С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

10 май 2019, 8:00, 2680 прочитания

Режисирай ми изложба

Изложбата "Портрет на приятел" представя погледа на режисьорката Иглика Трифонова към колекцията на СГХГ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Много е жива!" - възкликва един от посетителите по време на откриването на изложбата "Портрет на приятел" в СГХГ. Режисьорката Иглика Трифонова, която влиза в необикновената роля на куратор за първи път, споделя, че това е било един от най-хубавите комплименти за нея, защото доказва, че е успяла да създаде движение в иначе статичния и съзерцателен свят на изящните изкуства.

И наистина има нещо особено живо в изложбата. Веднъж попаднал в пространството на галерията, човек усеща безброй очи, насочени към него. "Тези очи всъщност не виждат, гледат навътре, а в киното именно в отсъствието на погледа понякога се крие драмата", коментира Иглика Трифонова, позната с филмите си "Писмо до Америка", "Разследване", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син".


Илюстрация



Режисьор в депото

Преди около година тя получава покана от СГХГ да се включи в дългогодишния проект "Другото око", чиято идея е не-изкуствоведи да представят друг поглед към колекцията на галерията. Поредицата започва по идея на Мария Василева преди почти 10 години, когато тя (тогава главен уредник на СГХГ) кани художника Лъчезар Бояджиев да курира изложба.



Художниците са може би най-честите претенденти за позицията и редица музеи по света организират такъв тип проекти. Може би е заради по-голямата чувствителност вместо теоретичен подход при художниците. Такива примери са много често изключително успешни – не само за музея, но и за публиката, която вижда изкуството от нов ъгъл.

Илюстрация


Номадското биенале Манифеста в Цюрих през 2011 г. беше курирано от художника Кристиан Янковски, а биеналето в Истанбул през 2017 г. - от арт дуото Елмгрийн и Драгсет. Подобни радикални позиции се търсят и извън обсега на изкуството. През 2016 г. например Берлинското биенале беше курирано от колектива DIS, чиято работа е между изкуство, дизайн, мода, реклама и др. Преди само няколко седмици пък беше обявено, че един от най-важните форуми за съвременно изкуство в света - Документа в Касел (провежда се веднъж на 5 години), ще бъде куриран от колектива ruangrupa, в който влизат 10 артисти и други представители на творческия сектор от Джакарта.

Илюстрация


Опитът на СГХГ в тази посока е именно проектът "Другото око". Той е изключително ценен с разнообразните гледни точки, които представя. Изкуствоведът вижда едно, но художникът, писателят или философът със сигурност ще забележи друго, а по този начин се обогатява, разбира се, е и перспективата на публиката. В проекта досега са участвали като куратори още Георги Господинов и Георги Лозанов (2016), Ани Васева, Боряна Росса и Моника Вакарелова (2013) и Боян Манчев (2011).

Илюстрация


Иглика Трифонова казва, че е приела поканата "малко безотговорно", почти без да се замисли. Любопитството й е заместено със страх, когато се оказва в депото на галерията с неговите хиляди произведения от края на XIX век до днес.

Като всеки режисьор, още повече с опит в документалното кино, Трифонова знае как да чете и превежда за зрителя историите, които лицата разказват. В киното го прави чрез сценария, кадрирането, а в изложбата - чрез внимателния подбор на произведенията, тяхната подредба и обединяване под една толкова позната и близка концепция, каквато е "Портрет на приятел".

В изложбата са включени близо 100 творби - портрети на мъже, жени и деца, на приятели, известни артисти и непознати; живопис, скулптура и фотография, класически, модерни и съвременни. Това, което търси Трифонова, е специфичното присъствие, почти магичната способност на изкуството не просто да пресъздава образ, но и да предава част от личността на човек. Умишлено не са избрани автопортрети (с едно изключение на Стефка Аройо), защото важен е диалогът между наблюдаващ и наблюдаван, портретуващ и портретуван.

Илюстрация


Непознати мои приятели

Заглавието "Портрет на приятел" идва от едноименната творба на художника Андрей Даниел, която в тези толкова прости думи описва топлината и вниманието, с която Трифонова наблюдава и селектира произведенията. "Вярвам, че добрият портрет се случва, когато художникът е постигнал близост със своя обект, когато го е обикнал" - пише тя в каталога към изложбата.

И тогава стигаме до голямата стена, разположена фронтално срещу входа. В салонен стил са представени десетки и най-различни портрети. Наситеността и тази интензивност на погледи и черти изведнъж придобиват смисъл.

"Исках да е като в дом, където слагат портрети на близки хората - от бабата до селфи на внучката - различни, но все близки хора", казва Иглика Трифонова. Често струпването в изкуството води до пренасищане и обезличаване. Но тук визуалната интензивност на тази стена, а и на цялата изложба, създава уют и топлина, които рядко музеят може да ни създаде. Изложбата се превръща в дом, а лицата на непознати и далечни хора - в приятели от някое друго време-пространство.

Кирил Цонев - Портрет на Светослав Минков


Изложба като (на) кино

Киното може да открием в изложбата на Трифонова в много аспекти - включително и в структурата й като сценарий. Известният консултант и автор на книгата "Киносценарият: основи на киносценаристиката" Сид Фийлд например създава универсален модел на драматургичната структура. Три действия - въведение (setup), конфронтация (confrontation) в две части и развръзка (resolution). Няколко важни ключови събития или точки имат важна драматургична роля и движат историята напред.

Този елементарен модел, в който Фийлд твърди, че се крие успехът, ще открием в редица легендарни филми. Можем отчасти да го намерим и тук, в изложбата "Портрет на приятел".

Във въведение в обстановката и контекста се превръща историята за баба Велика, която посреща посетителите на входа на изложбата. По време на снимките за филма "Писмо до Америка" Трифонова и екипът й попадат в село в Пирин, където заснемат местен ритуал за "пресичане на Умирачката". Една от жените - баба Велика, забелязвайки камерата, се разлютява, че такива неща не могат да се снимат. На другия ден разговорът с нея продължава. На следващия - също. И така тя не само става част от филма "Писмо до Америка", но и остава за Иглика Трифонова човекът, с когото е водила най-истинския и най-искрен разговор за значението и стойността да заснемеш някого.

Илюстрация



Ако епизодът с баба Велика е развръзката в изложбения сценарий, то първият "плот пойнт" е творбата "Приближаване" (2004) на Нина Ковачева. Триптихът представлява портрет на дъщерята на художничка - всеки кадър е по-близък, а с приближаването образът се размазва и пикселизира. Така чрез работата на Нина Ковачева Трифонова задава още в началото въпроса доколко наистина можем да се доближим до личността на човек през неговия образ и портрет.

Във второто действие на изложбата погледът ни преминава през непознатите образи, през "Портрет на приятел" на Андрей Даниел и през "салонната" - или по-скоро "домашна" - стена като пореден "плот пойнт". В трето действие вече не наблюдаваме образ на непознати, а лица на приятели и далечни роднини - които дори да не познаваме лично, усещаме някак близки.

Раздялата, последната сцена е с творбата на Надежда Олег Ляхова "Дигитален наюрморт" (1999-2004). Тук не ни гледат очи, а гърбът на жена. Така този "портрет" се превръща във финална сцена, кадър в перспектива и сбогуване с един куп близки и далечни приятели.

Илюстрация



"След премиера филмът вече няма нужда от мен и се чувствам изоставена", казва Иглика Трифонова. Така и след откриването й става мъчно, защото идва краят на един дълбоко интимен и личен диалог, състоял се там, в депото на галерията. За нас, публиката, разговорът продължава.

Изложбата "Портрет на приятел" продължава в СГХГ до 2 юни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

17 май 2019, 1178 прочитания

Фотографът на печалния образ Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София

17 май 2019, 2990 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

В режим на готовност

Очакването за следваща криза внася доза предпазливост в инвестиционните стратегии

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше