Театър: "Животът е сън"

Ако трябва да илюстрираме барока в театъра с един-единствен пример, той безспорно ще е пиесата на Калдерон де ла Барка от 1635 г. "Животът е сън". Още самото заглавие на тази вълнуваща поетична приказка на испанския драматург, от когото се е вдъхновявал и Гьоте, подсказва централната барокова тема - дълбоката свързаност и общ произход на реалността и илюзията.

"Животът е сън" разказва една архетипна история, в която е кодиран един от фундаменталните въпроси на човешкото съществуване – съществуването на злото. Мъдрият и учен крал на Полша Басилио най-после се сдобива със син, но плаща жестока цена. Появата на дългоочаквания принц Сехисмундо е съпътствана от мрачни предчувствия, които до едно се сбъдват. Преди да го роди, майка му е измъчвана от кошмари, че от утробата й излиза звяр, който я разкъсва, а при самото раждане, съвпаднало със слънчево затъмнение, умира.