Непознатата Лика Янко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Непознатата Лика Янко

Автопортрет на Лика Янко

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

8478 прочитания

Автопортрет на Лика Янко


Лика Янко е особен образ в историята на българското изкуство. За поколения наред тя е романтичен герой, обвит в загадъчност. Гениална, но отхвърлена художничка, чиито картини носят вътрешна светлина, детска чистота и мистична примитивност.

Работите й често участват в различни групови музейни проекти или изложби в частни галерии. Но особеното на "Близката чужденка" в галерия "Васка Емануилова" с куратори Галина Декова, Красимир Илиев и Владия Михайлова е, че се опитва да погледне отвъд романтичните и идеологизирани представи и да покаже един по-истински и цялостен образ на Лика.

Лика Янко се ражда през 1928 г. в семейство с албански произход. Прекарва целия си живот в България, но остава албанска гражданка. През по-голямата част от живота си в България е била възприемана като чужда – като произход, но и чужда на естетиката на времето си. В същото времето Лика Янко си остава и до днес "наша" художничка със своето неизменно място в историята на българското изкуство.

Също толкова близка и чужда е тя и в Албания – никога не се завръща в родината на баща си, но е възприемана като важна фигура в албанското изкуство, има нейни чествания, дори юбилейни пощенски марки. Преди смъртта си Лика Янко подбира свои картини в три колекции, които дарява на националните галерии в София и Тирана, както и на Софийска градска художествена галерии. Настоящата изложба в галерия "Васка Емануилова" се фокусира върху колекцията на СГХГ, включени са и произведения на Янко от частни колекции.

Още по време на следването й в академията в София и в първите години на художествената й кариера работата й не се приема с особен възторг от преподавателите и критиката. Превратното събитие, което предопределя живота й за следващите над десет години, е първата й самостоятелна изложба в галерията на "Руски" 6 през 1967 г. Без предупреждение и без право на възражение тя е свалена само след няколко дни.

Автор: Цветелина Белутова
Автор: Цветелина Белутова

Аргументът е, че три от изложените 50 платна не са били одобрени от СБХ - или поне това се твърди в официалното писмо, изпратено от тогавашния председател на СБХ проф. Дечко Узунов. В писмото се посочва, че въпросните платна "не отговаряха на нашето разбиране за реалистично изкуство" и са "неотговарящи на изискванията и духа на нашето съвременно реалистично изкуство". Възраженията на Янко остават без отговор.

Следват години на усамотение и скромен живот без никакви участия в общи изложби. В началото на 80-те с новата политика на Людмила Живкова нещата за Янко се променят. Този преход от цензуриране към реабилитация е онагледен в изложбата в галерия "Васка Емануилова" с различни архивни документи. От една страна, виждаме копие на неин картон от СБХ, в който тя собственоръчно описва биографията си и в частност свалянето на изложбата: "Ръководството на СБХ ми разреши самостоятелна изложба 1967 – 16 януари. Същото ръководство след една седмица я закри. Оттогава нямам честта да съм приета в никаква изложба." До картона виждаме и указа от 1982 г., с който й е присъден орден "Кирил и Методий" – втора степен.

Още от 70-те Лика Янко смело експериментира с материали и фактури, с времето развива характерната си колажна техника. Апликира и комбинира въженца, камъни, стъкла, мрежи, често изборът й на материали е преднамерен спрямо темата, която развива в картината. Рисува пейзажи и сцени от живота в Родопите и в Созопол, митологични и библейски сцени, които изграждат нейния мистичен символен свят.

От изложбата "Близката чужденка" в галерия "Васка Емануилова"

Нейното необикновено за времето и средата изкуство, чистотата и неподправеността й я превръщат в любимото откритие на чуждестранните дипломати у нас. В средата на 70-те известният критик Кирил Кръстев води дипломат в дома на Лика Янко. Той харесва картина и я купува. Скоро мълвата за нея се разнася сред средите и в дома й започват да идват нови потенциални купувачи от най-различни страни. Самата тя разказва пред Димитър Аврамов, който публикува монография за нея, че може би е продала над 80 картини на дипломати.

Този рядко споменаван аспект от нейната кариера заема важно място в изложбата в галерия "Васка Емануилова". Кураторите намират рядък документ от Външнотърговско дружество "Хемус" (от което няма запазен архив), което тогава се занимава и с представяне на българско изкуство по изложения в чужбина. Друг елемент в изложбата е разказът на Димитър Пампулов, някогашен директор на кантора "Изкуство" към "Хемус". Интересно е, че той я определя като дисидент – "въпреки че е трудно да се нарече точно така". "Дисидент" заради своето самобитно изкуство и смелост да го прави въпреки отхвърлянето, както и заради подкрепата на чуждите дипломати. Още тогава около Лика Янко се създава мит, а митовете продават. Според кураторите на изложбата във времето след промените Лика Янко е един от най-скъпо продаваните автори.

Изложбата може да се посети до 20 февруари

Макар и често да е приемала дипломати и заинтересовани колекционери в дома си, тя е имала особено отношение към продажбата – или по-скоро към "раздялата" с платната си. Антикварят Петър Кесерджиев от Бургас, който е бил и неин почитател и приятел, разказва например как веднъж на входа на апартамента й се разминава с чужденец, който настоявал да купи картина, а тя упорито отказвала. На въпросителния поглед на антикваря по-късно Янко отговаря, че картината не е стояла достатъчно при нея. А също и че не видяла обич в очите му, докато я гледал.

С близо 20 картини от 60-те до 90-те години, няколко документа, както и множество малки рисунки от архива й изложбата "Близката чужденка" проследява творческия път на Лика Янко – от необикновената й личност и естетика, през трудния й творчески път до установяването й още приживе като една от най-интересните български (и албански) художнички.

Изложбата в галерия "Васка Емануилова" продължава до 20 февруари.

Лика Янко е особен образ в историята на българското изкуство. За поколения наред тя е романтичен герой, обвит в загадъчност. Гениална, но отхвърлена художничка, чиито картини носят вътрешна светлина, детска чистота и мистична примитивност.

Работите й често участват в различни групови музейни проекти или изложби в частни галерии. Но особеното на "Близката чужденка" в галерия "Васка Емануилова" с куратори Галина Декова, Красимир Илиев и Владия Михайлова е, че се опитва да погледне отвъд романтичните и идеологизирани представи и да покаже един по-истински и цялостен образ на Лика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    La dimension d'un sentiment.

    Je crois en
    la douceur des
    légères sensations,
    et quand le
    son disparaît en
    donnant l'harmonie
    de la fugitive
    neige, j'appelle
    la lumière...

    Francesco Sinibaldi


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK