Отвъд соцфасадата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отвъд соцфасадата

Aвтопортрет на Антоан Божинов в периода, в който е снимал сериите от изложбата

Отвъд соцфасадата

От ромските квартали до социалните домове - неизвестното творчество на фотографа Антоан Божинов

Светослав Тодоров
8326 прочитания

Aвтопортрет на Антоан Божинов в периода, в който е снимал сериите от изложбата


По време на изложбата ще има и съпътстваща програма. На 9 февруари в галерията платформата ПУК! ще представи архивни броеве на сп. "Българското фото" и възможността всеки да сглоби собствен брой от отделни страници на изданието.

Свикнали сме с мисълта, че фотографията може да ни представи живота на различните около нас. Но снимките на Антоан Божинов, събрани в изложбата "Моите свидетелства (1985 - 1991)" в галерия Synthesis, са направени без вдъхновение от другаде и в момента могат да бъдат разглеждани като прецедент за времето си.

Селекцията представя няколко фотографски цикъла. Сред тях е "Щастливците", в рамките на който снима ромска сватба в кв. "Младеново" в Лом, град, в който има четири квартала с четири различни ромски етноса. Той попада на сватбата, тъй като кумата се оказва негова съученичка. В ромите Божинов вижда една алтернатива на типичния живот тогава. "Сигурно е, че циганите не четат "Работническо дело" и "Отечествен фронт", не пишат доноси един срещу друг и не ходят на манифестации", пише той в текстовете към изложбата.

"Не виждам фотографията си като радикална, всъщност никога не съм я класифицирал. Както е писала Сюзън Зонтаг, няма "лудо изкуство", щом то мине през някакъв процес, то вече е опитомено", казва Антоан Божинов след края на упражненията си за деня във Факултета по журналистика и масова комуникация. Роден е през 1958 г. в село Златия, близо до Лом, което обяснява привързаността му към региона. "Просто има неща, които трябва да се покажат."

От "Щастливците"

През по-голямата част от 80-те години той работи като инженер. Докато е студент, през 1980 г. той отива на стаж в Москва, където вижда бездомник, окичен с военни медали. Това е един от първите случаи, в които той поставя реалността около себе си под въпрос. През следващите години го преследва усещането, че "има нещо сбъркано" и че няма как здравите и прави хора по улиците да са единственото лице на народа. "Фасадността на системата беше една обществена тайна", казва Божинов, който впоследствие се занимава с печатна реклама.

В серията "Социалните домове в България" той насочва обектива си към маргинализираните общности в социалистическа България, за да покаже всичко, което тя не иска да се вижда. Той е един от първите, ако не първият, който получава подобен достъп. Тогава Божинов живее в Плевен, а точно до окръжния комитет на БКП се намира кръчма на име "Бели ружи", която фотографът описва като "откровено декадентска". Там се запознава с лекар, който го пуска да влезе при психичноболните.

От серията "Социалните домове в България"

Описва първата си среща с живеещите в домовете като шокираща, но не задълбава каква емоционална следа е оставила тя у него. "Просто исках да покажа тези хора, които са зад оградата, които са изтласкани отвъд периферията. Мога само да гадая какво се е случило с тях впоследствие. Те бяха напълно непригодени да съществуват в обществото."

В момента Божинов преподава фотография в Софийския университет, а до неотдавна води упражнения и в Нов български университет. Въпреки че е уважавано име в българската фотография, не е лесно работата му да бъде видяна – той няма фотокниги, а въпреки че е представян в различни части от света, творчеството му рядко е достигало до широка публика. Сериите му с ромите в Лом и социалните домове са представяни в Монтана, Плевен, Лом и различни градове в СССР, но не и в София. Това прави настоящата изложба изключително ценна.

От "Щастливците". "Сигурно е, че циганите не четат "Работническо дело" и "Отечествен фронт", не пишат доноси един срещу друг и не ходят на манифестации", пише Божинов в текстовете към изложбата.

Божинов описва работата си като просто лични наблюдения и не е планирал да създава продължения на тези серии. След 1989 г. се отдръпва от темата, тъй като усеща, че става "модна и силно политизирана".

От "Москва – неуспешният преврат" (1991)

Изложбата включва и "Москва – неуспешният преврат". Той се оказва случайно в града през 1991 г., докато партийни функционери, КГБ и армията се опитват да отнемат властта от кабинета на Горбачов.

Aвтопортрет на Антоан Божинов в периода, в който е снимал сериите от изложбата

Работата на Божинов през годините включва също така портрети на голо тяло във времето, в което този жанр тепърва прохожда в България. Снима и малки хора, също дискриминирана група – фотография от 1984 г. на човек с малък ръст присъства в изложбата, но за него тази тема се превръща в по-значима през последните години.

"Все още не можем да приемем различните от нас", казва Божинов и бързо посочва причината. "Ние не сме свикнали да виждаме различните."

Куратор е Надежда Павлова. Изложбата "Моите свидетелства (1985 – 1991)" е в Synthesis до 11 февруари. Повече от работата на фотографа през годините - на www.antoanbozhinov.com

От серията "Социалните домове в България". "Не виждам фотографията си като радикална, всъщност никога не съм я класифицирал. Както е писала Сюзън Зонтаг, няма "лудо изкуство", щом то мине през някакъв процес, то вече е опитомено", казва Антоан Божинов.
По време на изложбата ще има и съпътстваща програма. На 9 февруари в галерията платформата ПУК! ще представи архивни броеве на сп. "Българското фото" и възможността всеки да сглоби собствен брой от отделни страници на изданието.

Свикнали сме с мисълта, че фотографията може да ни представи живота на различните около нас. Но снимките на Антоан Божинов, събрани в изложбата "Моите свидетелства (1985 - 1991)" в галерия Synthesis, са направени без вдъхновение от другаде и в момента могат да бъдат разглеждани като прецедент за времето си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK