бетовен и Хемингуей в отвъдното, за да се посмеят виртуозно над земната суета, изложбата "Гоя и Бунюел. Сънищата на разума" пресъздава остроумния диалог между двама велики испанци, отвъд времето и пространството, във вечността на изкуството им.Изложбата тръгва от Мадрид, а в момента е отворена за посещение в Сарагоса в пет части – първата е в музея "Гоя", а останалите четири са в Музея на Сарагоса, чиято постоянна колекция съчетава историческо наследство с изящни изкуства.
Според Хосе Игнасио Калво, един от двамата куратори, геният на двамата е в умението им да разказват истории с усещането за пълна свобода и отвъд предразсъдъци, без да изпадат в нереалистични бълнувания; да поставят човека в центъра на своите интереси. В самостоятелната и встъпителна секция на изложбата в музея "Гоя" се случва конкретната наративна завръзка между двамата - изложени и анализирани са откъси от филмов сценарий за биографичен филм за Гоя, който Бунюел пише по случай 100-годишнината от смъртта на художника през 1928 г., но така и не заснема, редом с автопортрет на младия Гоя и фотография на младия Бунюел в една и съща възраст. Тези два портрета заедно с портретите на двамата в напреднала възраст, които по-късно откриваме в Музея на Сарагоса, оформят рамката на изложбата.
Останалите четири раздела отразяват допирните им точки в идеи, нагласи и творчески търсения. "Цената на любопитството" например разкрива интереса към знанието и себеусъвършенстването, демонстриран чрез важните за Бунюел книги, а картината "Мадона с младенеца" на Гоя е белег за еволюцията на изкуството му от бароковата традиция към новите течения за епохата. "Принципът на дискомфорта" пък се фокусира върху неконформистките им характери и критичността им спрямо политика, религия, властовите отношения и насилието в различните му аспекти, илюстрирани с няколко картини на Гоя от поредицата "Бедствия", между които и известната La letra con sangre entra (популярна испанска фраза, която се превежда буквално като "Буквите влизат с кръв"), и с откъси от филмите "Земя без хляб" и "Забравените" на Бунюел. Приковаваща вниманието е мисълта на мексиканско-испански експериментален романист Макс Ауб, изписана на една от стените: "Чудовищата на Гоя и тези на Бунюел са деца на църквата и буржоазията – израснали с първата и разпаднали се във втората – но в контекста на и двете засвидетелстват, най-вече в напреднала възраст, отсъствието на надежда."
В залата, озаглавена "Подривна дейност и свобода", продължава изследването на провокативността, като гвоздеят е "Сцени от карнавал" от Гоя, а най-интересната последна секция е посветена на ирационалното и интереса към сънищата от страна на двамата - включва известния капричос "Сънят на разума произвежда чудовища" на Гоя и сцени от сюрреалистичния филм "Андалуското куче", който Бунюел снима с приятеля си Салвадор Дали през 1929 г., осъществявайки топла връзка между авангарда в изобразителното изкуство и киното.
Изложбата продължава до 30 декември в музея "Гоя" и Музея на Сарагоса, но Гоя и Бунюел са из цяла Сарагоса - тяхното име носят монументи, площади, улици и училища, куполът на внушителната базилика "Нуестра Сеньора де Пилар" е изрисуван от Гоя, а във фоайето на Музея за съвременно изкуство "Пабло Серано" може да се види VR инсталация, която пресъздава заснемането на сцената с прерязаното око от "Андалуското куче" и друга ключова сцена от "Симон пустинникът" на Бунюел.
Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес, художник. Луис Бунюел Портолес, филмов режисьор. И двамата са от Арагон - основополагаща за днешна Испания автономна област със суров климат, тежка храна и пустинно-планински пейзаж. Родени са с разлика от точно 150 години, която се стопява в сродността на душите им и в приликите между произведенията им.
И двамата губят слуха си в някакъв момент от живота си (Гоя от болест, Бунюел – от изстрел), след което все повече се вглеждат в сънищата и продължават да създават внушителни образи. И двамата са критично-саркастични към обществата, които се е налагало да обитават. И двамата са търсещи и не виреят на едно място – Гоя пътува често до Италия и накрая се заселва във Франция, където умира, Бунюел бяга от франкисткия режим във Франция и завършва живота си в Мексико. Дробят на парчета църква, буржоазия, самозабравила се власт, лицемерен морал и го правят с проникновеността на древногръцки мислители и разкрепостеността на Дионисиеви сатири.
0 коментара