Също толкова близка и чужда е тя и в Албания – никога не се завръща в родината на баща си, но е възприемана като важна фигура в албанското изкуство, има нейни чествания, дори юбилейни пощенски марки. Преди смъртта си Лика Янко подбира свои картини в три колекции, които дарява на националните галерии в София и Тирана, както и на Софийска градска художествена галерии. Настоящата изложба в галерия "Васка Емануилова" се фокусира върху колекцията на СГХГ, включени са и произведения на Янко от частни колекции.

Още по време на следването й в академията в София и в първите години на художествената й кариера работата й не се приема с особен възторг от преподавателите и критиката. Превратното събитие, което предопределя живота й за следващите над десет години, е първата й самостоятелна изложба в галерията на "Руски" 6 през 1967 г. Без предупреждение и без право на възражение тя е свалена само след няколко дни.

Автор : Цветелина Белутова

Преглед на оригинала

Автор : Цветелина Белутова

Преглед на оригинала

Аргументът е, че три от изложените 50 платна не са били одобрени от СБХ - или поне това се твърди в официалното писмо, изпратено от тогавашния председател на СБХ проф. Дечко Узунов. В писмото се посочва, че въпросните платна "не отговаряха на нашето разбиране за реалистично изкуство" и са "неотговарящи на изискванията и духа на нашето съвременно реалистично изкуство". Възраженията на Янко остават без отговор.

Следват години на усамотение и скромен живот без никакви участия в общи изложби. В началото на 80-те с новата политика на Людмила Живкова нещата за Янко се променят. Този преход от цензуриране към реабилитация е онагледен в изложбата в галерия "Васка Емануилова" с различни архивни документи. От една страна, виждаме копие на неин картон от СБХ, в който тя собственоръчно описва биографията си и в частност свалянето на изложбата: "Ръководството на СБХ ми разреши самостоятелна изложба 1967 – 16 януари. Същото ръководство след една седмица я закри. Оттогава нямам честта да съм приета в никаква изложба." До картона виждаме и указа от 1982 г., с който й е присъден орден "Кирил и Методий" – втора степен.

Още от 70-те Лика Янко смело експериментира с материали и фактури, с времето развива характерната си колажна техника. Апликира и комбинира въженца, камъни, стъкла, мрежи, често изборът й на материали е преднамерен спрямо темата, която развива в картината. Рисува пейзажи и сцени от живота в Родопите и в Созопол, митологични и библейски сцени, които изграждат нейния мистичен символен свят.

От изложбата "Близката чужденка" в галерия "Васка Емануилова"

Преглед на оригинала

Нейното необикновено за времето и средата изкуство, чистотата и неподправеността й я превръщат в любимото откритие на чуждестранните дипломати у нас. В средата на 70-те известният критик Кирил Кръстев води дипломат в дома на Лика Янко. Той харесва картина и я купува. Скоро мълвата за нея се разнася сред средите и в дома й започват да идват нови потенциални купувачи от най-различни страни. Самата тя разказва пред Димитър Аврамов, който публикува монография за нея, че може би е продала над 80 картини на дипломати.

Този рядко споменаван аспект от нейната кариера заема важно място в изложбата в галерия "Васка Емануилова". Кураторите намират рядък документ от Външнотърговско дружество "Хемус" (от което няма запазен архив), което тогава се занимава и с представяне на българско изкуство по изложения в чужбина. Друг елемент в изложбата е разказът на Димитър Пампулов, някогашен директор на кантора "Изкуство" към "Хемус". Интересно е, че той я определя като дисидент – "въпреки че е трудно да се нарече точно така". "Дисидент" заради своето самобитно изкуство и смелост да го прави въпреки отхвърлянето, както и заради подкрепата на чуждите дипломати. Още тогава около Лика Янко се създава мит, а митовете продават. Според кураторите на изложбата във времето след промените Лика Янко е един от най-скъпо продаваните автори.

Изложбата може да се посети до 20 февруари

Преглед на оригинала

Макар и често да е приемала дипломати и заинтересовани колекционери в дома си, тя е имала особено отношение към продажбата – или по-скоро към "раздялата" с платната си. Антикварят Петър Кесерджиев от Бургас, който е бил и неин почитател и приятел, разказва например как веднъж на входа на апартамента й се разминава с чужденец, който настоявал да купи картина, а тя упорито отказвала. На въпросителния поглед на антикваря по-късно Янко отговаря, че картината не е стояла достатъчно при нея. А също и че не видяла обич в очите му, докато я гледал.

С близо 20 картини от 60-те до 90-те години, няколко документа, както и множество малки рисунки от архива й изложбата "Близката чужденка" проследява творческия път на Лика Янко – от необикновената й личност и естетика, през трудния й творчески път до установяването й още приживе като една от най-интересните български (и албански) художнички.

Изложбата в галерия "Васка Емануилова" продължава до 20 февруари.