Don't Look Back in Anger: 2018 в изкуството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Don't Look Back in Anger: 2018 в изкуството

Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи

Don't Look Back in Anger: 2018 в изкуството

Какво се случи в съвременното изкуство в България и по света

6204 прочитания

Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи

© Reuters


Годината на младите

Може би допреди 2-3 години сцената България се беше пренаситила и имаше спешна нужда от въздух и нови имена, а може и просто това да е кръговратът на живота, но ето че поне от 2017 г. насам темата за младите автори се установи трайно на дневен ред.

Още миналата година наред с традиционните формати (като "Място за срещи" в галерия "Васка Емануилова") се появиха и нови такива - училището за млади автори на Института за съвременно изкуство, "Портфолио ден" и "15 минути слава" (на галерия "Сариев"), втората част на "Спора за реалността" в галерия "Райко Алексиев" и др. Кулминацията на цялата тази енергия като че ли беше изложбата на номинираните за наградата БАЗА, която тази година спечели Мартин Пенев. Още преди това се отличиха и продължават категорично да се заявяват и отаналите номинирани - Вълко Чобанов, Марта Джурина, Пепа Иванова, София Грънчарова, Радостин Седевчев и Стефан Иванов.

Показателно за новата вълна в изкуството е и големият брой самостоятелни изложби на млади автори тази година като например на Мария Налбантова, Аксиния Пейчева, Мич Брезунек, Явор Костадинов и други.

Би било почти невъзможно да сложим общ знаменател, да посочим обща линия или тенденция в творчеството им. Но именно тези разнообразие и разнопосочност създават усещане за свобода и ново и начало.

и годината на Лъчезар Бояджиев

2018-та беше добра година не само за младите, но и за един от емлбематичните автори на предишното поколение - Лъчезар Бояджиев. В началото на годината цялостното му творчество беше представено в мащабна ретроспектива в СГХГ. Паралелно с това в галерия "Сариев" в Пловдив течеше друга негова самостоятелна изложба, а през септември той беше отличен с наградата на Столична община за особен принос в културата в категорията "Визуално-пластични изкуства".

От ретроспективата на Лъчезар Бояджиев в СГХГ
Автор: Цветелина Белутова
Преглед на оригинала

Малко са художниците, които имат подхода на Бояджиев. По време на изложбата си в СГХГ той предлагаше турове, които всяка седмица събираха десетки млади и любопитни хора, дошли да послушат неговите увлекателни разкази, разпростиращи се от неговото собствено творчество до историята на българското изкуство изобщо.

Новите места

Едва ли има по-красноречив фактор за развитието на една сцена от появата на нови и различни пространства за изкуство. Още в края на 2017-та се появиха три нови важни галерии - "Структура", "Плюс 359" и One Monev Gallery, които бързо успяха да се наложат и да развият дейността си. Последното попълнение в редиците на изискваните нови галерии пък е Oborishte 5 Hall and Gallery, която отвори врати тази есен. 2018-та беше важна година и за независимата сцена - изгубихме едно от емблематичните независими пространства - the fridge, но пък се появиха редица нови точки на алтернативната карта като Място 167, Seemeon 29 и Bold, които тепърва трябва да развият и утвърдят своя профил и изложбена политика.

Изкуство за историята

Най-дългоочакваната и обсъждана книга сред интересуващите се от съвременно изкуство без съмнение беше "Въведение в българското съвременно изкуство" на Весела Ножарова. Книгата е важна не само с това, че представя по лесен и достъпен начин българското изкуство, но и защото е първият такъв труд на английски език. Което пък от своя страна отваря съвсем нови пътища към нашето изкуство, което продължава да страда от невидимостта си на международно ниво. Другата важна инициатива в тази посока, отново идваща от фондация "Отворени изкуства", е платформата Open Art Files. Базата данни с биографи и портфолиа на художници и куратори, статии и документи статира в последните дни на 2018-та и тепърва ще се разраства като платформа за популяризирането на българското съвременно изкуство.

Къде отидоха фестивалите?

Прилагането на златната фестивална формула в сферата на съвременното изкуство значително намалява. Тази година нямаше нито Водна кула арт фест, нито Дома арт фест, нито Нощ/Пловдив, а споменът за Sofia Contemporary бавно излинява.

Фестивалната култура се крепеше от няколко по-значими фестивала, чиито профил е и отвъд съвременното изкуство като КвАРТал, "180 градуса", "Фотофабрика" или "Порт прим" в Бургас. И какво всъщност се случи с фестивалите за изкуство? Дали модата им отмина, дали публиката се пренасити или културните оператори се умориха от лудото фестивално темпо, това само времето ще покаже.

Нов директор, ново начало

Националната галерия посрещна 2018-та с един директор, но ще я изправи с друг. Начело на институцията застана Яра Бубнова, чието назначение дойде във важен момент - само година преди следващото Венецианско биенале, когато България най-сетне ще участва, за първи път от близо десетилетие. Скоро след застъпването на длъжност на Бубнова, процесът по одобрение на статут за национално участие във Венеция се задвижи и одобри, отвори се конкурс за кураторски проекти, нае се място за павилиона. Разбира се, много са отворените въпроси за Венецианското биенале или за попълването на колекцията на НХГ с вече превърналото в знаменито дарение от 2 милиона лева, но промяната носи и усещане за надежда.

Няма как без скандали

Спорни теми и дискусии има всяка година, но 2018-та се отличи с два грандиони арт скандала - Бронзовата къща на Пламен Деянофф и пърформанс-вечерята на Ода Жон. Каза се много, дори може би прекалено много. На прага на 2019-та, можем да се върнем назад и да потърсим позитивното в двете истории.

Казусът с Бронзовата къща се превърна в повод Столична община да предприеме сериозни мерки за мястото на бившия мавзолей и изобщо да мисли по-активно за изкуство в градска среда. Появиха се планове подземието на мавзолея да бъде превърнато в галерия, а отгоре, на мястото на Бронзовата къща, да има временни инсталации, избрани след конкурс по програма "Навън". Скулптурата на Пламен Деянофф отключи и така необходимата дискусия за публичната среда - на кого принадлежи тя и как могат или не могат да се вземат решения за изкуството в нея.

Случаят с пърформанс-вечерята на Ода Жон в Двореца показа, че съвременното изкуство може истински да вълнува публиката, та дори и води до истерични крайности. Едва ли има друг подобен случай в последните години, когато едно арт събитие да е толкова коментирано и отразявано в медиите - от традиционните културни сайтове, през всевъзможните сутрешни блокове и централни емсии новини до ключовите източници на фалшиви новини. Цялата случка повдигна редица дебати, които за съжаление надхвърлиха естетическите спорове и се превърнаха в повод за нападки срещу новата директорка на НХГ Яра Бубнова.

Позитивното случая е, че министърът на културата Боил Банов публично заяви, че актът на Ода Жон е изкуство и че той "няма да върне цензурата" в България. Въпросното позитивно обаче бързо беше затрупано под куп интриги, анонимни и публични изказвания, фалшиви новини и твърдения и като цяло междуличностни особици, водещи началото си в миналия век и хвърлящи тежката си сянка над арт сцената у нас и до днес.

От изложбата на Ода Жон в Националната галерия
Автор: Юлия Лазарова
Преглед на оригинала

Хубава ли е Бронзовата къща или не? Пърформанс ли беше събитието на Ода Жон или вечеря? Какъвто да е отговорът, който и да е прав, изкуството трябва да подвига въпроси и да ни кара да мислим. И ето че в това отношение 2018-та бие по резултат. За догодина остава само да си пожелаем дебатите да са по-смислени и зрели и да се въртят повече около самото изкуството, от колкото около личности и случки от миналото.

Светът на изкуството през 2018-та

Пътуващото европейско биенале Манифеста в Палермо, биеналетата в Берлин, Глазгоу, Сао Пауло и Сидни - големите форуми се опитваха да намерят баланса между локалното, местния контекст, история и общности и големите теми и предизвикателствата на нашето време. От Аспеките на глобализацията, миграцията, фокусът върху доскоро депривилегировани групи до преоткриването на пренебрегнати от историята автори. Българско присъствие имаше в Сидни в лицето на младия художник Димитър Солаков.

Вальо Ченков
Фотограф: Цветелина Белутова

Докато арт календарът тази година трябваше да се сбогува със събитията в Монреал и Маракеш поради липса на средства и дългове, то на картата се появиха две нови локации, които направиха сериозна заявка. Между юни и октомври се проведе първото биенале в Рига. В списъка с участващи художници се наредиха и българските автори Недко Солаков и Вальо Ченков. Другото премиерно биенале, което също получи множество добри отзиви от критиката, е това в Банкок.

Докато вече над година продължават скандалите за мултимилионния бюджет (до голяма степен от публични средства) на Документа в Касел, биеналетата в Рига и Банкок доказаха, че е възможна алтернатива. И двете събития са частни инициативи и се финансират от спонсори.

Мoney, money, money

Преди точно 10 години аукционната къща "Сотбис" направи исторически търг на 223 нови произведения на Деймиън Хърст. В съвсем същата сутрин на 15 септември 2008 г. Лемън Брадърс обявяват, че затварят врати при 600 милиарда долара дълг, което е и най-големият банкрут в историята на САЩ. Хърст си тръгва със 172 милиона долара този ден, но пазарът на съвременното изкуство се срива и му отнемат години, докато върне стойностите си от преди кризата.

Сега, 10 години по-късно, когато пазарът е далеч по-стабилен, анонимният художник Банкси се превърна в новата звезда на търговете, след като през октомври тази година негова картина беше унищожена от рамката-шредер за документи само минути, след като беше продадена за 1,4 милиона долара.

Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи
Източник: Reuters
Преглед на оригинала

Но освен годината на най-пъкления план в изкуството 2018-та беше и времето за нови рекорди. Кери Джеймс Маршал се превърна в най-скъпо продавания жив чернокож художник с рекордната цена от 21,1 милиона долара, заплатена не от кой да е от Шон Диди Комбс, който освен рапър, е вече и колекционер на изкуство.

Миналата година картина на Жан-Мишел Баския се продаде за 110,5 милиона долара, което няма как да не наведе на мисълта, че може би са настанали добри времена за художниците от афроамерикански произход. Статистиките за музейните откупки сочат друго. За последните 10 години едва 7,6% от изложбите в американски музеи са били на чернокожи автори, а откупките - само около 2% в сравнение с новите придобивки от бели художници.

Годината беше добра и за жените художнички. Макар и с почти 10 милиона по-малко от Маршал, беше поставен и рекорд за най-скъпо продадена творба на жива жена. За 12,4 милиона долара аукционна къща "Сотбис" продаде картина на Джени Савил.

Голяма новина за признанието на жените в изкуството беше и откупката на новооткрития автопортрет на Артемизия Джентилески от British Museum. Това е едва 21-вата творба на жена в колекцията на музея, която наброява над 2300 експоната. Преди броени дни обаче щастливото събитие беше помрачено от съмнения, че картината е била нелегално придобита по времето на Втората световна война.

Изкуството в последните години става все по-чувствително към дискриминацията и пропуските в историята. Обръща се все по-голямо внимание на жените, чернокожите, депривилигорованите групи, забравените от историята по политически причини, пазарът на изкуство от Азия е в небивал подем. Някои казват, че сега не е времето на "белите мъже" художници, което явно не важи на Дейвид Хокни, чиято картина "Портрет на художник (басейн с две фигури)" беше продадена за 90,3 милиона долара през ноември тази година.

"Портрет на художник (басейн с две фигури)" на Дейвид Хокни
Преглед на оригинала

Големите в изкуството

Сп. Art Review публикува своята класация на 100-те най-влиятелни личности в съвременното изкуство. Тази година челната почиция зае галеристът Дейвид Цвирнер, който отбеляза 25 години от основаването на галерията си с клонове в Ню Йорк, Лондон и Хонконг. Второто място заема художникът Кери Джеймс Маршал. В топ три има и една обща номинация - на движението #metoo, което не разтърси само Холивуд, но световната сцена за изкуство. Останалите художници в топ 10 са Хито Стайрл (под номер 1 миналата година) и Ай Вейвей.

Там са още и галеристите Иван и Емануела Вирт, които преди броени дни обявиха старта на института Хаузер&Вирт. Новата "напълно независима" (по думата на основателите) организация ще се занимава с подпомагане на изследователства дейности и консервация. От години големите галерии и дилъри, сред които и самият Дейвид Цвирнер, активно се впускат в различни по мащаб каузи в обществена полза. Дали и как този флирт между комерсиалния интерес и благотворителната дейност ще се отрази върху пазара и сцената като цяло тепърва ще видим през следващите години.

Опит за деколонизация

По думите на директора на Музея на Африка в Белгия над 80% от африканското изкуство днес се намира в Европа. От години се повдига въпросът за реституцията и връщането на културното наследство на Африка. Ключова роля за това изигра реч на френския президент Макрон миналата година, когато той призова африканското изкуство да се върне у дома си. След това беше възложен научен доклад, който да се занимае с въпроса и който беше представен в края на ноември тази година. В него френската историчка Бенедикт Савой и сенегалският икономист Фелуион Сар препоръчват реституция.

Темата е повече от болезнена за европейските музеи. Докато едни си затварят очите за открадното изкуство (не само от Африка, но и като цяло от колониално време и от Втората световна война), други плахо започват да реформират музеите и изложбената си политика. Такъв пример е именно Музеят на Африка, чието начало тъне в сянката на колониалното завоевание на крал Леополд Втори в Конго. Днес обаче музеят се опитва да включи в сбирката си и неизказаната история на насилието и жертвите на колониализма, като за тази цел се обръща и към съвременни художници от Конго.

За реституция все още не може да става дума и е крайно неясно дали и как някога неправомерно придобитото наследство ще бъде върнато. По-важното в момента е, че за темата вече се говори все по-открито и публиката в Европа, а и по света, вече започва да развива така необходимата чувствителност в обсъждането на проблема.

Работа на Мартин Пенев, актуалния носител на наградата БАЗА
Автор: Радостин Седевчев
Преглед на оригинала

Годината на младите

Може би допреди 2-3 години сцената България се беше пренаситила и имаше спешна нужда от въздух и нови имена, а може и просто това да е кръговратът на живота, но ето че поне от 2017 г. насам темата за младите автори се установи трайно на дневен ред.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    rwn31589484 avatar :-|
    rwn

    Първо, поздравления за този обзор.
    Въпреки, недостатъците си, (ще посоча част от тях по-долу), това е доста добър текст за стандартите на настоящата медия или въобще, за състоянието на критиката в България през последните години.

    Погледът отвътре е налице. Ерудицията също. Предполагам, че престоят от няколко години в Берлин и знаенето на няколко езика спомагат на авторката да е наясно с това, какво се случва у нас и по света.

    Смятам, че текстът по-горе само би спечелил, ако се беше опитал да погледне на арт сцената в България по един, малко по-критичен начин.

    За ситуацията по света в сферата на изкуствата, този текст е доста приличен.

    Няма да коментирам едно по едно, просто няколко неща.

    За Ода Жон и всичките там недомислици с вечерята пърформанс се написа наистина много, но ето две доста добри и авторитетни мнения по този въпрос. Хората не са анонимни и са застанали с имената си зад мнението си.
    Първото е на професор Свилен Стефанов

    Националната галерия по наклона на личните зависимости и груповите интереси
    https://www.ficusart.com/critique15


    И един текст на Генади Гатев за Недко Солаков, Яра Бубнова и ситуацията около НХГ

    Недко Солаков и пърформансът на българския трансформърс

    https://www.ficusart.com/critique20

    Няма нужда от някакво голяма полемизиране, но определено ми се струва проблем тази дуалност във функциите на Бубнова за толкова дълги години. Струва ми се, че има върху какво да се замислим за ситуацията в НХГ.
    И ако за Ода не искам да казвам нищо, най-малкото, защото няма да е много приятно, все пак, благодарение на тази глупост с вечерята-пърформанс, се осветиха разни аспекти на НХГ и нейното настоящо ръководство. Което ми се струва много, много положителен развой на ситуацията.

    Също така, това е свързано и с биеналето във Венеция и българското участие там.
    Безспорно е добре, че България ще участва през 2019 година.
    И това Е новината на годината за България в тази област.
    И ще бъде и новината на годината и за следващата година.
    Но, остават много съмнения и ще се натрупат още повече след избора..предполагам.
    Предполагам, че Яра ще се успокои чак след като тя е поне няколко пъти бъде куратор (явен и скрит) на българското участие... и след като всички до един членове на ИСИ бъдат избрани да представляват България в бъдещите участия във Венеция. Барабар с техните синове, дъщери и и внуци.
    Защото, явно България е само София, а пък София е само ИСИ...

    Това с Димитър Солаков ми е много неприятно да го коментирам въобще, но изложбата във Виваком галерията "Нов живот за миналото" беше с куратор Бубнова. Със същото това боди ъф уърк той беше "избран" и замина за Сидни.
    На авторката на статията е ясно как стават тези неща. Кураторите от Сидни не знаят на картата къде е България, камо ли кой е Димитър Солаков. Просто, препоръчано им е и толкова. Ясно от кого...
    Явно, освен бащата, трябва и синът да е във Венеция.
    Тази част ми се струва най-отвратителната.
    Разбира се, авторката е част от системата и тя не може да си позволи да напише нищо подобно.
    Но аз мога!

    Относно младите и не толкова младите в сферата на изкуствата в България. Няколко неща и в тази посока.

    Например, колко са наградите за съвременно изкуство в България? Не много, нали? Защо ли това е така!

    Ако го сравним с литературната сцена, например, ще видим много национални награди, ще видим и много регионални, ще видим и много тематични. Но в областта на визуалните изкуства няма такова нещо.
    Ето върху нещо, което да се работи.

    Коментирате наградата БАЗА. Добре, но ако човек я следи отблизо, ще види разни модели, които се повтарят безкрайно.
    Например, конфигурациите на журито през годините показват доста интересни неща...
    Също така, почти всички номинирани артисти или са учили в НХА и имат някаква степен от там, или са свързани с ИСИ. Доколкото виждам, може би от тазгодишните номинации, само Марта Джурина не попада в едната или другата категория. Но тя, сякаш е изключение.

    Това ми се струва, че е проблем.
    Статуквото се пази и запазва. Зависимостите си личат от километри.

    И въобще, как се откриват новите артисти в България? Явно, който кандидатства за БАЗА има шанс. Евентуално, ако е учил на правилното място...
    А ако не е учил на правилното място, ако няма образование в тази област въобще, или пък, ако е на 36 години или на 46 години...няма май шанс да бъде открит.
    Къде са другите конкурси, къде е провокативното търсене на таланти?
    Спящи дълбок зимен сън институции. Мързел, некомпетентност и зависимости.

    Галериите също са доста мързеливи. Сариев е изключение. Те си знаят интереса и си го гонят добре. Но, една птичка пролет не прави. One Monev Gallery вървят в някаква подобна посока, но все още не показват много смелост в избора на нови имена. Структура все още не е с много ясна структура. А и тя, засега, не се вписва много в типичния модел на комерсиална галерия. Да видим какво ще излезе от там.

    Но определено галериите са длъжници на артистите.

    Фестивалите са ясни. Водната кула вече е галерия и нещата там се промениха.
    КвАРТал по-скоро няма нищо общо със съвременното изкуство. Там има храна, архитектура и щипка от това и онова, и мислят, че като поканят някоя местна фейсбук звезда във фотографията за изложба и това автоматично означава нещо. да, означава, но не и това, което те си мислят, че означава.
    Нямат много добра идея за какво става въпрос.
    Добра статия преди няколко броя в във вестник К имаше, доста критична, за фестивала и за ситуацията около него.
    А Фотофабрика са много добри в прилапването на средства от държавно и общинско ниво. Някои от изложбите им са интересни, но те имат бюджет колкото 3-4 независими фестивала. Но тези фестивали ги няма, фотофабриката обаче я има
    Както вече написах по-горе, зависимости колкото искаш.

    Относно Дейвид Цвирнер, може би е добре да се обясни защо е на първо място в тази класация, а това е така и той е на първо място защото предложи огромните галерии(като неговата) да започнат да субсидират по-малките галерии при участие им на например на места като Арт Базел.

    Което ми напомня нещо много съществено, че няма българска галерия, която да е участник там.
    Това е добра оценка, всъщност, на това, колко адекватни или колко неадекватни са българските галерии в стратегията си. И в частност, колко неадекватни са в стратегията с артистите, които представляват...
    И ако те не се променя и не променят стратегията си, няма шанс да са на Арт Базел никога. Дори и в портфолиото им да има артисти, които имат в биографиите си Документа или Венеция...

    Авторката пише по-горе следното нещо:

    Някои казват, че сега не е времето на белите хетеросексуални мъже художници, което обаче явно не важи на Дейвид Хокни, чиято картина "Портрет на художник (басейн с две фигури)" беше продадена за 90,3 милиона долара през ноември тази година.

    а ето какво пише в уики страницата за него:
    Hockney is openly gay, and has openly explored the nature of gay love in his portraiture.

    Да, определено не е времето им, най-малкото, защото самия Хокни не е хетеросексуален...
    Плюс това, тази картина, та е икона просто на съвр. изкуство. А и самият Хокни е може би един от най-влиятелните британски художници на 20 век. Затова и цената е такава, каквато е.

    Ще има реституция и Белгия ще върне част от заграбеното, но първо трябва да се построят музеите там, където ще се връщат произведенията. Защото, сега там има просто и буквално хамбари.
    Но Корея строи музеи в Африка в момента и скоро ще има къде да бъдат върнати част от артефактите.

    Този музеи в Tervuren е забележителен, препоръчвам да се разгледа. Великолепна сграда и колекция. И знаем за Леополод, разбира се. И си даваме сметка за чудовищните неща, които е извършил.

    Относно жените творци, предстоят забележителни ретроспективи тази година на много известни художнички. Не в България, разбира се!

    Още веднъж, поздравления!
    Има добра кариера авторката на този текст, пожелавам и да не загуби пътя. С пожелание за малко повече критичност в бъдещите статии!

  • 2
    rwn31589484 avatar :-|
    rwn

    И един текст на Генади Гатев за Недко Солаков, Яра Бубнова и ситуацията около НХГ

    Недко Солаков и пърформансът на българския трансформърс

    https://www.ficusart.com/critique20

    Няма нужда от някакво голяма полемизиране, но определено ми се струва проблем тази дуалност във функциите на Бубнова за толкова дълги години. Струва ми се, че има върху какво да се замислим за ситуацията в НХГ.
    И ако за Ода не искам да казвам нищо, най-малкото, защото няма да е много приятно, все пак, благодарение на тази глупост с вечерята-пърформанс, се осветиха разни аспекти на НХГ и нейното настоящо ръководство. Което ми се струва много, много положителен развой на ситуацията.

    Също така, това е свързано и с биеналето във Венеция и българското участие там.
    Безспорно е добре, че България ще участва през 2019 година.
    И това Е новината на годината за България в тази област.
    И ще бъде и новината на годината и за следващата година.
    Но, остават много съмнения и ще се натрупат още повече след избора..предполагам.
    Предполагам, че Яра ще се успокои чак след като тя е поне няколко пъти бъде куратор (явен и скрит) на българското участие... и след като всички до един членове на ИСИ бъдат избрани да представляват България в бъдещите участия във Венеция. Барабар с техните синове, дъщери и и внуци.
    Защото, явно България е само София, а пък София е само ИСИ...

    Това с Димитър Солаков ми е много неприятно да го коментирам въобще, но изложбата във Виваком галерията "Нов живот за миналото" беше с куратор Бубнова. Със същото това боди ъф уърк той беше "избран" и замина за Сидни.
    На авторката на статията е ясно как стават тези неща. Кураторите от Сидни не знаят на картата къде е България, камо ли кой е Димитър Солаков. Просто, препоръчано им е и толкова. Ясно от кого...
    Явно, освен бащата, трябва и синът да е във Венеция.
    Тази част ми се струва най-отвратителната.
    Разбира се, авторката е част от системата и тя не може да си позволи да напише нищо подобно.
    Но аз мога!

    Относно младите и не толкова младите в сферата на изкуствата в България. Няколко неща и в тази посока.

    Например, колко са наградите за съвременно изкуство в България? Не много, нали? Защо ли това е така!

    Ако го сравним с литературната сцена, например, ще видим много национални награди, ще видим и много регионални, ще видим и много тематични. Но в областта на визуалните изкуства няма такова нещо.
    Ето върху нещо, което да се работи.

    Коментирате наградата БАЗА. Добре, но ако човек я следи отблизо, ще види разни модели, които се повтарят безкрайно.
    Например, конфигурациите на журито през годините показват доста интересни неща...
    Също така, почти всички номинирани артисти или са учили в НХА и имат някаква степен от там, или са свързани с ИСИ. Доколкото виждам, може би от тазгодишните номинации, само Марта Джурина не попада в едната или другата категория. Но тя, сякаш е изключение.

    Това ми се струва, че е проблем.
    Статуквото се пази и запазва. Зависимостите си личат от километри.

    И въобще, как се откриват новите артисти в България? Явно, който кандидатства за БАЗА има шанс. Евентуално, ако е учил на правилното място...
    А ако не е учил на правилното място, ако няма образование в тази област въобще, или пък, ако е на 36 години или на 46 години...няма май шанс да бъде открит.
    Къде са другите конкурси, къде е провокативното търсене на таланти?
    Спящи дълбок зимен сън институции. Мързел, некомпетентност и зависимости.

    Галериите също са доста мързеливи. Сариев е изключение. Те си знаят интереса и си го гонят добре. Но, една птичка пролет не прави. One Monev Gallery вървят в някаква подобна посока, но все още не показват много смелост в избора на нови имена. Структура все още не е с много ясна структура. А и тя, засега, не се вписва много в типичния модел на комерсиална галерия. Да видим какво ще излезе от там.

    Но определено галериите са длъжници на артистите.

    Фестивалите са ясни. Водната кула вече е галерия и нещата там се промениха.
    КвАРТал по-скоро няма нищо общо със съвременното изкуство. Там има храна, архитектура и щипка от това и онова, и мислят, че като поканят някоя местна фейсбук звезда във фотографията за изложба и това автоматично означава нещо. да, означава, но не и това, което те си мислят, че означава.
    Нямат много добра идея за какво става въпрос.
    Добра статия преди няколко броя в във вестник К имаше, доста критична, за фестивала и за ситуацията около него.
    А Фотофабрика са много добри в прилапването на средства от държавно и общинско ниво. Някои от изложбите им са интересни, но те имат бюджет колкото 3-4 независими фестивала. Но тези фестивали ги няма, фотофабриката обаче я има
    Както вече написах по-горе, зависимости колкото искаш.

    Относно Дейвид Цвирнер, може би е добре да се обясни защо е на първо място в тази класация, а това е така и той е на първо място защото предложи огромните галерии(като неговата) да започнат да субсидират по-малките галерии при участие им на например на места като Арт Базел.

    Което ми напомня нещо много съществено, че няма българска галерия, която да е участник там.
    Това е добра оценка, всъщност, на това, колко адекватни или колко неадекватни са българските галерии в стратегията си. И в частност, колко неадекватни са в стратегията с артистите, които представляват...
    И ако те не се променя и не променят стратегията си, няма шанс да са на Арт Базел никога. Дори и в портфолиото им да има артисти, които имат в биографиите си Документа или Венеция...

    Авторката пише по-горе следното нещо:

    Някои казват, че сега не е времето на белите хетеросексуални мъже художници, което обаче явно не важи на Дейвид Хокни, чиято картина "Портрет на художник (басейн с две фигури)" беше продадена за 90,3 милиона долара през ноември тази година.

    а ето какво пише в уики страницата за него:
    Hockney is openly gay, and has openly explored the nature of gay love in his portraiture.

    Да, определено не е времето им, най-малкото, защото самия Хокни не е хетеросексуален...
    Плюс това, тази картина, та е икона просто на съвр. изкуство. А и самият Хокни е може би един от най-влиятелните британски художници на 20 век. Затова и цената е такава, каквато е.

    Ще има реституция и Белгия ще върне част от заграбеното, но първо трябва да се построят музеите там, където ще се връщат произведенията. Защото, сега там има просто и буквално хамбари.
    Но Корея строи музеи в Африка в момента и скоро ще има къде да бъдат върнати част от артефактите.

    Този музеи в Tervuren е забележителен, препоръчвам да се разгледа. Великолепна сграда и колекция. И знаем за Леополод, разбира се. И си даваме сметка за чудовищните неща, които е извършил.

    Относно жените творци, предстоят забележителни ретроспективи тази година на много известни художнички. Не в България, разбира се!

    Още веднъж, поздравления!
    Има добра кариера авторката на този текст, пожелавам и да не загуби пътя. С пожелание за малко повече критичност в бъдещите статии!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK