С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

8 мар 2019, 8:00, 3781 прочитания

Писатели, улици, град като град

Творчеството на писателя и преводач на "Малкият принц" Константин Константинов дава по-дълбок поглед към България преди социализма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Между актуалните заглавия, интерпретациите на писаното по време на социализма и класиките в българската литература създаваното през 20-те и 30-те години на ХХ век често остава в сянка.

В началото на тази година излезе книга с твърди корици с разказите и повестите на Константин Константинов (1890 - 1970), писани предимно през тези две десетилетия. Историите, често на ръба на есето и мемоара, са необичаен прозорец към този период – София и България преминават през бързи икономически и обществени промени в опита си да гледат максимално на Запад, междувременно тече и морална либерализация, която писателят също документира. Константинов улавя едно всеобщо поемане на въздух въпреки постоянното присъствие на войната и променливия политически климат.


В прозата си Константинов описва "усиления ритъм на един нов живот – бърз и подозрителен" и поставя под въпрос колко реален е прогресът в обществото: "Казват ми: градът расте – и така е навсякъде. Но тъй ли е наистина? О, зная аз и Париж, и Лондон, и Рим, но там тая суета и вихреност, що фучи из улиците през всички векове, е само странична нота в съзвучието на целия многостранен живот. Тук – това е всичко." Както сам Константинов казва, "Истински големият писател е винаги и рационален, и емоционален" – по историите му виждаме, че той остава верен на това разбиране.

В предговора към книгата литераторът Владимир Игнатов определя Константин Константинов като "българин с европейско съзнание и европеец с българско съзнание – и в мисленето, и в писането си". Според него Константинов, чийто живот минава между Сливен, София и за кратко Париж, умело пресъздава човека и неговото битие в периода между двете световни войни и начините, по които подрежда света си между тези събития. Въпреки че в своето време той е разпознаван като един от водещите автори, наследството му не е добре пазено, и то не случайно. "След 1944 г. започва по-особеното отношение към него от гледна точка на новите разбирания за изкуството и съответно на стриктните изисквания на критиката", казва Игнатов, който е подбрал текстовете в антологията.

"Това са разкази, които не можеш да четеш бързо, между две спирки на метрото – добре написана психологическа проза, която не те води за носа към неочаквания или очакван край, а те кара сам да изминеш пътя заедно с героя", казва Александър Христов, преводач, писател и част от "Свободно поетическо общество". "Езикът на Константинов е жив, гъвкав, модерен, героите и ситуациите – истински, драматични без патос, но и валидни тогава и сега, защото третират човешки чувства и състояния, които се оказват непреходни. Най-голямото достойнство на разказите му остава това, че са понесли времето много добре и между тях и съвременния читател не би следвало да има непреодолима пукнатина."



Разминаванията в живота в столицата, по-малките градове и селата са също част от историите на Константинов. "Топос в неговите разкази често е малкият град, в който човек, носещ в себе си духа на полиса, попада и това става причина за дълбока криза", анализира Христов. "Можем да почувстваме духа на един малко познат образ – този на човек, носещ в себе си града от 20-те и 30-те години. Именно този човек е най-интересно в разказите на Константинов, може би защото е напълно различен от представата за литературния герой от този период, когото широката публика познава най-вече чрез така наречения разказ на селска тематика, усилено изучаван в училище."

Политическата реалност оставя отпечатък върху приема на книгите на Константинов. Романът му "Кръв" (1933) привлича неодобрителни погледи не само по време на появата си, но и в годините след това – в него писателят разказва за събитията между Септемврийското въстание от 1923 г. и атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г., но с критичен поглед към привидния идеализъм на комунистическите идеи и насилието като начин за постигане на целите. Другият му роман, "Сърцето в картонена кутия" (също от 1933 г.), е необичаен пример за съавторство в българската литература – той е написан заедно със Светослав Минков. Константинов описва добре духа на времето и в друг отдавна неиздаван труд – пътеписите "Път през годините". През годините той е автор и на детска литература.

"Възможно е при първия сблъсък с Константинов човек да остане малко объркан, защото ще му се наложи да изгражда нова представа за живота в България преди 1944 г., но именно в това има голям чар."

След 9 септември 1944 г.
писателската му активност силно намалява. До смъртта си е най-вече познат с работата си като преводач от френски, включително на "Малкият принц" от Екзюпери и "Мадам Бовари" на Флобер. Той превежда и от руски, включително "Война и мир" на Лев Толстой. След 1989 г. творчеството му по-често получава внимание, предимно в академичните среди – книги за него са писали Мира Душкова и Александра Антонова. "Върху Константинов, а и върху много други "градски" писатели, с цялата условност на подобна типизация, по време на комунистическия режим тегне идеологическо запрещение."

Според Владимир Игнатов и Александър Христов България е в дълг към художественото наследство на много автори, които остават недооценени или твърде едностранно анализирани – сред тях са Георги П. Стаматов, Антон Страшимиров, Стефан Руневски, Добри Немиров, Георги Райчев, Чавдар Мутафов, Владимир Полянов, Владимир Шишманов, Николай Райнов.

"Разкази и повести" на Константин Константинов е издание на "Колибри".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

17 май 2019, 1208 прочитания

Фотографът на печалния образ Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София

17 май 2019, 3054 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Г-жа Пикасо

Музеят "Пикасо" в Малага показва изложба, посветена на Олга Хохлова, първата съпруга на художника

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

Каквото поиска падишахът

Ролята на ГЕРБ за "изпирането" Ахмед Доган и държавните подаръци за бизнеса му нареждат премиера Борисов до всички управлявали след 2001 г. по наложения от "сараите" модел

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света