Don't Look Back in Anger: 2018 в изкуството

Какво се случи в съвременното изкуство в България и по света

Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи
Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи
Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи    ©  Reuters
Картината на Банкси, малко преди тя да се самоунищожи    ©  Reuters

Годината на младите

Може би допреди 2-3 години сцената България се беше пренаситила и имаше спешна нужда от въздух и нови имена, а може и просто това да е кръговратът на живота, но ето че поне от 2017 г. насам темата за младите автори се установи трайно на дневен ред.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rwn31589484 avatar :-|
    rwn
    • + 2

    Първо, поздравления за този обзор.
    Въпреки, недостатъците си, (ще посоча част от тях по-долу), това е доста добър текст за стандартите на настоящата медия или въобще, за състоянието на критиката в България през последните години.

    Погледът отвътре е налице. Ерудицията също. Предполагам, че престоят от няколко години в Берлин и знаенето на няколко езика спомагат на авторката да е наясно с това, какво се случва у нас и по света.

    Смятам, че текстът по-горе само би спечелил, ако се беше опитал да погледне на арт сцената в България по един, малко по-критичен начин.

    За ситуацията по света в сферата на изкуствата, този текст е доста приличен.

    Няма да коментирам едно по едно, просто няколко неща.

    За Ода Жон и всичките там недомислици с вечерята пърформанс се написа наистина много, но ето две доста добри и авторитетни мнения по този въпрос. Хората не са анонимни и са застанали с имената си зад мнението си.
    Първото е на професор Свилен Стефанов

    Националната галерия по наклона на личните зависимости и груповите интереси
    https://www.ficusart.com/critique15


    И един текст на Генади Гатев за Недко Солаков, Яра Бубнова и ситуацията около НХГ

    Недко Солаков и пърформансът на българския трансформърс

    https://www.ficusart.com/critique20

    Няма нужда от някакво голяма полемизиране, но определено ми се струва проблем тази дуалност във функциите на Бубнова за толкова дълги години. Струва ми се, че има върху какво да се замислим за ситуацията в НХГ.
    И ако за Ода не искам да казвам нищо, най-малкото, защото няма да е много приятно, все пак, благодарение на тази глупост с вечерята-пърформанс, се осветиха разни аспекти на НХГ и нейното настоящо ръководство. Което ми се струва много, много положителен развой на ситуацията.

    Също така, това е свързано и с биеналето във Венеция и българското участие там.
    Безспорно е добре, че България ще участва през 2019 година.
    И това Е новината на годината за България в тази област.
    И ще бъде и новината на годината и за следващата година.
    Но, остават много съмнения и ще се натрупат още повече след избора..предполагам.
    Предполагам, че Яра ще се успокои чак след като тя е поне няколко пъти бъде куратор (явен и скрит) на българското участие... и след като всички до един членове на ИСИ бъдат избрани да представляват България в бъдещите участия във Венеция. Барабар с техните синове, дъщери и и внуци.
    Защото, явно България е само София, а пък София е само ИСИ...

    Това с Димитър Солаков ми е много неприятно да го коментирам въобще, но изложбата във Виваком галерията "Нов живот за миналото" беше с куратор Бубнова. Със същото това боди ъф уърк той беше "избран" и замина за Сидни.
    На авторката на статията е ясно как стават тези неща. Кураторите от Сидни не знаят на картата къде е България, камо ли кой е Димитър Солаков. Просто, препоръчано им е и толкова. Ясно от кого...
    Явно, освен бащата, трябва и синът да е във Венеция.
    Тази част ми се струва най-отвратителната.
    Разбира се, авторката е част от системата и тя не може да си позволи да напише нищо подобно.
    Но аз мога!

    Относно младите и не толкова младите в сферата на изкуствата в България. Няколко неща и в тази посока.

    Например, колко са наградите за съвременно изкуство в България? Не много, нали? Защо ли това е така!

    Ако го сравним с литературната сцена, например, ще видим много национални награди, ще видим и много регионални, ще видим и много тематични. Но в областта на визуалните изкуства няма такова нещо.
    Ето върху нещо, което да се работи.

    Коментирате наградата БАЗА. Добре, но ако човек я следи отблизо, ще види разни модели, които се повтарят безкрайно.
    Например, конфигурациите на журито през годините показват доста интересни неща...
    Също така, почти всички номинирани артисти или са учили в НХА и имат някаква степен от там, или са свързани с ИСИ. Доколкото виждам, може би от тазгодишните номинации, само Марта Джурина не попада в едната или другата категория. Но тя, сякаш е изключение.

    Това ми се струва, че е проблем.
    Статуквото се пази и запазва. Зависимостите си личат от километри.

    И въобще, как се откриват новите артисти в България? Явно, който кандидатства за БАЗА има шанс. Евентуално, ако е учил на правилното място...
    А ако не е учил на правилното място, ако няма образование в тази област въобще, или пък, ако е на 36 години или на 46 години...няма май шанс да бъде открит.
    Къде са другите конкурси, къде е провокативното търсене на таланти?
    Спящи дълбок зимен сън институции. Мързел, некомпетентност и зависимости.

    Галериите също са доста мързеливи. Сариев е изключение. Те си знаят интереса и си го гонят добре. Но, една птичка пролет не прави. One Monev Gallery вървят в някаква подобна посока, но все още не показват много смелост в избора на нови имена. Структура все още не е с много ясна структура. А и тя, засега, не се вписва много в типичния модел на комерсиална галерия. Да видим какво ще излезе от там.

    Но определено галериите са длъжници на артистите.

    Фестивалите са ясни. Водната кула вече е галерия и нещата там се промениха.
    КвАРТал по-скоро няма нищо общо със съвременното изкуство. Там има храна, архитектура и щипка от това и онова, и мислят, че като поканят някоя местна фейсбук звезда във фотографията за изложба и това автоматично означава нещо. да, означава, но не и това, което те си мислят, че означава.
    Нямат много добра идея за какво става въпрос.
    Добра статия преди няколко броя в във вестник К имаше, доста критична, за фестивала и за ситуацията около него.
    А Фотофабрика са много добри в прилапването на средства от държавно и общинско ниво. Някои от изложбите им са интересни, но те имат бюджет колкото 3-4 независими фестивала. Но тези фестивали ги няма, фотофабриката обаче я има
    Както вече написах по-горе, зависимости колкото искаш.

    Относно Дейвид Цвирнер, може би е добре да се обясни защо е на първо място в тази класация, а това е така и той е на първо място защото предложи огромните галерии(като неговата) да започнат да субсидират по-малките галерии при участие им на например на места като Арт Базел.

    Което ми напомня нещо много съществено, че няма българска галерия, която да е участник там.
    Това е добра оценка, всъщност, на това, колко адекватни или колко неадекватни са българските галерии в стратегията си. И в частност, колко неадекватни са в стратегията с артистите, които представляват...
    И ако те не се променя и не променят стратегията си, няма шанс да са на Арт Базел никога. Дори и в портфолиото им да има артисти, които имат в биографиите си Документа или Венеция...

    Авторката пише по-горе следното нещо:

    Някои казват, че сега не е времето на белите хетеросексуални мъже художници, което обаче явно не важи на Дейвид Хокни, чиято картина "Портрет на художник (басейн с две фигури)" беше продадена за 90,3 милиона долара през ноември тази година.

    а ето какво пише в уики страницата за него:
    Hockney is openly gay, and has openly explored the nature of gay love in his portraiture.

    Да, определено не е времето им, най-малкото, защото самия Хокни не е хетеросексуален...
    Плюс това, тази картина, та е икона просто на съвр. изкуство. А и самият Хокни е може би един от най-влиятелните британски художници на 20 век. Затова и цената е такава, каквато е.

    Ще има реституция и Белгия ще върне част от заграбеното, но първо трябва да се построят музеите там, където ще се връщат произведенията. Защото, сега там има просто и буквално хамбари.
    Но Корея строи музеи в Африка в момента и скоро ще има къде да бъдат върнати част от артефактите.

    Този музеи в Tervuren е забележителен, препоръчвам да се разгледа. Великолепна сграда и колекция. И знаем за Леополод, разбира се. И си даваме сметка за чудовищните неща, които е извършил.

    Относно жените творци, предстоят забележителни ретроспективи тази година на много известни художнички. Не в България, разбира се!

    Още веднъж, поздравления!
    Има добра кариера авторката на този текст, пожелавам и да не загуби пътя. С пожелание за малко повече критичност в бъдещите статии!

    Нередност?
  • 2
    rwn31589484 avatar :-|
    rwn
    • + 2

    И един текст на Генади Гатев за Недко Солаков, Яра Бубнова и ситуацията около НХГ

    Недко Солаков и пърформансът на българския трансформърс

    https://www.ficusart.com/critique20

    Няма нужда от някакво голяма полемизиране, но определено ми се струва проблем тази дуалност във функциите на Бубнова за толкова дълги години. Струва ми се, че има върху какво да се замислим за ситуацията в НХГ.
    И ако за Ода не искам да казвам нищо, най-малкото, защото няма да е много приятно, все пак, благодарение на тази глупост с вечерята-пърформанс, се осветиха разни аспекти на НХГ и нейното настоящо ръководство. Което ми се струва много, много положителен развой на ситуацията.

    Също така, това е свързано и с биеналето във Венеция и българското участие там.
    Безспорно е добре, че България ще участва през 2019 година.
    И това Е новината на годината за България в тази област.
    И ще бъде и новината на годината и за следващата година.
    Но, остават много съмнения и ще се натрупат още повече след избора..предполагам.
    Предполагам, че Яра ще се успокои чак след като тя е поне няколко пъти бъде куратор (явен и скрит) на българското участие... и след като всички до един членове на ИСИ бъдат избрани да представляват България в бъдещите участия във Венеция. Барабар с техните синове, дъщери и и внуци.
    Защото, явно България е само София, а пък София е само ИСИ...

    Това с Димитър Солаков ми е много неприятно да го коментирам въобще, но изложбата във Виваком галерията "Нов живот за миналото" беше с куратор Бубнова. Със същото това боди ъф уърк той беше "избран" и замина за Сидни.
    На авторката на статията е ясно как стават тези неща. Кураторите от Сидни не знаят на картата къде е България, камо ли кой е Димитър Солаков. Просто, препоръчано им е и толкова. Ясно от кого...
    Явно, освен бащата, трябва и синът да е във Венеция.
    Тази част ми се струва най-отвратителната.
    Разбира се, авторката е част от системата и тя не може да си позволи да напише нищо подобно.
    Но аз мога!

    Относно младите и не толкова младите в сферата на изкуствата в България. Няколко неща и в тази посока.

    Например, колко са наградите за съвременно изкуство в България? Не много, нали? Защо ли това е така!

    Ако го сравним с литературната сцена, например, ще видим много национални награди, ще видим и много регионални, ще видим и много тематични. Но в областта на визуалните изкуства няма такова нещо.
    Ето върху нещо, което да се работи.

    Коментирате наградата БАЗА. Добре, но ако човек я следи отблизо, ще види разни модели, които се повтарят безкрайно.
    Например, конфигурациите на журито през годините показват доста интересни неща...
    Също така, почти всички номинирани артисти или са учили в НХА и имат някаква степен от там, или са свързани с ИСИ. Доколкото виждам, може би от тазгодишните номинации, само Марта Джурина не попада в едната или другата категория. Но тя, сякаш е изключение.

    Това ми се струва, че е проблем.
    Статуквото се пази и запазва. Зависимостите си личат от километри.

    И въобще, как се откриват новите артисти в България? Явно, който кандидатства за БАЗА има шанс. Евентуално, ако е учил на правилното място...
    А ако не е учил на правилното място, ако няма образование в тази област въобще, или пък, ако е на 36 години или на 46 години...няма май шанс да бъде открит.
    Къде са другите конкурси, къде е провокативното търсене на таланти?
    Спящи дълбок зимен сън институции. Мързел, некомпетентност и зависимости.

    Галериите също са доста мързеливи. Сариев е изключение. Те си знаят интереса и си го гонят добре. Но, една птичка пролет не прави. One Monev Gallery вървят в някаква подобна посока, но все още не показват много смелост в избора на нови имена. Структура все още не е с много ясна структура. А и тя, засега, не се вписва много в типичния модел на комерсиална галерия. Да видим какво ще излезе от там.

    Но определено галериите са длъжници на артистите.

    Фестивалите са ясни. Водната кула вече е галерия и нещата там се промениха.
    КвАРТал по-скоро няма нищо общо със съвременното изкуство. Там има храна, архитектура и щипка от това и онова, и мислят, че като поканят някоя местна фейсбук звезда във фотографията за изложба и това автоматично означава нещо. да, означава, но не и това, което те си мислят, че означава.
    Нямат много добра идея за какво става въпрос.
    Добра статия преди няколко броя в във вестник К имаше, доста критична, за фестивала и за ситуацията около него.
    А Фотофабрика са много добри в прилапването на средства от държавно и общинско ниво. Някои от изложбите им са интересни, но те имат бюджет колкото 3-4 независими фестивала. Но тези фестивали ги няма, фотофабриката обаче я има
    Както вече написах по-горе, зависимости колкото искаш.

    Относно Дейвид Цвирнер, може би е добре да се обясни защо е на първо място в тази класация, а това е така и той е на първо място защото предложи огромните галерии(като неговата) да започнат да субсидират по-малките галерии при участие им на например на места като Арт Базел.

    Което ми напомня нещо много съществено, че няма българска галерия, която да е участник там.
    Това е добра оценка, всъщност, на това, колко адекватни или колко неадекватни са българските галерии в стратегията си. И в частност, колко неадекватни са в стратегията с артистите, които представляват...
    И ако те не се променя и не променят стратегията си, няма шанс да са на Арт Базел никога. Дори и в портфолиото им да има артисти, които имат в биографиите си Документа или Венеция...

    Авторката пише по-горе следното нещо:

    Някои казват, че сега не е времето на белите хетеросексуални мъже художници, което обаче явно не важи на Дейвид Хокни, чиято картина "Портрет на художник (басейн с две фигури)" беше продадена за 90,3 милиона долара през ноември тази година.

    а ето какво пише в уики страницата за него:
    Hockney is openly gay, and has openly explored the nature of gay love in his portraiture.

    Да, определено не е времето им, най-малкото, защото самия Хокни не е хетеросексуален...
    Плюс това, тази картина, та е икона просто на съвр. изкуство. А и самият Хокни е може би един от най-влиятелните британски художници на 20 век. Затова и цената е такава, каквато е.

    Ще има реституция и Белгия ще върне част от заграбеното, но първо трябва да се построят музеите там, където ще се връщат произведенията. Защото, сега там има просто и буквално хамбари.
    Но Корея строи музеи в Африка в момента и скоро ще има къде да бъдат върнати част от артефактите.

    Този музеи в Tervuren е забележителен, препоръчвам да се разгледа. Великолепна сграда и колекция. И знаем за Леополод, разбира се. И си даваме сметка за чудовищните неща, които е извършил.

    Относно жените творци, предстоят забележителни ретроспективи тази година на много известни художнички. Не в България, разбира се!

    Още веднъж, поздравления!
    Има добра кариера авторката на този текст, пожелавам и да не загуби пътя. С пожелание за малко повече критичност в бъдещите статии!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал