Стари, но златни - четири важни книги, които излизат за пръв път на български

Имената на тези писатели е възможно да са ви непознати, въпреки че в различни точки от света те са част от литературния канон. В края на 2018 г. се появиха няколко книги на български език, с които читателят ще се срещне за пръв път. Заглавията са интересни и заради контекста на времето, в което се появяват и живота на авторите им.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Сол Белоу - "Приключенията на Оги Марч" (1953)
издателство "Лист"
превод: Пейчо Кънев

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Романът е сред най-важните творби на канадския писател с руско-еврейски корени Сол Белоу (1915 - 2005). Тя му носи Националната литературна награда на САЩ (на която той е лауреат още два пъти), а през 1976 г. е удостоен с Нобелова награда за литература и "Пулицър". Въпреки че следващите му книги са също високо оценявани и коментирани, през последните си години Белоу е критикуван за консервативните му виждания и коментари, на ръба на расизма.

Обемният роман, чието начало ни потапя в годините на Голямата депресия (1929 - 1939), разказва за Оги Марч, момче от беден род в "този мрачен град" Чикаго. Въпреки лишенията и хаотичния си житейски път той успява да излезе отвъд зададените му от обществото рамки: сюжетът проследява как това се случва покрай честата смяна на професии, приятели, любовници. Романът е оценяван не само като достоверен портрет на епохата, но заради начина, по който подчертава различните значения на американската идентичност. От друга страна, прозата на Белоу носи и определено безвремие, подсилено и от минималистичната корица на Милена Вълнарова.

Преводът е на Пейчо Кънев, твърде възможно най-публикуваният български поет в САЩ. Подобно на Белоу и героите му той също е живял в Чикаго.



Влиянието на книгата се промъква и отвъд литературата. Американският изпълнител Суфян Стивънс има песен на името на Сол Белоу, а съществуващата от над 20 години австралийска група Augie March е кръстена на героя на книгата.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Уила Катър – "Жена без път" (1923)
издателство "Кръг"
превод: Надежда Розова

Според една история в нюйоркската библиотека Труман Капоти среща жена, с която започват да си говорят за литературата, и той споменава, че един от любимите му романи е "Жена без път" - през цялото време той не разбира, че пред него стои авторката на книгата Уила Катър. Името й е позабравено, но влиянието остава – Скот Фицджералд базира героинята си Дейзи във "Великият Гетсби" на образа на Мариан Форестър в "Жена без път".

Уила Катър

Уила Катър (1873 - 1947) е от авторите, за които знаем сравнително малко. Тя унищожава голяма част от архива и кореспонденцията си, а детайлите от живота й като писането под мъжки псевдоним и носенето на мъжки дрехи в период, в който това е считано за нестандартно, поставят въпроса дали работата й трябва да се чете и от по-личен ъгъл. Малка част от творчеството й е превеждано на български, въпреки че през 20-те и 30-те години на ХХ век тя е сред най-четените автори в англоезичната литература. През 1923 г. е наградена с "Пулицър" за художествена литература за романа й "Един от нас".

Подобно на Капоти, Фицджералд и Стайнбек тя умело пресъздава едновременно клаустрофобичния и пъстър микросвят на малките американски градове на фона на разрастващата се индустрия и поколенчески промени.

"Жена без път" е екранизирана още в епохата на нямото кино, само година след появата й – през 1924 г.

Романът е сред първите заглавия на новото издателство "Кръг".

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Крис Клийв – "Възпламеняване" (2005)
издателство ICU
превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Сюжетът на книгата би изглеждал като прибързана реакция, но всъщност изпреварва реалните събития. "Възпламеняване", дебютен роман за британския писател, разказва за терористични атентати в Лондон и как обществото бавно се възстановява от тях – процесът е предаден през трагедията на жена, която губи съпруга и сина си по време на атаките. Книгата излиза в същия ден, в който те наистина се случват – 7 юли 2005 г.

Романът е епистоларен – той е написан под формата на писмо до Осама бин Ладен от главната героиня, жена от работническата класа, в семейство, в което футболът и "Сън" са единствените развлечения. Както се уточнява в началото – тя често бърка къде трябва да се сложат запетайките, така че не ги очаквайте и в българския превод. Но както ще се убедите, умишлените грешки ни приближават още повече до мисленето, страховете и наблюденията на героинята на Клийв: "В един момент тия хора се държаха като роботи в следващия можеха да станат бог знае какво. От Мей Дей насам настроенията на хората се менят по-бързо от светлините на светофара."

През 2008 г. романът е адаптиран във филм с Мишел Уилямс и Юън Макрегър, но екранизацията е посрещната с предимно негативни отзиви.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Зузана Брабцова - "Волиери" (2016)
издателство СОНМ
превод: Луиза Бусерска

И едно предложение отвъд англоезичния свят. Брабцова (1959 - 2015) е една от най-интересните чешки писателки през последните десетилетия, въпреки че известността й не идва нито лесно, нито бързо – цензурата в комунистическа Чехословакия не допуска творбите й да стигнат до печат. Част от младостта си тя прекарва като чистачка в болница и библиотекарка, а по-големите й успехи в литературата започват от средата на 90-те години.

През 2013 г. Брабцова получава най-престижната литературна награда в Чехия - "Магнезия". С романа "Годината на перлите" тя става един от първите чешки автори, които се занимават с ЛГБТ теми, а книгата е една от най-четените в страната през 2000 г.

Краткият и фрагментарен роман "Волиери" е нейната последна творба и е публикуван посмъртно. Както и други издания на СОНМ, и това е илюстрирано от художника Борис Праматаров.