Отвъд соцфасадата

Илюстрация От серията "Социалните домове в България". "Не виждам фотографията си като радикална, всъщност никога не съм я класифицирал. Както е писала Сюзън Зонтаг, няма "лудо изкуство", щом то мине през някакъв процес, то вече е опитомено", казва Антоан Божинов. Увеличаване От серията "Социалните домове в България". "Не виждам фотографията си като радикална, всъщност никога не съм я класифицирал. Както е писала Сюзън Зонтаг, няма "лудо изкуство", щом то мине през някакъв процес, то вече е опитомено", казва Антоан Божинов. Смаляване

По време на изложбата ще има и съпътстваща програма. На 9 февруари в галерията платформата ПУК! ще представи архивни броеве на сп. "Българското фото" и възможността всеки да сглоби собствен брой от отделни страници на изданието.

Свикнали сме с мисълта, че фотографията може да ни представи живота на различните около нас. Но снимките на Антоан Божинов, събрани в изложбата "Моите свидетелства (1985 - 1991)" в галерия Synthesis, са направени без вдъхновение от другаде и в момента могат да бъдат разглеждани като прецедент за времето си.

Селекцията представя няколко фотографски цикъла. Сред тях е "Щастливците", в рамките на който снима ромска сватба в кв. "Младеново" в Лом, град, в който има четири квартала с четири различни ромски етноса. Той попада на сватбата, тъй като кумата се оказва негова съученичка. В ромите Божинов вижда една алтернатива на типичния живот тогава. "Сигурно е, че циганите не четат "Работническо дело" и "Отечествен фронт", не пишат доноси един срещу друг и не ходят на манифестации", пише той в текстовете към изложбата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Не виждам фотографията си като радикална, всъщност никога не съм я класифицирал. Както е писала Сюзън Зонтаг, няма "лудо изкуство", щом то мине през някакъв процес, то вече е опитомено", казва Антоан Божинов след края на упражненията си за деня във Факултета по журналистика и масова комуникация. Роден е през 1958 г. в село Златия, близо до Лом, което обяснява привързаността му към региона. "Просто има неща, които трябва да се покажат."

Илюстрация От "Щастливците" Увеличаване От "Щастливците" Смаляване

През по-голямата част от 80-те години той работи като инженер. Докато е студент, през 1980 г. той отива на стаж в Москва, където вижда бездомник, окичен с военни медали. Това е един от първите случаи, в които той поставя реалността около себе си под въпрос. През следващите години го преследва усещането, че "има нещо сбъркано" и че няма как здравите и прави хора по улиците да са единственото лице на народа. "Фасадността на системата беше една обществена тайна", казва Божинов, който впоследствие се занимава с печатна реклама.

В серията "Социалните домове в България" той насочва обектива си към маргинализираните общности в социалистическа България, за да покаже всичко, което тя не иска да се вижда. Той е един от първите, ако не първият, който получава подобен достъп. Тогава Божинов живее в Плевен, а точно до окръжния комитет на БКП се намира кръчма на име "Бели ружи", която фотографът описва като "откровено декадентска". Там се запознава с лекар, който го пуска да влезе при психичноболните.

Илюстрация От серията "Социалните домове в България" Увеличаване От серията "Социалните домове в България" Смаляване

Описва първата си среща с живеещите в домовете като шокираща, но не задълбава каква емоционална следа е оставила тя у него. "Просто исках да покажа тези хора, които са зад оградата, които са изтласкани отвъд периферията. Мога само да гадая какво се е случило с тях впоследствие. Те бяха напълно непригодени да съществуват в обществото."

В момента Божинов преподава фотография в Софийския университет, а до неотдавна води упражнения и в Нов български университет. Въпреки че е уважавано име в българската фотография, не е лесно работата му да бъде видяна – той няма фотокниги, а въпреки че е представян в различни части от света, творчеството му рядко е достигало до широка публика. Сериите му с ромите в Лом и социалните домове са представяни в Монтана, Плевен, Лом и различни градове в СССР, но не и в София. Това прави настоящата изложба изключително ценна.

Илюстрация От "Щастливците". "Сигурно е, че циганите не четат "Работническо дело" и "Отечествен фронт", не пишат доноси един срещу друг и не ходят на манифестации", пише Божинов в текстовете към изложбата. Увеличаване От "Щастливците". "Сигурно е, че циганите не четат "Работническо дело" и "Отечествен фронт", не пишат доноси един срещу друг и не ходят на манифестации", пише Божинов в текстовете към изложбата. Смаляване

Божинов описва работата си като просто лични наблюдения и не е планирал да създава продължения на тези серии. След 1989 г. се отдръпва от темата, тъй като усеща, че става "модна и силно политизирана".

Илюстрация От "Москва – неуспешният преврат" (1991) Увеличаване От "Москва – неуспешният преврат" (1991) Смаляване

Изложбата включва и "Москва – неуспешният преврат". Той се оказва случайно в града през 1991 г., докато партийни функционери, КГБ и армията се опитват да отнемат властта от кабинета на Горбачов.

Aвтопортрет на Антоан Божинов в периода, в който е снимал сериите от изложбата

Работата на Божинов през годините включва също така портрети на голо тяло във времето, в което този жанр тепърва прохожда в България. Снима и малки хора, също дискриминирана група – фотография от 1984 г. на човек с малък ръст присъства в изложбата, но за него тази тема се превръща в по-значима през последните години.

"Все още не можем да приемем различните от нас", казва Божинов и бързо посочва причината. "Ние не сме свикнали да виждаме различните."

Куратор е Надежда Павлова. Изложбата "Моите свидетелства (1985 – 1991)" е в Synthesis до 11 февруари. Повече от работата на фотографа през годините - на www.antoanbozhinov.com