Протестна сцена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Протестна сцена

Протестна сцена

Пиесата "Същият ден" е реакция срещу радикалните настроения на настоящето

Светослав Тодоров
5867 прочитания

© Яна Лозева


Американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул и драматургът Стефан Иванов отправят предупреждение към зрителите в пиесата "Същият ден". Посланието им, предадено с доза черен хумор, е да не оставаме апатични във време, в което ксенофобията и омразата надделяват над съчувствието.

"Същият ден" направи българската си премиера в театрална работилница "Сфумато" по-рано тази година, след като Иванов първо я постави в Ню Йорк в рамките на артистична разменна програма.

Действието се развива 30 години след 1989, но предлага дистопичен и предупредителен поглед към едно алтернативно настояще, в което всичко възможно се е объркало, а уроците от миналото остават ненаучени: "Едно неудържимо желание за митология и носталгия се всели в хората. Който обещаваше миналото, печелеше бъдещето и стотици хиляди привърженици." Зрителят се среща с абсурдизма още в началото – младите актриси Августина-Калина Петкова и Надя Керанова играят дядо и внук. Те пътуват по плавателен канал между София и Черно море – само по себе си вероятно намигване към нереализирания "Софийски плавателен канал" от 50-те години на ХХ век и амбициозното строителство на комунистическите режими. На няколко места играта им се доближава до изразните средства на slapstick комедията (свързвана от по-широката публика със специфичната игра на актьори като Бъстър Кийтър и Луи дьо Финес).

Автор: Яна Лозева

Но идеята на Стефан Иванов двете роли да се играят от жени не се ограничава само до абсурда. "Все пак голяма част от катастрофалните политически грешки в човешкия свят са извършени от непоемащи отговорност и непризнаващи грешките си мъже, а не от жени", казва Стефан Иванов, познат предимно като поет, но и автор на пиесите "Между празниците" и написаната в съавторство с Иван Добчев "Медея – майка". Тези теми със сигурност са близки и на Естефания Фадул, съоснователка на изцяло женската театрална трупа Idlewild Theater Ensemble в Ню Йорк.

Естефания Фадул намира прилики между темата на пиесата и това, което се случва в САЩ през последните години, покрай политиката на кабинета на Доналд Тръмп. Преди да пристъпи към нея, тя започва да чете повече около българската история и локалния контекст. "Като с всяко ново място, едно от най-приятните неща в процеса е да се потопиш в неизвестното. Това, което ти е непознато, да ти стане познато", казва тя, малко след като вече е направила премиера с още една пиеса, този път в Ню Орлиънс. "Трябваше да постигна точно определен баланс - да намеря приликите със ситуации от моя житейски опит, но същевременно без да правя неоснователни предположения за ситуацията в България."

Фотограф: Яна Лозева

В "Същият ден" те очертават среда, в която "Ръцете на невинните първи са опръскани с кръв", "Въздухът вони на предателство", да се говори на нещо различно от родния език е забранено, а дори на него думите трябва да се подбират внимателно, тъй като "вече и рибите са доносници". Светът, в който героите съществуват, е командван от "награди и наказания – това е най-добрият начин да се управлява". Алтернативата и опълчването изглеждат невъзможни, тъй като "всеки по-нормален или поне поносим под влияние на другарите, колегите, алкохола и стимулантите, ставаше като тях: непредвидим и непоследователен, брутален."

Фотограф: Яна Лозева

В някои моменти си личи, че Стефан Иванов е писал така, че текстът да звучи адекватно както за българска, така и за чуждестранна аудитория. Дали нещо е спестил, за да улесни разбирането?

"Когато чета поезия, проза, есета или гледам пиеси, често срещам неща, които са ми непознати – места, заведения, улици, история и въобще детайли, които човек няма как да разбере напълно, ако не е бил на даденото място, не е внимателно запознат с културата на страната, в която се развива действието или не е израснал там. Но именно те носят усещането за конкретно пространство. Затова и не махнах подобни елементи от пиесата, когато се постави в Ню Йорк", казва Стефан Иванов.

Той описва обещаващата режисьорка, вече работила по над десет представления на английски и испански, като "обсесивна в работата си". "Екипът имаше много въпроси и разговаряхме дълго. Естефания Фадул имаше още повече въпроси и разговаряхме още по-дълго. Нито тя, нито Джон Майкъл ди Реста, режисьорът, който работи по текста в Америка, мислеше, че трябваше да има детайли, които изискват съкращаване. Сърцевината на самата история според тях, е за доброто и лошото, тя е универсално разбираема, при това по болезнен начин."

"Същият ден" ще се играе на 23 април и 21 май в зала Underground на "Сфумато".

Сред премиерните спектакли в началото на тази година в "Сфумато" е и "Съзвездия" на режисьора и писател Йордан Славейков с участието на Невена Николова и Васил Михайлов по награждаваната пиеса на британския драматург Ник Пейн. Тя ще бъде играна за първи път на 16 април в Камерната зала на театъра.

Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова
Фотограф: Яна Лозева

Американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул и драматургът Стефан Иванов отправят предупреждение към зрителите в пиесата "Същият ден". Посланието им, предадено с доза черен хумор, е да не оставаме апатични във време, в което ксенофобията и омразата надделяват над съчувствието.

"Същият ден" направи българската си премиера в театрална работилница "Сфумато" по-рано тази година, след като Иванов първо я постави в Ню Йорк в рамките на артистична разменна програма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK