Фотографът на печалния образ

Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване

Една от най-известните снимки на световно признатия фотограф Йозеф Куделка (с ударение на "у") е на ръка с часовник на фона на пустия Вацлавски площад в Прага. Снимката е от нашествието на танковете от Варшавския договор в Чехословакия по време на Пражката пролет през 1968 г. Ръката на неизвестен чех добива огромна популярност – не само защото кадърът е добър, снимките на Йозеф Куделка пробиват желязната завеса, изнесени са от Чехословакия и попадат във фотографската агенция "Магнум".

"Благодарение на моите снимки светът разбра какво наистина се е случило в Чехословакия през 1968 г., защото пропагандата на СССР твърдеше, че ние, чехите, сме посрещнали техните танкове едва ли не с цветя и прегръдки", каза 81-годишният Йозеф Куделка по време на откриването на изложбата си "Изгнания" в Софийската градска художествена галерия. Едно истинско събитие за България: "Това е може би втората толкова важна изложба след гостуването на снимките на Анри Картие Бресон", смята Катерина Гаджева, професор по фотография.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Илюстрация ©Centre Pompidou, MNAM-CCIRMN-GP_© Josef KoudelkaMagnum Photos Увеличаване ©Centre Pompidou, MNAM-CCIRMN-GP_© Josef KoudelkaMagnum Photos Смаляване

През 1969 г., година след събитията, фотографиите на Куделка са публикувани за първи път само с инициали PP – пражки фотограф, за да не бъде застрашен животът му или този на неговото семейство. Чак десет години по-късно след смъртта на баща си, той признава, че са негово дело. Куделка получава златен медал "Роберт Капа" за фотография, без дори да разбере – подобно на отличията на Вацлав Хавел за драматургия, които той никога не може да приеме лично.

В онзи паметен ден през пролетта на 1968 г. Куделка се запознава случайно с млад мъж, Милан Илек, който е на неговата възраст. Снимат един друг ръцете си и се срещат отново чак през 2018 – петдесет години по-късно. Интересен факт е, че снимката с ръката на Куделка, протегната към опустелия площад, никога не стига до Западна Европа и остава неизвестна. "Фотографията с ръката и часовника е силна, защото тя показва толкова много чрез отсъствието – празният Вацлавски площад, на който иначе би трябвало да има хора, събрани за демонстрация, но никой не е дошъл, защото са чули за съветските танкове", обясни Патрик Воде - философ, почетен професор на университета "Париж 8", по време на кръглата маса, посветена на творчеството на Куделка.

Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване

Историята на снимката и съдбата на Илек илюстрират донякъде думите на самия Йозеф Куделка пред българските му почитатели за това какво се случва по време на кървавото потушаване на Пражката пролет – временно обединение на всички чехи и словаци, последвани от репресии, които разделят още повече гражданите на Чехословакия. През 70-те Куделка бяга от комунистическа Чехословакия без паспорт и въпреки че Великобритания му предоставя убежище, той не получава гражданство. Записват, че е с "недоказан произход" - това е съдбата на много хора от Източна и Централна Европа, избягали от комунистическия режим. Неизбежен е паралелът със съдбата на Милан Илек – чехът, който снима ръката на Куделка - той остава в родината си до падането на режима.

"Колкото и страшни да бяха събитията по време на Пражката пролет, това беше моментът, който обедини всички ни – и чехи и словаци, всички имахме общ враг – съветската армия, всички различия между нас останаха на заден план. Не съм очаквал, че чехо-словаците са в състояние така да се променят за една нощ", каза Йозеф Куделка на единствената си пресконференция в София. Според него Чехия "малка страна като България", е имала много тежки периоди в историята си – от едната страна, застрашавана от руснаците, от другата притисната от германците: "Но 68-а дава право на чехите да се похвалят, че поне веднъж в историята си са се държали достойно. Тази година бележи началото на края на комунизма." Неговите снимки стават известни по цял свят, изобразявайки един народ, който иска да постигне свободата, и друг, който иска да му я отнеме. "Ето защо тази изложба няма как да бъде показана в Китай например."

Илюстрация ©Centre Pompidou, MNAM-CCIRMN-GP_© Josef KoudelkaMagnum Photos2 Увеличаване ©Centre Pompidou, MNAM-CCIRMN-GP_© Josef KoudelkaMagnum Photos2 Смаляване

На въпроса какво може да обедини чехите днес, когато са разделени на проевропейски настроени граждани и евроскептици, а техният министър-председател е сред най-богатите хора в страната, в момента разследван за злоупотреба с еврофондове, Йозеф Куделка, който живее между Чехия и Франция, отговаря, че не иска да коментира вътрешна политика.

Пражката пролет е повратна точка в живота му – до този момент Куделка е авиоинженер, снима в свободното си време, но след като бяга от Чехословакия, той се отдава изцяло на фотографията: "Единственият ми началник стана фотоапаратът, а аз се превърнах в изгнаник." Пътува по света, снима ромите номади и чак през 80-те получава френско гражданство. Като жест на благодарност фотографът дарява снимковия си архив на центъра "Помпиду" в Париж.

Първата му изложба, след като напуска Чехословакия, е в МоMA в Ню Йорк през 1975 г., с фотографии, направени след 1969 г. През 1977 г. изображенията от "Циганите: краят на пътуването" са представени в рамките на първата му европейска изложба в галерия "Делпир", Париж.
Снимките му са определяни като гениални, без да са излишно сантиментални, самият Йозеф Куделка казва, че не обича да ги анализира, но от друга страна му харесва, когато хората ги коментират. Може би затова по време на кръглата маса в София, посветена на неговата работа, авторът не присъстваше. Пол Арден, изкуствовед и писател от Университета на Амиен, определи стила на Куделка като фалшив реализъм – обработена фотография със силни контрасти, които затова са и толкова въздействащи. "Той постоянно търси нещо трагично или монументално в обикновеното, придава тревожност на героите си", смята Арден и илюстрира думите си с една от най-силните фотографии, показана на изложбата му в СГХГ – двойка на сутринта след концерт, която изглежда все едно е на бойното поле, а не просто измъчена от махмурлук.

Друг много често повтарящ се мотив в снимките му е показването на фалша в религиозните обреди – на снимките му се виждат не самите ритуали, а хората след това, често пияни. Такава и е запомнящата се снимка от серията "Изгнания" – трима ирландци след празника на св. Патрик, или човекът с крила, очевидно участващ в религиозно шествие, но по-скоро приличащ на паднал ангел. "Седемдесетте и 80-те години, когато е най-силният период на Йозеф Куделка като фотограф, са периодът, когато западният свят залита по захаросани снимки тип "Дисни". На фона на приповдигнатост и идеализиране на капитализма Куделка успява да остане настрана, да не се изкуши от това, което тогава е модерно и своеобразна лъжа", казва Пол Арден. Но според него той манипулира по друг начин с кадрите си: "Кадрира символично образите си и показва другата крайност, една унизена човечност." Изкуствоведът смята, че Куделка ни показва трагичност на обикновени места, там, където не бихме я видели, и затова е и толкова въздействащ като фотограф.

"След посещението в София на директора на център "Помпиду" Бернар Блистен (през май 2018 г.) започват разговори за изложба в България на тема "Границите на Европа". Снимките на Куделка много добре символизират падането на границите в Европа" - така Фабиан Флори, директорът на Френския културен институт в София, обясни как България е станала първото място извън Франция, където гостува изложбата "Изгнания".

Седемдесет и петте фотографии са правени в периода 1968-1974 година. Посещението си в България Йозеф Куделка съчетава със снимане на археологически разкопки в Пловдив, Несебър и Созопол. Тези кадри ще бъдат включени в голямата му изложба през 2020 г. във френската библиотека "Франсоа Митеран" в Париж.

Изложбата "Изгнания" на Йозеф Куделка в СГХГ продължава до 9 юни.