С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

8 мар 2019, 8:00, 4196 прочитания

Писатели, улици, град като град

Творчеството на писателя и преводач на "Малкият принц" Константин Константинов дава по-дълбок поглед към България преди социализма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Между актуалните заглавия, интерпретациите на писаното по време на социализма и класиките в българската литература създаваното през 20-те и 30-те години на ХХ век често остава в сянка.

В началото на тази година излезе книга с твърди корици с разказите и повестите на Константин Константинов (1890 - 1970), писани предимно през тези две десетилетия. Историите, често на ръба на есето и мемоара, са необичаен прозорец към този период – София и България преминават през бързи икономически и обществени промени в опита си да гледат максимално на Запад, междувременно тече и морална либерализация, която писателят също документира. Константинов улавя едно всеобщо поемане на въздух въпреки постоянното присъствие на войната и променливия политически климат.


В прозата си Константинов описва "усиления ритъм на един нов живот – бърз и подозрителен" и поставя под въпрос колко реален е прогресът в обществото: "Казват ми: градът расте – и така е навсякъде. Но тъй ли е наистина? О, зная аз и Париж, и Лондон, и Рим, но там тая суета и вихреност, що фучи из улиците през всички векове, е само странична нота в съзвучието на целия многостранен живот. Тук – това е всичко." Както сам Константинов казва, "Истински големият писател е винаги и рационален, и емоционален" – по историите му виждаме, че той остава верен на това разбиране.

В предговора към книгата литераторът Владимир Игнатов определя Константин Константинов като "българин с европейско съзнание и европеец с българско съзнание – и в мисленето, и в писането си". Според него Константинов, чийто живот минава между Сливен, София и за кратко Париж, умело пресъздава човека и неговото битие в периода между двете световни войни и начините, по които подрежда света си между тези събития. Въпреки че в своето време той е разпознаван като един от водещите автори, наследството му не е добре пазено, и то не случайно. "След 1944 г. започва по-особеното отношение към него от гледна точка на новите разбирания за изкуството и съответно на стриктните изисквания на критиката", казва Игнатов, който е подбрал текстовете в антологията.

"Това са разкази, които не можеш да четеш бързо, между две спирки на метрото – добре написана психологическа проза, която не те води за носа към неочаквания или очакван край, а те кара сам да изминеш пътя заедно с героя", казва Александър Христов, преводач, писател и част от "Свободно поетическо общество". "Езикът на Константинов е жив, гъвкав, модерен, героите и ситуациите – истински, драматични без патос, но и валидни тогава и сега, защото третират човешки чувства и състояния, които се оказват непреходни. Най-голямото достойнство на разказите му остава това, че са понесли времето много добре и между тях и съвременния читател не би следвало да има непреодолима пукнатина."



Разминаванията в живота в столицата, по-малките градове и селата са също част от историите на Константинов. "Топос в неговите разкази често е малкият град, в който човек, носещ в себе си духа на полиса, попада и това става причина за дълбока криза", анализира Христов. "Можем да почувстваме духа на един малко познат образ – този на човек, носещ в себе си града от 20-те и 30-те години. Именно този човек е най-интересно в разказите на Константинов, може би защото е напълно различен от представата за литературния герой от този период, когото широката публика познава най-вече чрез така наречения разказ на селска тематика, усилено изучаван в училище."

Политическата реалност оставя отпечатък върху приема на книгите на Константинов. Романът му "Кръв" (1933) привлича неодобрителни погледи не само по време на появата си, но и в годините след това – в него писателят разказва за събитията между Септемврийското въстание от 1923 г. и атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г., но с критичен поглед към привидния идеализъм на комунистическите идеи и насилието като начин за постигане на целите. Другият му роман, "Сърцето в картонена кутия" (също от 1933 г.), е необичаен пример за съавторство в българската литература – той е написан заедно със Светослав Минков. Константинов описва добре духа на времето и в друг отдавна неиздаван труд – пътеписите "Път през годините". През годините той е автор и на детска литература.

"Възможно е при първия сблъсък с Константинов човек да остане малко объркан, защото ще му се наложи да изгражда нова представа за живота в България преди 1944 г., но именно в това има голям чар."

След 9 септември 1944 г.
писателската му активност силно намалява. До смъртта си е най-вече познат с работата си като преводач от френски, включително на "Малкият принц" от Екзюпери и "Мадам Бовари" на Флобер. Той превежда и от руски, включително "Война и мир" на Лев Толстой. След 1989 г. творчеството му по-често получава внимание, предимно в академичните среди – книги за него са писали Мира Душкова и Александра Антонова. "Върху Константинов, а и върху много други "градски" писатели, с цялата условност на подобна типизация, по време на комунистическия режим тегне идеологическо запрещение."

Според Владимир Игнатов и Александър Христов България е в дълг към художественото наследство на много автори, които остават недооценени или твърде едностранно анализирани – сред тях са Георги П. Стаматов, Антон Страшимиров, Стефан Руневски, Добри Немиров, Георги Райчев, Чавдар Мутафов, Владимир Полянов, Владимир Шишманов, Николай Райнов.

"Разкази и повести" на Константин Константинов е издание на "Колибри".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лаборатория на края на света Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

16 авг 2019, 1609 прочитания

Маноло обущаря Маноло обущаря

The Wallace Collection в Лондон показва голяма изложба, посветена на цялостното творчество на дизайнера Маноло Бланик

16 авг 2019, 1207 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Г-жа Пикасо

Музеят "Пикасо" в Малага показва изложба, посветена на Олга Хохлова, първата съпруга на художника

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда