Елате, пиленца, на театър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Елате, пиленца, на театър

Елате, пиленца, на театър

Спектакълът "Попфолк хроники: бели птици и куршуми" на Неда Соколовска

7160 прочитания

© Михаил Георгиев


За "вербатим" театъра вече е писано и говорено толкова много, че едва ли има нужда от въвеждащи обяснения. Все пак ще започна накратко с тях, тъй като при гледане на такова представление е важно зрителят да е наясно какво представлява. Личността, която въведе и популяризира този тип представления в България, е режисьорката Неда Соколовска със своето студио за документален театър Vox Populi.

"Вербатим" театърът е отдавна наложена и призната художествена форма на съвременната световна сцена. Той е не само една от разновидностите на документалния и политически театър, но е и съзвучен на мощната тенденция сред живите изкуства днес към все повече автентизъм. Като контрареакция на все по-засилващата се виртуализация на реалността през медиите и социалните мрежи, съвременният театър сякаш търси нови начини как да бъде максимално жив и истински.

"Вербатим" подходът се състои в това, че режисьорът и актьорите не работят върху готова пиеса, а я създават заедно със самото представление на базата на множество интервюта и теренни проучвания, които правят сами по предварително избрана тема. Досега Неда Соколовска, която продължава да бъде най-силно изявеният български артист в това направление, създаде много силни представления в Център за култура и дебат "Червената къща", улавяйки различни парчета от реалността на България днес: обезлюдяването на селата и остаряването на жителите, майките в родилните домове, бездомниците, китайската диаспора, сирийските бежанци, изчезването на българския цирк и др. Високата оценка, която представленията й получиха от страна на публиката и специалистите (театрални награди, престижни фестивални участия в страната и Европа) постепенно събуди любопитството и от страна на репертоарните театри, които започнаха да канят Неда Соколовска да направи "вербатим" спектакли с техните трупи. Последният такъв спектакъл е в Малък градски театър "Зад канала" и е с колоритното заглавие "Попфолк хроники: бели птици и куршуми".

Автор: Михаил Георгиев

Само за човек извън България заглавието може да остане неразбираемо. За всички останали е ясно, че става дума за "чалгата", но не в тясно музикален смисъл, а в онзи по-широкия - на социо-културен феномен, покълнал след промените от 1989 г. и пуснал толкова здрави корени, които поддържат виталността му и днес. "Чалгата" отдавна означава начин на живот и ценности (или липса на такива). Още в 90-те тя се беше превърнала в знак за вулгарност, пошлост, евтин кич и също като порнографията продължава мощно да ни люшка в шизофренни кризи на идентичността – въпреки че отдавна не е нещо, което българинът да е принуден да прави скрито, той не спира демонстративно да се възмущава от нея.

В своя спектакъл Неда Соколовска се опитва заедно с актьорите от МГТ "Зад канала" да погледне този феномен такъв какъвто е и да го направи честно, без предразсъдъци. Без да го оправдава или оневинява, без да си затваря очите за целия му абсурд, фалш и крайности, но и без да иронизира, морализаторства и интелектуалничи. Стратегията й е да насочи вниманието върху неговото зараждане и първата вълна на 90-те, когато през чалгата голяма част от българите сякаш най-после се освобождава от "светлото бъдеще" и открива, че има тяло, което иска да живее в настоящето – да се облича и съблича както си поиска, да танцува, да прави секс, да яде, да пие. Светът на удоволствията скоро хвърля и своята тъмна сянка и там процъфтяват други форми на самозабрава – желанията за власт и доминация, копнежите по богатство и престиж бързо се материализират в грозната форма на силовите групировки и организираната престъпност.

Попфолк хрониките на Неда Соколовска се опитват да реконструират истината за този еуфоричен свят на отприщила се жажда за живот, която постепенно се самоизяжда. Силата на нейния театър е в неговата автентичност – историите, които пресъздава, са смешни, нелепи, дори стряскащи, но невероятното в тях е, че са самата реалност, а тя има свойството да се повтаря до безкрай, ако не бъде приета и осъзната.

Следващите представления на "Попфолк хроники" са на 13 и 20 януари в Малък градски театър (зад канала)

За "вербатим" театъра вече е писано и говорено толкова много, че едва ли има нужда от въвеждащи обяснения. Все пак ще започна накратко с тях, тъй като при гледане на такова представление е важно зрителят да е наясно какво представлява. Личността, която въведе и популяризира този тип представления в България, е режисьорката Неда Соколовска със своето студио за документален театър Vox Populi.

"Вербатим" театърът е отдавна наложена и призната художествена форма на съвременната световна сцена. Той е не само една от разновидностите на документалния и политически театър, но е и съзвучен на мощната тенденция сред живите изкуства днес към все повече автентизъм. Като контрареакция на все по-засилващата се виртуализация на реалността през медиите и социалните мрежи, съвременният театър сякаш търси нови начини как да бъде максимално жив и истински.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK