Как (не) живеем

Илюстрация Вера Млечевска Увеличаване Вера Млечевска Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване

България се завръща на Венецианското биенале с изложбата "Как живеем", съвместна работа на Рада Букова и Лазар Лютаков - двама от водещите съвременни художници, които от години живеят в чужбина (Париж и Виена).

Усилията им са обединени от Вера Млечевска, един от най-активните куратори в българското съвременно изкуство през последните години.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В "Как живеем" те обръщат критичен поглед към материалната култура днес. Работата се свързва с дългогодишния интерес на Лютаков и Букова към глобалните процеси на производство и потребление.

Илюстрация "Как живеем", Рада Букова/Лазар Лютаков, проект за 58-то Биенале във Венеция 2019 Увеличаване "Как живеем", Рада Букова/Лазар Лютаков, проект за 58-то Биенале във Венеция 2019 Смаляване

"Лазар и Рада взимат серийно произведени материали и ги преобръщат в рамката на изкуството. Така те функционират като нещо различно, особено след като са поставени в контекста на постройка от XIV век – ще е интересно как тези материали ще бъдат погълнати от пространството, казва Вера Млечевска. В темата влиза загубата на различни познания и занаяти – примерно произвеждането на плексиглас вместо стъкло. А Венеция е място, което е исторически свързано с различни занаяти – получава се голям контраст."

"Как живеем" беше избран в конкурс на Министерството на културата с 24 кандидати. Очаквано той не мина без конфликти - критики бяха отправени към малкото време за подготовка (един месец), избора на жури, потенциала на избрания проект.



Тази година Венецианското биенале ще се проведе между 11 май и 24 ноември. Мотото на предстоящото издание е May You Live In Interesting Times ("Да живееш в интересни времена"), а куратор е Ралф Ругоф.

Когато стане въпрос за национално участие на подобен форум, очакванията винаги са малко изкривени. Какво може и какво не може да донесе това участие на България?

В случая на Венецианското биенале ние влизаме в среда, в която изкуството е най-важно. Ако тръгнеш да занимаваш публиката с народните си проблеми, проектът няма да изглежда съвсем адекватно. За мен е грешка да се мисли как да се угоди на нечии представи или да очакваме, че като представяме по-непозната страна като България, ще сме интересни. Важна е идеята, с която стигаш до хората.

Иначе най-важната изложба в рамките на Венецианското биенале е кураторската изложба, която няма общо с националната и там националността няма никакво значение. Имат значение идеите и медията, с която работиш. "Как живеем" е валиден както за българската реалност, така и за глобалната – често в живота ни ние прегръщаме евтиния материал и изхвърляме стария и устойчив. Не се грижим за нещата, искаме бързо да ги заменим. Наблюдава се една обща липса на перспектива.

Лазар Лютаков [Личен архив]

Предполагам това, че и двамата художници живеят извън България помага да се мисли в наднационална посока?

Същевременно тази чувствителност към детайла е нещо, което според мен са взели оттук, тъй като живеем в среда, в която често ценното е разрушеното, не опазеното.

Има ли все пак някакви регионални тенденции в международното представяне?

Правило ми е впечатление, че участията на страни като Румъния, Хърватия, Сърбия, Русия са понякога свързани с работата на художници, активни по време на социализма, но неконформистки настроени към него. Има общ рефлекс да се извади това минало. Също така все по-често става въпрос за екологията, за войната, за постколониализма, за комуникацията между хората в дигиталната ера – тези проблеми са осмисляни по различни начини, но те имат все по-осезаемо присъствие. Може да се каже, че се разглеждат теми, които са актуални, но с корени в миналото.

Рада Букова [Sariv Contemporary]

Какво е изгубила България с отсъствието си досега?

Не знам дали може да кажем, че сме изгубили от нещо, което не сме имали съзнанието, че искаме. Като общност и държава, изглежда, досега ние не сме били достатъчно обединени, за да отстояваме това участие. Други държави правят много за това изкуството им да е видимо в международен план, докато в България винаги е приоритет културното наследство. Има го виждането, че нещо трябва да е отлежало много години наред, за да има стойност – а това дава знак, че съвременната ни култура е мъртва, че няма какво да покаже. Това не означава да не сме критични, а просто да не сме нихилистични към нея. Трябва да има постоянен дебат и видимост, за да има нормалност вместо озлобление.

Интересно е, че венецианските меценати са искали да видят какво се е създавало на момента, а не какво преди тяхното време. Изкуството е важно сега, след сто години то е музеен обект.

Лазар Лютаков е роден през 1977 г. в Шабла. Учил е в Националната художествена академия в София, завършва Akademie der bildenden Künste във Виена през 2005 г. и оттогава живее там. Част е от постоянно разрастващата се общност от български художници във Виена. Всяка година той кани съвременни артисти за обща изложба в мазето на баба си в Шабла – проектът Baba Vasa's Cellar получи международни отзиви. Работата на Лютаков е широко показвана по различни форуми за съвременно изкуство в Европа, представян е също така в Китай и във Виетнам. Рада Букова е родена през 1973 г. в София. Завършва "Сценография" в Националната художествена академия. От края на 90-те години живее и работи в Париж. В проектите си използва видео, фотографии, инсталации, обекти, а концептуално тя често е фокусирана върху различните аспекти на идеологическите, икономическите и социалните промени. Венецианското биенале Първото издание на форума е през 1895 г. Към днешен момент то е единственото културно събитие от такъв мащаб, в което се участва на национален принцип. На фона на масовото присъствие на страни от цял свят с държавно финансиране липсата на редовно участие от страна на България е дългогодишен проблем. Той често е посочван като основна причина да нямаме по-активна сцена за съвременно изкуство и по-широко международно присъствие. Rewind През ноември 2018 г. правителството одобри финансирането на българско участие във Венеция. Проектът на Лютаков и Букова ще е първото представяне на България от години насам. Предишните участия се провеждат без конкурс. През 2011 г. художниците Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов представят България. Преди това, през 2007 г. България е представена от Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев с куратор Весела Ножарова - тогава това е първо участие на страната от 1964 г. През годините Недко Солаков има няколко самостоятелни участия на Венецианското виенале и едно, с което представя България - през 1999 г., заедно с кураторката Яра Бубнова.