Как (не) живеем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как (не) живеем

Вера Млечевска

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Светослав Тодоров
7777 прочитания

Вера Млечевска

© Цветелина Белутова


България се завръща на Венецианското биенале с изложбата "Как живеем", съвместна работа на Рада Букова и Лазар Лютаков - двама от водещите съвременни художници, които от години живеят в чужбина (Париж и Виена).

Усилията им са обединени от Вера Млечевска, един от най-активните куратори в българското съвременно изкуство през последните години.

В "Как живеем" те обръщат критичен поглед към материалната култура днес. Работата се свързва с дългогодишния интерес на Лютаков и Букова към глобалните процеси на производство и потребление.

"Как живеем", Рада Букова/Лазар Лютаков, проект за 58-то Биенале във Венеция 2019

"Лазар и Рада взимат серийно произведени материали и ги преобръщат в рамката на изкуството. Така те функционират като нещо различно, особено след като са поставени в контекста на постройка от XIV век – ще е интересно как тези материали ще бъдат погълнати от пространството, казва Вера Млечевска. В темата влиза загубата на различни познания и занаяти – примерно произвеждането на плексиглас вместо стъкло. А Венеция е място, което е исторически свързано с различни занаяти – получава се голям контраст."

"Как живеем" беше избран в конкурс на Министерството на културата с 24 кандидати. Очаквано той не мина без конфликти - критики бяха отправени към малкото време за подготовка (един месец), избора на жури, потенциала на избрания проект.

Тази година Венецианското биенале ще се проведе между 11 май и 24 ноември. Мотото на предстоящото издание е May You Live In Interesting Times ("Да живееш в интересни времена"), а куратор е Ралф Ругоф.

Когато стане въпрос за национално участие на подобен форум, очакванията винаги са малко изкривени. Какво може и какво не може да донесе това участие на България?

В случая на Венецианското биенале ние влизаме в среда, в която изкуството е най-важно. Ако тръгнеш да занимаваш публиката с народните си проблеми, проектът няма да изглежда съвсем адекватно. За мен е грешка да се мисли как да се угоди на нечии представи или да очакваме, че като представяме по-непозната страна като България, ще сме интересни. Важна е идеята, с която стигаш до хората.

Иначе най-важната изложба в рамките на Венецианското биенале е кураторската изложба, която няма общо с националната и там националността няма никакво значение. Имат значение идеите и медията, с която работиш. "Как живеем" е валиден както за българската реалност, така и за глобалната – често в живота ни ние прегръщаме евтиния материал и изхвърляме стария и устойчив. Не се грижим за нещата, искаме бързо да ги заменим. Наблюдава се една обща липса на перспектива.

Лазар Лютаков
Източник: Личен архив

Предполагам това, че и двамата художници живеят извън България помага да се мисли в наднационална посока?

Същевременно тази чувствителност към детайла е нещо, което според мен са взели оттук, тъй като живеем в среда, в която често ценното е разрушеното, не опазеното.

Има ли все пак някакви регионални тенденции в международното представяне?

Правило ми е впечатление, че участията на страни като Румъния, Хърватия, Сърбия, Русия са понякога свързани с работата на художници, активни по време на социализма, но неконформистки настроени към него. Има общ рефлекс да се извади това минало. Също така все по-често става въпрос за екологията, за войната, за постколониализма, за комуникацията между хората в дигиталната ера – тези проблеми са осмисляни по различни начини, но те имат все по-осезаемо присъствие. Може да се каже, че се разглеждат теми, които са актуални, но с корени в миналото.

Рада Букова
Източник: Sariv Contemporary

Какво е изгубила България с отсъствието си досега?

Не знам дали може да кажем, че сме изгубили от нещо, което не сме имали съзнанието, че искаме. Като общност и държава, изглежда, досега ние не сме били достатъчно обединени, за да отстояваме това участие. Други държави правят много за това изкуството им да е видимо в международен план, докато в България винаги е приоритет културното наследство. Има го виждането, че нещо трябва да е отлежало много години наред, за да има стойност – а това дава знак, че съвременната ни култура е мъртва, че няма какво да покаже. Това не означава да не сме критични, а просто да не сме нихилистични към нея. Трябва да има постоянен дебат и видимост, за да има нормалност вместо озлобление.

Интересно е, че венецианските меценати са искали да видят какво се е създавало на момента, а не какво преди тяхното време. Изкуството е важно сега, след сто години то е музеен обект.

Лазар Лютаков е роден през 1977 г. в Шабла. Учил е в Националната художествена академия в София, завършва Akademie der bildenden Künste във Виена през 2005 г. и оттогава живее там. Част е от постоянно разрастващата се общност от български художници във Виена. Всяка година той кани съвременни артисти за обща изложба в мазето на баба си в Шабла – проектът Baba Vasa's Cellar получи международни отзиви. Работата на Лютаков е широко показвана по различни форуми за съвременно изкуство в Европа, представян е също така в Китай и във Виетнам.

Рада Букова е родена през 1973 г. в София. Завършва "Сценография" в Националната художествена академия. От края на 90-те години живее и работи в Париж. В проектите си използва видео, фотографии, инсталации, обекти, а концептуално тя често е фокусирана върху различните аспекти на идеологическите, икономическите и социалните промени.

Венецианското биенале Първото издание на форума е през 1895 г. Към днешен момент то е единственото културно събитие от такъв мащаб, в което се участва на национален принцип. На фона на масовото присъствие на страни от цял свят с държавно финансиране липсата на редовно участие от страна на България е дългогодишен проблем. Той често е посочван като основна причина да нямаме по-активна сцена за съвременно изкуство и по-широко международно присъствие.

Rewind През ноември 2018 г. правителството одобри финансирането на българско участие във Венеция. Проектът на Лютаков и Букова ще е първото представяне на България от години насам. Предишните участия се провеждат без конкурс. През 2011 г. художниците Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов представят България. Преди това, през 2007 г. България е представена от Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев с куратор Весела Ножарова - тогава това е първо участие на страната от 1964 г. През годините Недко Солаков има няколко самостоятелни участия на Венецианското виенале и едно, с което представя България - през 1999 г., заедно с кураторката Яра Бубнова.

България се завръща на Венецианското биенале с изложбата "Как живеем", съвместна работа на Рада Букова и Лазар Лютаков - двама от водещите съвременни художници, които от години живеят в чужбина (Париж и Виена).

Усилията им са обединени от Вера Млечевска, един от най-активните куратори в българското съвременно изкуство през последните години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    rwn31589484 avatar :-?
    rwn

    За тези, които не знаят, артистите в този конкурс са оценявани в два етапа.
    Първият етап е по важния и се състои от една оценъчна карта, разделена на пет части. Всяка част има различна тежест. И всяка част дава различен брой точки.
    Например, с най-малко точки се оценява Бюджета (1-4 точки), с най-голяма тежест е Потенциала на проекта по отношение художествената стойност (1-10 точки)

    Най-интересното е, че точно в тази, най-важната и най-високо оценявана част, четем например едно такова изречение „Отношение на проекта към българския социокултурен контекст“

    Искам да попитам уважаемата кураторка, как нейния проект отговаря на този точка? И журито бих искала да попитам, разбира се.

    Аз бих казала съвсем откровено, че въобще не отговаря. Тоест, тук е кръгла нула в тази част този проект. А тази част дава най-много точки!
    Въпросите горе в текста са добри, отговорите са бягане по тъчлинията.

    Изборът на артисти, които живеята в чужбина не гарантира нищо. Това, че някой живвее в Париж или Виена не прави същият световен артист. Стечение на обстоятелства, това бих казала аз. Нищо повече.

    Изборът на темата и на работата, с която ще бъдем представлявани на биеналето, е работа, която е свързана най-вече с Венеция, и това показва просто мързел. Нищо повече.

    Ако представляваш Италия, това е може би обяснимо.Да коментираш стъклото, плексигласа и Мурано и Бурано.. Но май ние представяме България.
    Къде е България тук, ето това не ми е ясно. Къде е... „Отношение на проекта към българския социокултурен контекст“

    Защото, израз на дълбок провинциализъм е да предлагаш неща, които са далеч от теб и са обговаряни и казани и показани отдавна от други артисти по един много добър и успешен начин.

    Малко като постмодернизма в България. Движейки се 30-40 години след другите, се чудим, защо никой не забелязвал българската литература, която била незнам си колко велика. Е, как ще я забележи някой, след като тя не е актуална и не казва нищо ново и това, което казва е казано много, много отдавна от много различни автори.
    И тук така.
    По един странен начин, това ми напомня любимия Алеко и един негов много типичен образ.......

    Разбира се, повечето от артистите също не са си написали домашното. Това, което видях като проект, това са в голямата си част ...глупости.

    Дано отидат повече хора тази година до Венеция и да видят и да разгледат. Полезно ще им е.

    А за журито, просто сянката на ИСИ е страшна. И това тепърва ще създава много проблеми на членовете на този институт.

    -Комисарката, освен директор на Националната галерия е и директор на ИСИ.
    -Член на журито е бивш член на ИСИ.
    -Спечелият куратор е съпруга на член на ИСИ

    Някак си, не ми се струва много морално това, за законно не зная...

    Изход съм предлагала и преди, половината от журито да са чужди утвърдени експерти и професионалисти.

    Документите от артистите се подават на български и английски език.Това ще прекрати поне част от проблемите тук. Заради малката среда и зависимостите...

    И тази практика е световна. Нека от министерството да си напишат домашното и да проверят в колко от страните, панелите, които избират артистите за биеналето във Венеция има по няколко чужди експерти.
    А е ясно, че и тази година ще всичко е подчинено на олимпийския принцип...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK