"Ние, хората, сме способни на голямо добро и на голяма зло и проблемът е, че много често не правим разлика между двете, особено когато имаме интерес от това", казва веднъж по време на среща с журналисти в Лондон американският филмов режисьор Стенли Кубрик (1928 - 1999).
Именно Лондон е домакин на голямата ретроспектива в Design Museum, с която се отбелязва и 20-годишнината от смъртта на създателя на филмови класики като "Спартак", "Сиянието", "Лолита", "Бари Линдън", "Портокал с часовников механизъм", "2001: Космическа одисея" и "Широко затворени очи".
В няколко тематични зали изложбата проследява размаха на таланта му като режисьор, а благодарение на личния архив от бележки и писма, както и интервютата с близки приятели, дъщерите му и хора от екипите на някои от неговите филми кураторите са внесли и силен личен елемент.
"Става въпрос за човек с безкрайна интелигентност и въображение. Когато навършва 13 години, той получава от баща си професионален фотоапарат Graflex. Жак, както е бил известен сред роднините си Джейкъб Кубрик, го научава да снима, да играе шах и му предава страстта си към литературата. През целия си живот Стенли Кубрик преследва тези три предадени от баща му увлечения, в които постига виртуозност", коментира специалният консултант на изложбата Алън Йентуб.
"Въображението на Стенли не познава ограничения – нещо, в което ще се уверят всички посетители на изложбата. Успоредно с първата подобна ретроспектива в Лондон Британският филмов институт организира прожекции на негови филми. Наричаме тези няколко месеца "Фестивалът на Стенли" и каним всички хора, които споделят неговия апетит към живота и към необяснимото. Една сбъдната мечта за момчето, което започва своята кариера като фотограф на хонорар към списание Look."
С първия си филмов опит Стенли Кубрик печели 100 долара, а за следващия инвестира всички семейни спестявания заедно с първата си съпруга Тоба. Прочут е с дългите, понякога продължили години работни периоди на преснемане на отделни сцени от филмите, върху които работи, Голяма част от изследователите на филмите му коментират, че докато работи, Кубрик проследява всички детайли и много често кадрите напомнят картини. Прави големи паузи, понякога години, между филмите и избягва светските изяви.
Специално за изложбата Design Museum включват и коментар на американския филмов режисьор Стивън Спилбърг. "Стенли е единственият режисьор в киното, който постига съвършенство във всеки кадър. Предизвиквам всеки, който разбира от кино и е готов да оспори това твърдение, да се опита да промени по свой начин някакъв дребен детайли в някоя от важните сцени във филмите на Кубрик. Ще разбере, че това е невъзможно. Неговото кино е като симфония. Разместите ли една нота, то ще рухне."
Изложбата посреща посетителите по незабравим начин - със смразяващия кръвта кадър от "Сиянието" - екранизация на романа на Стивън Кинг (1980 г.) с участието на Джак Никълсън. Копие на килима от планинския хотел, в който се развива действието, отвежда посетителите по дълъг тъмен коридор в света на Стенли Кубрик.
Над 700 предмета, скици, тетрадки, фотографии, филми и интервюта оформят портрета на един от най-интересните филмови режисьори в историята на киното. "Стенли Кубрик стъпва с два крака в бъдещето още когато не може и да се мечтае за техническа революция в киното. "2001: Космическа одисея" е пример за гениалността му в това отношение. Преди да кацне на Луната в действителността, човекът кацна на Луната във филм на Стенли Кубрик. Гениалността му е впечатляваща и респектираща", припомня Алън Йентуб.
Виртуоз в боравенето със светлината, за историческата драма "Бари Линдън" (1975 г.) Стенли Кубрик използва лещи на НАСА, които приспособява към камерата, за да постигне ефекта "светлина от свещ".
А за последния си филм "Широко затворени очи" дава на светлината водеща роля и в сюжета. В една от работните си тетрадки отбелязва, че иска да използва основните цветове, за да разкаже не само историята на героите си Бил (Том Круз) и Алис (Никол Кидман), но и да символизира посредством цветовете основните пластове на сюжета.
"Широко затворени очи" е последният филм на Кубрик, който той представя на работна прожекция през уикенда на продуцентите и близките си сътрудници. На един от тях, Джулиън Синиър от "Уорнър брадърс", казва: "Това е най-добрият ми филм!" Режисьорът умира седмица по-късно в съня си от инфаркт, на 7 март 1999 г. Погребан е в близост до любимото си дърво в имението "Чайлдуикбъри" в Англия, което купува през 1978 г.
"Стенли Кубрик – изложбата" продължава в Музея на дизайна, Лондон, до 15 септември.
"Ние, хората, сме способни на голямо добро и на голяма зло и проблемът е, че много често не правим разлика между двете, особено когато имаме интерес от това", казва веднъж по време на среща с журналисти в Лондон американският филмов режисьор Стенли Кубрик (1928 - 1999).
Именно Лондон е домакин на голямата ретроспектива в Design Museum, с която се отбелязва и 20-годишнината от смъртта на създателя на филмови класики като "Спартак", "Сиянието", "Лолита", "Бари Линдън", "Портокал с часовников механизъм", "2001: Космическа одисея" и "Широко затворени очи".
0 коментара